Не е обект на специално отношение, но не реагира агресивно даже и на стресови ситуации
В началото на седмицата писахме на сайта ни zname.info, че питбулът Зевс от Мокрище, който уби 3-годишния Тодор Стоянов от пазарджишкото село, вече се разхожда, но го е страх. Сега ви срещаме с Нина Огнянова, учредителка на сдружение с нестопанска цел „ВОТАН - нов живот за питбула”, която разказва подробности за поведението на кучето, включително и при умишлени провокации, целящи да се изясни кое е отключило агресията в онзи трагичен 29 януари. Именно това сдружение взе на отговорно пазене питбула с протокол преди дни.
До 12 февруари Зевс бе в къщата в Мокрище предвид наложената 14-дневна карантина от Областната дирекция по безопасност на храните в Пазарджик. Той бе обект на етологична експертиза за проявена високостепенна агресия, а за прецизност на изследването, кучето бе оставено в същата среда, в която е било отглеждано. Двамата експерти, които извършиха етологичната експертиза, дали препоръка по отношение на стопанисването на кучето и по-точно кога, как и къде да бъде преместено и отглеждано, според правилата на НПК, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните.
Преди дни от сдружението публикуваха снимка на Зевс на страницата си във Фейсбук и написаха, че кучето е на сухо и топло и излиза на кратки разходки. „Симпатягата никак не държи на дългите разходки, ако има опция да си стои спокойно вътре, особено както малко застудя. Страхотен е и винаги трябва да е залепен до краката ти за сигурност, особено навън”, коментираха от сдружението под актуални снимки на Зевс. Според активистите на „ВОТАН - нов живот за питбула”, сигурността обаче е нужна не на човека, а на кучето, поясняват оттам. Повече подробности дава самата Нина Огнянова, която има достатъчно богат опит с агресивни или нарочени за агресивни кучета. Тя работи с животното в Перник, а в екипа са и ветеринарният лекар Йордан Йорданов, и треньорът на кучета Лъчезар Планински.
„Дейността на сдружението ни е
специализирана в работа с кучета с проблемно поведение,
предимно от бул породи, като не веднъж сме приютявали и социализирали агресивни животни. Дори те се приемат с приоритет, тъй като може да представляват заплаха за обществото, ако не попаднат в правилните ръце и не се отглеждат достатъчно добре.
С такава идея взехме и Зевс. Няма свидетели на инцидента, никой не знае какво се е случило всъщност и как се е стигнало до смъртта на детето. Но винаги, когато има подобна информация за дадено куче, тя не бива да се омаловажава.
Когато дойде моментът за прехвърлянето, не знаех какво куче се очаква да вземем
Повечето завързани в двора кучета инстинктивно започват да пазят мястото. Недохранените кучета често пазят храната си, а това е напълно разбираемо. Стресираните кучета са склонни да губят контрол много по-бързо от спокойните - това е още по-логично. Заварих Зевс точно в такава обстановка в дома на вече бившите му стопани. Завързан в личния си двор, с натрупана храна, оставена му от доброволци.
