ПАЗАРДЖИК. Наскоро зала “Радулов” в художествената галерия “Станислав Доспевски” събра ученици и учители от гимназия “Георги Брегов” за урока “Посланията на Ренесанса”. Момичетата и момчетата от 8а клас с ръководители Величка Терзийска и Илия Михайлов говориха по интересни теми за Ренесанса. Специално участие в проявата взе оперната певица Гергана Русекова, родом от Пазарджик. Тя изпълни две арии от композиторите Жорж Бизе и Пиетро Маскани, живели и творили през Ренесанса. Тя отдели с радост време за читателите на „Знаме”.
Гергана Русекова завършва музикалната паралелка в гимназия “Брегов” и след това Музикалната академия. От 2010-а е част от Националната опера и балет. Играла е интересни роли на героини от наши и чуждестранни оперни спектакли.
- Гергана, участва в урока на осмокласниците в своето училище. Как се случи това?
- Поканата за участие в училищното събитие дойде от бившата ми класна ръководителка Величка Терзийска и колегата й Илия Михайлов. Приех с радост предложението да участвам в интегриран урок на тема “Посланията на Ренесанса” на осмокласници, изучаващи музиката и историята на отдавна отминалото време, като изпълня музикални произведения, създадени през Ренесанса. Младите хора научиха, че операта се е зародила именно в тази епоха.
Вълнувах се истински, върнах се години назад, когато бях ученичка в музикалната паралелка на гимназия “Брегов”. Благодаря на всички, които ми доставиха удоволствието да бъда отново сред учителите и учениците. Пазя прекрасни спомени от ученическите си години и полученото музикално образование. То ми помогна да стана това, което съм днес - певица в Националната опера и балет в столицата.
- Как присъстващите посрещнаха изпълненията?
- С радост и аплодисменти. Изпълних популярни сопранови арии - Хабанера от операта “Кармен” на Бизе и на Сантуца от “Селска чест” на Маскани. Ариите много се харесват, предпочитани са за слушане от млади и по-зрели почитатели на оперното изкуство. Щастлива съм, че доставих това приятно изживяване с пеенето си в зала “Радулов” в галерията. Акомпанира ми Стефан Петков, водещ солист-тенор в музикалния театър “Стефан Македонски” и мой партньор в живота, а като пианист е моят помощник при индивидуалните ми музикални изяви. Подкрепя ме и ми дава вяра и кураж да продължавам да се развивам професионално в оперното изкуство.
- Как започна пътят ти към голямата оперна сцена?
- Както споменах - от класа по музика в гимназия “Брегов”. Успехите ми досега са плод на усилен труд, постоянство и шанс. Ще добавя и малко късмет. Пея от малка, още от детската градина. Бях солистка в училищния хор. Продължих образованието си в Музикалната академия в столицата, специалност “Оперно пеене”. Завърших през 2005-а, следващата година спечелих стипендия за следдипломна квалификация по оперно пеене и актьорско майсторство и заминах за град Питсбърг, щата Пенсилвания в САЩ. Имам специализации и в Италия, пяла съм на сцени във Франция, Испания, Япония и на други места по света. Предстои гастрол на Софийската опера в Большой театър в Москва. Убедена съм, че талантът, даден свише, не оставя човека на мира. Няма нужда да го избират, той сам те е избрал, без да знаеш за него.
- След Академията накъде те отведе музиката?
- Цели пет години продължи обучението ми по пеене, което ще ме съпътства до края на творческата ми кариера. Непрекъснато се потапям в необятността на следващите оперни заглавия и, като в спорта, поддържам високо ниво на вокалната си постановка. Защото правилното пеене не е лека работа, изисква умение да изразяваш с гласа си различни емоции и диапазон.
Дебютът ми на сцената на операта бе през 2010-а с ролята на Сантуца в операта “Селска чест” на Маскани. Изпълнението ми бе оценено като сериозно постижение, защото малко млади певици посягат към ролята на емоционално сложната Сантуца. За нея италианските майстори на операта казват, че тя изяжда гласа на изпълнителката, ако той не е подходящ за партията. Слава Богу, моето мецосопрано няма как да бъде “изядено”. Повече от седем години присъствам в оперните заглавия като член на Софийската опера.
- Какви роли си изпълнявала?
- Много са, не бих могла да ги изброя. В момента подготвяме операта “Янините девет братя” на композитора Любомир Пипков - емблематично българско певческо изкуство. Действието се развива в Средновековието, преди да паднем под турско робство. Сюжетът и музиката ми въздействат силно, по-точно ме обсебват тотално. Моята героиня е циганката Чума - една от значимите роли - интересна и запомняща се, която ме прави щастлива. Главната героиня е Яна.
Премиерата ще е на 22 март. С постановката операта ще гастролира в Большой театър в руската столица Москва. В дните от 9 до 24 май една от най-престижните сцени в света е наша. Освен “Янините девет братя”, трупата ни ще представи тетралогията “Пръстенът на нибелунга” на Вагнер, режисьор е акад.Пламен Карталов. За мен е голяма чест и огромна отговорност да съм част от оперните празници в Москва. В произведението на Вагнер “Валкюра” ще изпълня ролята на Брунхилда - мечтана от известни певици по света и у нас. Трудна е за пеене, но ще успея да я изпълня в моите 38 години - в по-младата си възраст.
- Какво е предизвикателството да влизаш от роля в роля, съчетавайки пеене, текст и актьорско майсторство?
- Изисква много работа, постоянство и себеотдаване. За сложното комплексно оперно пеене е нужна сериозна подготовка. Благодаря на вокалната си педагожка доц. Констанца Вачкова, която ми дава всичко, за да вървя напред. Важни в изграждането на постановката са добрите професионалисти около изпълнителите - диригенти, режисьори и други. Подготвяме се и за вярното представяне на текста при пеене на италиански, руски, френски и немски език.
Доста са и физическите предизвикателства, и поведението на сцената като в “Янините девет братя”. Там върху силно наклонен терен с надуваема възглавница освен да вървиш, трябва и да пееш. Режисьорът акад.Карталов търси максималния ефект, за да развълнува публиката и тя да повярва на показаното - голямата сила на операта.
- Как съвместявате живота си със Стефан, водещ тенор в Музикалния театър?
- Прекрасно е, че имаме еднакви професии - голям плюс за доброто ни разбирателство. Човек извън средите ни трудно би разбрал ритъма на живота ни. В повечето вечери сме ангажирани и двамата, но имаме и свободно време за самоподготовка и за други занимания. Рядко се връщам в родния Пазарджик да видя баща си. Наскоро загубих майка си Недка, но това е животът.
- Българинът обича ли оперното изкуство?
- Слава Богу, публиката става все повече. Билети трудно се намират. Залите са пълни и с млади хора, което дава смисъл на това, което правим.
Пенка МИХАЙЛОВА
