В неделя огньове пламнаха в населените места в областта, а в Паталеница кукерските игри бяха възродени след доста голяма пауза. На 18 февруари бе християнският празник Сирни заговезни, познат още като Сирници и Прошка. Датата на празника се определя от деня, в който се пада Великден - седем седмици преди Възкресение Христово. От стари времена прошката е един от символите на християнския морал и благородство. На този ден с искане и даване на прошка човеците пречистват душите си, изпълват с мир и любов сърцата си. Така се подготвят да посрещнат Христовото Възкресение. На Сирни заговезни младите обикалят по-възрастните роднини и близките - свекър, свекърва, тъст, тъща, кумове, по-големи братя и сестри, за да им искат прошка, като им целуват ръка с думите “Прощавай мамо, тате”, а отговорът “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителен. На сирнишката трапеза се яде за последно млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното. Народът казва, че на Сирни заговезни небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората.
На празника Прошка ритуалите са свързани с огъня. Палят се високи огньове с вярването, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве с вярването, че огънят очиства от бълхи, паразити, демони и грехове.
Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва бяла халва и се хамка. Това е последното ритуално хапване на блажна храна.
На празничната трапеза се поднасят пържени яйца, кисело мляко, сирене, баница с праз или кисело зеле и всичко друго, освен месо. Може също риба и рибник. Десертът е баница с орехи, сутляш и печени ябълки. Остатъците от блажната трапеза се оставят до сутринта.
Седмицата след Сирници е началото на големия Великденски пост, отбелязващ края на зимата и началото на пролетта.
Пенка МИХАЙЛОВА