Лежеше свит и трепереше от притеснение
Като напълно непознат човек, когото той вижда за първи път в живота си, директно влязох в двора и в клетката му. Тоест, в личното му пространство, застрашавайки и храната му. Единствената реакция на кучето беше радост. Не пазеше нищо свое, не го интересуваше, че ме вижда за първи път, просто не спираше да върти опашка, да ми се радва. Отвързах го, сложих му друг нашийник с повод и го изведох без проблем. Сякаш той сам искаше да се махне оттам възможно на-бързо и сам се качи в колата, уверява Нина Огнянова. Това определено не беше поведение на опасно куче. Преди известно време
изведохме силно малтретирано, реално агресивно куче от дома на стопаните му (между другото, отново от същия район),
като това стана с много премерени движения, отне доста време, а накрая се наложи и да бъде упоено. Но в този случай Зевс просто не беше агресивен. Наистина. От момента на настаняването му вкъщи до ден днешен не е показал абсолютно нищо притеснително в поведението си. Отварям скоба, за да поясня, че той веднага беше заведен на лекар. Съвсем спокойно, отново без негативна реакция,
позволи на ветеринаря да направи нужните прегледи
и изследвания, които далеч не са приятни за кучето. Оказа се болен от дирофилария (червеи в сърцето), силно животозастрашаващо състояние, ако не бъде лекувано навреме. Започнахме незабавно лечение. Първия ден Зевс беше малко резервиран. Очевадно не знаеше какво е човек да го погали и с каква цел се прави това. Не разбираше и каква е човешката функция изобщо, не търсеше контакт с нас. Реагираше само на звуци - подсвиркване, шъшкане - не реагираше обаче на думи, не реагираше и на името си. Което е определящо. И значи, че
с това куче не е водена нормална комуникация,
за да се създаде връзка със стопанина. Не беше научен да върви вързан на повод, което ме навежда на мисълта, че не е бил и разхождан. Искам да поясня, че при нас Зевс не получава някакви изключителни грижи или сложно обучение и специално отношение. Не, просто го настанихме в стая, в домашна среда. Храним го всеки ден. Разхождаме го по два пъти на ден и на практика той не получава нищо повече от обикновено човешко отношение. Но дори тези напълно елементарни грижи му бяха достатъчни, за да се отпусне и да покаже страхотен нрав. За дни започна да търси внимание, да опитва да се заиграва, да търси човешка защита от нас. Започна с огромно желание да опитва да изпълнява елементарни команди и да прави всичко възможно да ни угоди. Той буквално се вкопчва в хората си.
От самото начало се опитвах да го поставям в стресови, предизвикателни ситуации,
за да видя къде е границата му на търпение, на какви дразнения реагира и да предположа евентуално какво би могло да се е случило в онзи злополучен ден.
Уви, кучето не реагира зле на каквото и да било предизвикателство или заплаха. Напротив, стигне ли се до конфликт, той директно отстъпва и предпочита да се скрие, вместо да се защити. Прекара при нас достатъчно време, за да мога да кажа, че вече не е под напрежение и показва какво представлява всъщност. А именно,
той е чудесно, много уравновесено, добронамерено и спокойно куче
Имам достатъчно опит както с породата, към която той не принадлежи напълно, така и с потенциално опасни кучета, независимо от породата им. Далеч съм от мисълта, че всяко куче е безопасно и всяко куче се нуждае единствено от любов. Напротив.
Има опасни животни, които трябва да бъдат евтаназирани, за да не представляват заплаха за околните, в случай, че няма кой да понесе отговорност за изолацията и обучението им. Колкото и да е неприятно, това е факт.
Но Зевс категорично не е от тези кучета.
Не мога да си представя в какво състояние е било кучето, за да реагира по такъв начин. В една нормална обстановка Зевс е доказано, гарантирано безопасен и перфектен домашен любимец. В една крайно нетипична за него среда, изключително стресова, в която кучето е било системно недохранвано и нееднократно бито, без да разбира защо се случва това, оставено болно и без внимание - надали и ние - като хора, имащи самоконтрол и премислящи ситуациите, знаем как точно бихме реагирали, камо ли да очакваме от кучето да прецени. При него единственият определящ фактор е била средата. Малтретирането, системният глад, лошите условия. Неща, които са подсъдни според българското законодателство. Но за тях вина и отговорност както от законова, така и от морална гледна точка, носят само и единствено стопаните, не кучето”, категорична е Нина Огнянова. В заключение тя добавя: „Гарантирам, че кучето е безопасно и не представлява заплаха за когото и да било. И не го казвам в качеството си на емоционално ангажиран човек, който се грижи за него. Не и в качеството си на любител на кучета без обективна преценка за рисковете.
Казвам го в качеството си на човек с достатъчно натрупан опит в сферата
Казвам го и в качеството си на майка на 6-месечно бебе, в качеството си на справедлив човек, който също държи да има подведени под отговорност виновници за нелепата смърт на едно дете. Но това да бъдат истинските виновници, не кучето, което също е жертва. А дали би наранило или убило отново? Не, не би. Защото не му е присъщо и няма да допусна да попадне в подобна среда втори път.”
Тодор ГРОЗДЕВ
