Актовете стават дела, наследи ги новият временен шеф д-р Иван Стойнов
ПАЗАРДЖИК. Трудовите инспектори и „Спешна помощ” продължават да играят на криеница по страниците на Кодекса на труда. Двете страни не от вчера се въртят в омагьосания кръг на закона. „Изнемогваме! При щат от 36 души работят едва 20, негодуват лекари, защото са бомбардирани с проверки по спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд”, казват служители в бели престилки. Ясно е, че в Центъра нямат достатъчно кадри, за да са изрядни в очите на инспекторите по труда. Същевременно инспекторите не могат да си затварят очите, защото това им е работата. А и
умореният лекар е опасен
както за себе си, така и за околните. Законът е категоричен, но какво да правят медиците, когато са уморени, но трябва да реагират и да спасят живот? Дългогодишната директорка на Центъра за спешна помощ в Пазарджик д-р Надка Пангарова междувременно е освободена в заслужен отдих.
На нейното място временно е назначен директорът на Пловдивския център д-р Иван Стойнов. „Всичко стана много набързо, но в движение се запознах с обстановката”, коментира пред „Знаме” лекарят. Една от грижите му в момента са няколкото дела, които се въртят в съда заради актове на Областната инспекция по труда. „Не може да се каже, че изнемогваме, защото не сме оставили необслужен пациент. Не сме намалили екипите. Натовареността наистина не е малка, но работим професионално. Заетите щатове може да са 20 на книга, но имаме и
външно съвместителство,
така че нещата не са толкова черни. Имам мнение по въпроса за налагането на актовете от Областната инспекция по труда, но ще се въздържа, докато всички дела не приключат по всички инстанции, казва д-р Стоев.
Преди дни Административният съд отмени окончателно акт на инспекцията, с който на Центъра в Пазарджик е наложена глоба от 1500 лева за това, че в качеството си на работодател не е изпълнила предписанието да се осигури на работниците и служителите в предприятието най-малко 48 часа непрекъсната почивка при петдневна работна седмица и 36 при сумирано отчитане на работното време съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ. За това й бил даден срок на изпълнение до края на юни 2017-а, но и след тази дата било установено, че на доктор Стоянова-Гайдарова, която завежда филиала в Пазарджик, не е била осигурена междудневна почивка. След което бил съставен акт и последващо наказателно постановление с глоба. Районният съд също го е отменил на първа инстанция с мотива, че са допуснати процесуални пороци, които са довели до нарушение на правото на защита. Освен че липсвало ясно и недвусмислено описание на нарушението и за какво е наложена санкцията, имало и други неясноти. За съда остана неясно дали е повдигнато обвинение за административно нарушение на чл. 152 или на чл. 153 от КТ. Решението е окончателно, но има още дела.
Иначе Кодексът на труда е категоричен и в чл. 152, и в чл. 153, че и в чл. 142 (4). Според нормативите, се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната почивка при 5-дневна работна седмица и 36 часа при сумирано изчисляване на работното време. Максималната продължителност на работното време в предприятието на работниците и служителите през деня не трябва да надвишава 8 часа, а при сумирано изчисляване на работното време да не надвишава 12 часа съгласно чл. 142, ал. 4 на КТ. Относно мерките за полагането на извънреден труд се предписва те да не са повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец, да не се надвишава полагането на извънреден труд с продължителност повече от 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица, както и такъв труд да не е с продължителност повече от 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни съгласно чл. 146, ал. 2, т. 3 от КТ. Извънредният труд
не трябва да е и повече от 150 часа за календарна година
„Проблемите с недостатъчното кадри са отдавна. Имаме няколко такива дела”, коментира и д-р Надка Пангарова вчера. Докато бе директор, тя е отправяла запитвания до Областната инспекция по труда във връзка с невъзможността за сформиране на задължителен брой екипи с оглед драстичния дефицит на медицински кадри. Въпросът бил: „Възможно ли е работникът или служителят (медицински лица) с декларация да декларира, че ще полага съответния брой извънредни дежурства, без да се възползва от правата си по чл. 152 и чл. 153 от КТ?“. Особено критична ситуацията в „Спешна помощ” бе в периода 2015-а до април 2016-а, когато е имало незаети 17-19 щатни бройки, а във ФСМП-Пазарджик между 8 и 9 незаети бройки са варирали за същия период. В посочения период по външно съвместителство по допълнителен трудов договор в ЦСМП-Пазарджик са работили 17 медицински специалисти, а във ФСМП- Пазарджик - 12.
Пробойни има и сега
А те се запушват с трудови договори с пенсионери или със специалисти в пенсионна възраст и с командировки на медицински специалисти от другите филиали на ЦСМП-Пазарджик за конкретни дежурства. Така екипите за Пазарджик (следва да са три мобилни плюс два екипа в координационен център) се допълват. Такива екипи обаче не могат да бъдат включени за работа в координационната централа, където се приемат обажданията от тел. 112 поради специфичната дейност там.
Преди време в съда пък д-р Стоянова-Гайдарова поясни, че дава нощни дежурства в петък, след края на работната седмица, като по този начин няма сливане на работните смени. Осемчасовият й работен ден е до 16 часа, а от 19,30 часа до 07,30 часа сутринта дава нощно дежурство, което продължава 12 часа. След нощното дежурство почива. Но се е случвало след 8-часов работен ден, след почивка от 4 часа, да дойде на нощно дежурство, което тя е правила доброволно.
Върбан ВИЧЕВ
