Първият ми мач е срещу „Оборище”, а това е знак
ПАЗАРДЖИК. Първа тренировка вчера с „Хебър” направи седмото ново попълнение Серафим Михайлов от „Евроколеж”. 22-годишният нападател от Пловдив преди това е играл за пловдивския "Локомотив", "Пирин" (Гоце Делчев) и "Оборище" Панагюрище. Любопитна подробност в биографията му е, през 2012 г. изкарва няколкомесечни проби в английския гранд "Манчестър Сити". Серафим игра първия си мач срещу „Хебър” преди няколко дни със заемащия 13-то място в класирането на Югоизточна трета лига „Евроколеж” във Величково. Тогава колежаните победиха с 2:1. Серафим ще покаже качествата си в последната контрола на зелените - в събота от 14 часа те излизат в Пазарджик срещу панагюрския „Оборище”, а тогава ще бъде и официалното представяне на отбора за пролетния дял на първенството.
- Серафиме, добре дошъл на „Георги Бенковски”! Сигурно имаш приятели тук, а и познаваш треньора Танчо Калпаков.
- Благодаря! Мога да кажа, че най-голям приятел ми е вратарят Петър Дебърлиев. И днес (вчера, б.р.) ще пътувам с него за първата ми тренировка с новия отбор. За Танчо Калпаков мога да кажа, че е много добър треньор и имам отлични впечатления от него от престоя ми в „Оборище”, където той бе помощник. В „Оборище” пък най-добър приятел отново ми беше Пецата Дебърлиев.
- Сега ще се изправите в последна контрола именно срещу „Оборище”…
- Да, и аз не знам как да нарека това съвпадение. Знак е. И много се радвам на този знак.
- Може би е знак, че правиш добър ход с идването си в Пазарджик.
- Надявам се да е така. Срещу „Хебър” съм играл само един мач и това, което видях, ми хареса. Видях един борбен отбор, който обича да владее топката. Отбор с опитни и силни изпълнители, които искат да играят в професионалния футбол. Отбор с треньор, който иска играчите да играят нападателно, да показват творчество и да реализират идеите си на терена. Радвам се, че идвам в „Хебър”. Да ти кажа честно, взимал съм много грешни решения, имало е моменти, когато останах на пътя. Започнах работа. Работя и сега.
- Какво работиш?
- Имам заведение. Кафене в квартал „Столипиново”. Няма какво да крия къде живея. Не се срамувам от това. Не е проблем къде живееш, а какво правиш.
- Така е. Няма значение и какъв е човек по етнос…
- Да. Радвам се, че колегите ми осъзнават това и всички се държат много добре. Но искам да подчертая, че макар и да живея в ромската махала, аз не съм ром, а етнически турчин. Там живеят и роми, и турци, и арменци…
- Разкажи повече за престоя ти на Острова?
- Бях млад и буен, на 17 години. Изкарах 6-месечни проби в „Манчестър Сити”. Не знам друг български футболист да е изкарал толкова дълго време в отбор от този калибър. Направих едни хубави 6 месеца, изиграх едни хубави контролни мачове… Но много ми се играеше, бях в много добра форма, а заради проблеми с получаването на жълтата карта това не можеше да се случи. Нямах търпение и поисках сам да си тръгна. Ядосах се и взех грешно решение. Прибързах, тръгнах си, изключих си телефона, за да не ме търси мениджърът. Реших повече да не се занимавам с футбол. След една седмица се успокоих (включих си телефона) и реших, че ще играя. Имах много опции и избрах „Локомотив” (Пд). Заиграх в „А” група, макар и за малко. После сменях отбори, скъсах връзки в Гоце Делчев… Имах възходи и падения, ожених се, роди ми се детенце…
- Как се казва?
- Хаял. Момиченце е, на 9 месеца.
- Живо и здраво да е!
- Благодаря!
- Важното е, че и след ударите си ставал и си продължавал. Още навремето те сочеха като един от перспективните млади таланти.
- Да, но не това е важното. Всичките ми набори, които имаха много по-малко талант, всички те се занимават с футбол. И играят добър футбол. Осъзнал съм, че талантът далеч не е най-важното. Хубаво е да го имаш, но той е много малка част от цялото. Трябва повече труд.
Дочо ЧАНЕВ
