Немощни старци плуват във вода и викат смъртта - „Знаме” се намеси, защото кмет не виждаше проблем
СВОБОДА. Стотината жители на стрелчанското село, 90 процента от които са над 75-годишни, няма да отидат във Венеция, даже да им подарите билети. Те знаят какво е да живееш във вода. Буквално. С топенето на снега селото се превърна във водопад, но още докато беше сухо, имаше къщи, в които подпочвените води си въртят бързеи, а в приземните етажи има две педи вода. Прясна вода. Защото изгребеш ли я, тя буквално извира отдолу. Водата е бърза, а старците са бавноподвижни. Водата ги води с много на нула. Бабите и дядовците почти са се предали, защото няма на кого да се оплачат. Чакат къщите им да бъдат отнесени извън селото. Някои от тях силно се надяват да умрат преди това. И ако видите подутите им зачервени очи, ще разберете, че не театралничат.
Човек вдига рамене при такава ситуация. Като кмета на селото Янко Кацаров
Как обаче човек да остане безучастен, когато види 87-годишната баба Тодора? Или наборката й Йона от съседната къща? Или останалите? След намесата на „Знаме” в сряда започна отводняване на десет къщи в селото от екип на „Гражданска защита” по инициатива на община Стрелча. Домовете бяха отводнени, поне временно. Подпочвените води пак избиха, но нивото намаля с една педя… За да се случи това, трябваше да потърсим съдействието на общинската администрация. Оттам откликнаха. Последваха разговори между местната общинска власт и кметът на селото, който не бе подал докладна за извънредна ситуация. Според него, сигналите за подпочвените води били… приказки на основата на лични конфликти. Г-н Кацаров и преди това не виждаше в подпочвените води особен проблем, който иска дългосрочно решаване. А би трябвало, защото кметува вече пет мандата. Поне можеше от община Стрелча гондоли да поиска…
„Винаги си е било така. От 40 години поне. Там, на склона, където е борът, оттам винаги си е текло”, заяви с равен глас пред наш репортер г-н Кацаров. Бабите и дядовците (повечето от тях самотни) не мислят така. Децата и внуците им също. Казват, че
проблемът е от около пет години, когато е поставен водопроводът
„Това пере, този канал, който виждате, беше дълбок дотогава. След засипването на тръбите засипаха и перето. Не, че преди нямаше приток на подземни води, но такова чудо не е било. Дебитът на водата се увеличи в пъти и то поне три пъти”, коментира Харалан Колев, внук на баба Тодора Колева. А баба Тодора живее сама. Малка, сгъната на две бабичка, която едва крета с бастунче. Пенсията й е 200 лева. Къщата й е съсипана. Баба Тодора си спомня с мъка за покойния си мъж, с 13 години по-млад от нея… Навремето с него делили първия етаж. Сега няма как да се живее тук, защото там е „Венеция”. Бабата с мъка изкачва стръмните стъпала до втория кат, а малкото кученце на площадката с опашка я окуражава. Но понеже е стара и често забравя нещо - я на дворната чешма, я на входната врата,
се налага да се бори със стълбите надолу-нагоре
не само когато трябва да излезе или да отиде до тоалетна. Когато отиваме в селото, я срещаме с бастунчето на улицата. Търси някой, който да й смени крушката, защото тя не стига до фасунгата. „Много горят, баба! Пукат една след друга!”. Да, бабо, пукат, защото стените ти са подгизнали и електрическата инсталация е взела-дала.
„Елате и при мен, да видите как всичко е вода”, почти плаче с глас баба Йона Бурова, която е съседка на баба Тодора. Така е от пет години. Почна кога правеха водата. Хубава къща е, а не можем да живеем. Дваминката сме с дядото в кухнята, но и тук вижте как са мокри стените. Няма суша, няма дъжд, постоянно сме във водата. Качи се горе, я доле не мога да ходя”, нарежда баба Йона. Същото е положението и на леля Гинка в съседната къща, където целият зимник прилича на езеро. Други жители на селото коментират, че
преди 40 години дерето е отвеждало водата от другата страна на хълма,
но трябва да се изкопае още отгоре, за да улавя повърхностните води, а така да намали и подпочвените. Старите хора - тук всички са стари - плачат, когато си спомнят какво е било някога, по време на младините им. Имало е сватби, кръщенета, забавления в това най-близко село до общинския център. Сега всичко отива на закриване. В това поне на селото му върви по вода. Буквално.
Секретарят на община Стрелча Станислава Станева вчера коментира пред „Знаме”, че в общината са набелязани мерки за дългосрочното решаване на проблема. „Групата за отводняване е работила в сряда и са помогнали, поне временно. Но това не е решение на проблема. Наистина деретата не са чистени от 30 години. През лятото ще имаме повече хора, наети по програма. Тогава ще изчистим канавките и деретата. Междувременно специалисти ще направят обследвания на терен, за да се произнесат може ли и ако да, как, да се отклони или намали притока на подземни води”, допълни г-жа Станева.
Ще продължаваме да следим темата. Бабите и дядовците в Свобода няма как да се научат да плуват, нито да посрещат туристи по венециански. Ние им желаем да са живи и здрави. И сухи. Колкото се може по-скоро.
Тодор ГРОЗДЕВ
