ПАЗАРДЖИК. В петък залата на дружеството на писателите на „Константин Величков” отесня за представянето на новата стихосбирка на Борислав Петров
„Усмивка е Бог”. Поетът върна аудиторията с машината на времето, прочитайки стихове от първата си стихосбирка „Немигнали мигли”, за да направи мост към новата си книжка, която е осма в творческата му биография, и е издадена с подкрепата на община Пазарджик. Той се зарадва на гостите, на цветята, на графиката на художника Коко Анастасов, на представянето на литературния критик Никола Иванов, на пожеланията на приятели и почитатели…
„Борислав е от поетите, които ярко се отличават от средното ниво. Той е непредсказуем и постоянно ни изненадва с римите, както правят големите майстори. Продължава да твори в класическия стих, което никак не е лесна работа”, каза за него Никола Иванов. И се аргументира защо Борислав Петров е от авторите, които воюват непрестанно и неуморно за правдата, вместо да си носи мълчаливо и пасивно кръста. Но също така и носят универсалната любов в сърцето си - и към отечеството, и към родния град, и към жените, и към събратята си, и я изразява в творчеството си.
„За един поет се съди и по творческите му учители. За Борислав Петров това са прокълнатите поети - Бодлер, Верлен, Едгар По, Рембо и другите. Истински учител му е Иван Динков, на когото поетът е посветил едноименното стихотворение. От него е осъзнал, че поетът винаги трябва да бъде на страната на унижените и оскърбените”, прибави критикът.
Или както казва авторът на „Усмивка е Бог” в едноименното стихотворение:
„Аз не съм от типа – архетипи –
благоденстващ от чуждата кръв,
мойте братя всеоще са в дрипи,
и сред тях съм последени пръв.
Знам, че няма тълпи на Голгота,
Всяка жертва е кратък балсам.
Но така е създаден живота –
Без покана да дойдеш. И сам.
А когато сред мрак и умора
ми отправят въпроса си строг,
бих отвърнал – обичам ви, хора –
запомнете – усмивка е Бог.”
(Зн)
