ПАЗАРДЖИК. На 10 март се навършиха 75 години от спасяването на българските евреи. По този повод ученици от четвърти до седми клас на ОУ „Св. Климент Охридски” под ръководството на преподавателката Албена Пепелова изнесоха "Урок по достойнство", посветен на събитието. Занятието е подготвено по материали на доц. д-р Албена Танева, която беше главен участник в последното предаване на "История БГ" в понеделник, посветено на темата. В сряда урокът се проведе пред деца и колеги, а в петък бе изнесен пред родители.
Поканите са написани на иврит,
а по този начин децата заявяват решимостта си да бъдат толерантни. Учениците признават, че писането на странната азбука никак не е лесно. Но с вдъхновение и старание са направили презентации, посветени на еврейския народ, празниците и делниците му, озвучени с музика от филма „Списъкът на Шиндлер“ на Стивън Спилбърг. „Още миналата година, в групата „Археологът в мен“, когато посетихме Синагогата и се срещнахме с представители на еврейската общност в Пазарджик, бях провокирана да открия повече информация за страната на евреите”, споделя Елеонора по време на урока. А Калина разказва как е научила повече за празниците в еврейския календар, който е пъстър като нашия.
За да се случи урокът, средношколците са изработили отделни проекти. Един от тях е макет на Обетованата земя. Земята, която Бог обещава на Мойсей. Друг е представянето на пътя на евреите от Палестина към Египет. Египетският плен, освобождаването на евреите и връщането им в Обетованата земя... Макетът на групата от по-малките ученици представя идеята за мирен и спокоен живот
чрез пресъздаване на египетския плен като Остров на мечтите
Техни връстници пък ни предлагат пътуване с лодка… И в историята.
„10 март 1943 година е бил вторник. Времето е било типично мартенско - хладно, дори студено. Някъде е превалявал дъжд, примесен със сняг. Няколко дни преди това на гарите в различни градове в България, при загадъчна секретност и потайност, пристигат товарни влакови композиции с конски вагони. Тяхното предназначение обаче не е обичайно. Те са предвидени да откарат хиляди беззащитни мирни граждани извън България и да ги убият. Всеки един, който по съдба се е родил евреин, автоматично се оказва жертва на безумната политика на Хитлер и нацистка Германия и затова е трябвало да умре. Същите улици, по които вървим днес, същите гари, от които ни се е случвало да отпътуваме нанякъде, същите сгради, покрай които преминаваме, са се отразявали в уплашените очи на гражданите в Кюстендил, Пловдив, Русе и още много други градове в цялата страна. Питали са се “какво става”; досещали са се, че необичайните маневри не са добър знак…”
Учениците са се върнали назад във времето. Връщат ни и нас. За да се запитаме
какво е ставало всъщност
Защо срещу името на България фигурират 48 000 евреи, нарочени за унищожаване. Защо 11 хиляди и 342 човешки живота са угаснали в концентрационните лагери Треблинка и Майданек. Те обясняват как 48 хиляди евреи от Стара България остават в родината си и дори увеличават своята численост в годините на войната. И наричат това чудо в общия апокалипсис на унищожението „урок по достойнство”. „Историята на спасението на евреите в България ни показва, че общият положителен резултат зависи от позицията на всеки един член на обществото, казват учениците. Затова не би трябвало и днес да бъдем равнодушни към случаите, когато хулиганите по стадионите размахват флагове с пречупени кръстове, дори и да не знаят ясно какво това значи или когато някой драска същите тези знаци по фасади и стените на сградите, в които живеем и учим. А децата научиха, че всеки може да влияе върху предначертаните събития, стига да има морал и смелост за това. И че дори в най-мрачните години има възможност за добър изход, стига повече хора активно да го търсят.
Децата знаят и друго. Всеки народ има минало, а без да го осъзнаем, няма бъдеще.
Алекси СТАНКОВ
