В селата има паметници с безброй имена и дори етнографски комплекси
РАЗГРАД. Още звучат в ушите ни наздравиците от Трети март и Осми март, но какво е да се потопиш в изцяло женското царство, наречено 58-и национален женски поход. Още повече, тази година той се проведе в чест на 140-годишнината от Освобождението на България от османско робство. Естествено, фокусите на Осми март и 46-та годишнина от основаването на Българския туристически съюз също бяха вплетени в него. Евгени Попов обаче е единственият мъж в похода, защото го документира с камерата. И го прави вече 10 години.
„За последните 10 години усетих Трети март на 10 различни места
Гледната точка беше различна, а компанията винаги беше женска. Най-впечатляващо беше празнуването в Родопите… А сега и в Разград”, казва Евгени, който е зам.-председател на туристическо дружество „Незабравка” (Септември). „В Кърджали например Трети март още се празнува като по бай Тошово време. Всички предприятия и училища излизат на манифестация и после се строяват на площада, а духовият оркестър гърми, докато се издига знамето… Същото е и в Златоград, и на много други места в Родопите, където има засилено турско или помашко население. Не предполагах, че така ще бъде и в Разград”, вметва операторът.
Това бе дестинацията на похода, който тази година се организира с подкрепата на община Разград, местното ТД „Буйна кръв” и ТД ''Карлък'' (Смолян). В похода
участие взеха 131 планинарки,
а най-голяма бе групата от Пазарджишка област с 13 жени от Пазарджик, Септември и Велинград.
„Като пристигнахме на гарата в Разград, беше 4 часа сутринта, температурата бе минус 18 градуса, а снегът - до кръста. Чакалнята бе затворена, защото гарата не се използва твърде. Което е изненадващо, след като видиш колко голям, развит и развиващ се е Разград. Но дойдоха автобусите, настаниха ни в хотела, починахме малко и в 8 часа, след тържествен водосвет, тръгнахме на първата дестинация. От язовир „Пчелина” през едноименната хижа до село Островче… На входа на селото ни очакваше кметицата с хляб и сол, с баници, с цветя, с греяно вино, с буен огън. Разтегнаха се усмивки, екнаха песни… и в останалите села беше същото. Местната власт ни чака, после ни водят по забележителностите и разказват историята на населеното място. Навсякъде поднасяхме цветя и венци на паметниците, а паметниците бяха много.
С безброй имена на паднали във войните за свободата на България. Имена като Али, Юсуф, Мехмед, Сабри…
Във всяко село има най-малкото етнографска сбирка, представяща българските традиции. Някъде имаше и музеи, а в село Топчии има цял етнографски комплекс - изграден в няколко, дарени от частници, къщи. Навсякъде се вееха българските знамена и звучаха патриотични песни… Имаше и сериозни преходи, защото снегът беше навалял. От село Просторно например, като излязохме в едни просторни полета, направо безкрайни, разбивахме снега, за да проправим пъртина”, разказва Евгени. Групата останала изненадана и от простора на Разград.
„Доста по-голям от Пазарджик е, а освен това се развива с големи темпове. Навсякъде има заводи, различни вериги магазини. Наистина процъфтяващ град.
Поискахме да отидем да видим „Лудогорец” и ни съдействаха
Петдесет души направихме агитка и гледахме мача им със „Септември” (Сф), когато победиха в края със съмнителна дузпа. Където и да ходехме, общината ни осигуряваше безплатен вход. Само в гробницата на Свещари не ни пуснаха, защото при температура под 5 градуса под нулата има опасност от повреждане на конструкцията и кариатидите. Впечатли ни силно и археологическият резерват „Абритус”, и Исперих, и свещеното Демир баба теке, което до 1927-а е имало и кръст, и полумесец на купола…”
Евгени дълго разказва за преживелиците на жените, които той съпреживявал зад камерата. За шегите и закачките. За последвалия Осмомартенски поход на „Незабравка” през връх Цепина и големия купон на вилата в Цигов чарк, продължил до ранни зори с пържоли и домашно вино. За голямата маса, тортата и подаръците за двайсетината дами… Сега до края на март предстои еднодневен поход до запуснатото селце Голак, в което живеят едва петима човека, а когато завали дъжд, селото остава откъснато, защото черният път потъва в кал. По традиция внучката на Александър Стамболийски Марияна Банкина им отваря къщата, в която живее само през лятото.
Тодор ГРОЗДЕВ
