ПАЗАРДЖИК. Има едно място в центъра на града, което буди неприятни чувства. То е на една ръка разстояние от сградата на две елитни гимназии - математическата и “Аксаков”, и заобикаля южната и източната фасада на големия магазин, който пустее. Пространството е заринато с угарки от цигари, пластмасови бутилки и чашки, лъскави опаковки от десерти и закуски и какво ли още не. Градинката, в която всяка пролет цъфти невероятно красиво дърво, е превърната в бунище. Не са пощадени и стените на магазина, гладко измазани и боядисани - много удобно за писане със спрей. На една от стените се мъдри сърцераздирателен надпис: “Бих умрял по теб да изживея онези дни с теб отново и отново. ВА.”. Картината допълват и множеството паркирани автомобили.
Но истинската картина се очертава, щом бие звънецът за междучасие - момичета и момчета се отправят към своята “територия”, нетърпеливи да запалят цигара. След минути човек има усещането, че магазинът, заедно с паркираните автомобили, ще се издигне във въздуха заедно с кълбата цигарен дим…
Учудващо е, че и невръстни петокласници се включват в това “занимание” наред с каките и батковците. Видяхме момиче на видима възраст осми-девети клас, как с много старание и умение саморъчно сви цигара, запали я и от нея си дръпнаха още две момичета.
Грозна и срамна гледка по време на училищните междучасия.
Край учениците, отдали се на почивка, минават и учители, но какво от това.
Кой си затваря очите за случващото се на крачка от училището?
А дали публичното пушене на възпитаниците на двете престижни гимназии някога ще се превърне в история?
Пенка МИХАЙЛОВА
