Новината за преиздаването на книгата на д-р Константин Кантарев “Пролетта на един град”, съобщена й от “Знаме”, вчера изненада приятно неговата внучка доц.Елена Кантарева-Дечева в Пловдив. Вече писахме, че общината ще финансира преиздаването на една от най-ценните книги за града, а бъдещото издание ще бъде посветено на 115-годишнината от рождението на автора и на 140 години от освобождението на България от турско робство.
Доц. Кантарева-Дечева сърдечно благодари на общинската администрация за жеста - книгата на дядо й да бъде преиздадена 30 години по-късно, обогатена и обновена. Г-жа Дечева нямаше търпение да зарадва близките си и обеща семейството й да присъства на официалното представяне на новото издание.
Доц.Елена Кантарева-Дечева е завършила художествената гимназия в родния си Пловдив, след това Националната художествена академия по специалността “Реставрация”. Преподава църковна живопис в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в града на тепетата. Нейно дело са реставрираните мозайки в жилищната сграда Ирини до подлеза и малката базилика в града. От 2015-а ръководи реставрацията на Епископската базилика в центъра, близо до католическата църква. Участвала е в изписването на храмовете в Пампорово (иконостаса и купола) и “Свети Висарион” в Смолян. Реставрира и икони. Специализирала е в Центъра за художествена консервация в град Уилямстаун в щата Масачузетс, САЩ, и в центъра за изкуство “Сорос” в столицата.
Доц д-р Николай Кантарев,
нейният баща, е роден във Ветрен преди 83 години. Там е бил разпределен на работа неговият баща - д-р Константин Кантарев. Доц.Кантарев е дългогодишен преподавател в катедра “Фармакология” на Медицинския университет. Сега събира, обработва и редактира архивите и мемоарите от престоя на баща си в търновския затвор, в трудово-възпитателното общежитие Богданов дол и в лагера край Белене. Плод на труда му е преиздаването на автобиографичната книга “Един безвластник в лапите на властта” - допълнена и обогатена.
Какво си спомням за дядо си д-р Константин Кантарев?
Изключително енергичен човек, напук на дребния си ръст. Винаги пълен с идеи, творчески активен не само по медицински теми, а и в областта на литературата, изкуството и културата. Изнасяше беседи и сказки и залите винаги бяха пълни. Ако не беше той, със сигурност нямаше да се захвана с рисуването. Винаги ме стимулираше и ме подкрепяше. Живеехме в къща и често у дома идваха творци - писателят Николай Хайтов, Ефрем Карамфилов и други. С всички намираше общ език, ценяха мъдростта и разностранните му интереси, разказва внучката Елена.
По всяко време на деня се чуваше тракането на пишещата машина. Със сестра ми обичахме да ни разказва случки от неговия живот. Винаги беше в добро настроение, ядосан не сме го виждали. Когато чукаше по клавишите на машината, си тананикаше някаква мелодия. Добър човек, заключи Елена Кантарева.
Д-р Константин Кантарев е роден на 5 август 1903-а в многодетно семейство. Баща му, доброволец в Балканската война, изчезва безследно. Средно образование завършва в Пазарджик, през 1928-а завършва медицина в София. След разпределението си във Ветрен работи в Трета поликлиника в Пловдив, има и частен кабинет.
Д-р Константин Кантарев си отива от този свят на 21 август 1992-а. Само 11 дни след смъртта му си отива и съпругата му Елена.
Стана ясно, че семейство Кантареви от Пловдив не поддържа връзки с роднините си в Пазарджик. От десетилетие не сме се виждали, призна Елена Кантарева. Тя спомена името на Филка Кантарева, нейна братовчедка. И обеща при посещението им в Пазарджик да ги потърсят и заедно да споделят радостта от преиздаването на книгата “Пролетта на един град”.
Пенка МИХАЙЛОВА
