Изпращам две гимнастички на Нешка, защо да ходят в Азербайджан?
ОКЛАНД. Диляна Клинчарова, както е името на златната Диляна Георгиева след задомяването, продължава да следи какво се случва в родния Пазарджик и България, макар да е от години в Нова Зеландия. Стои на компютъра, когато не е в семейния ресторант или в залата, а сред ФБ-приятелите й е някогашната съветска звезда Галина Белоглазова. С нея неведнъж Диляна се изправяше лице в лице в състезанията на отделните уреди. Ако си спомним времето от 10 до 12 ноември 1983 година, ще видим отново дебюта на нашата съгражданка в Страсбург пред особено емоционалната френска публика. В арсенала на Нешка е абсолютната световна (от Мюнхен) и европейска (от Ставангер) шампионка Анелия Раленкова. Както и вицесветовната и носителка на Световната купа от Белград Лили Игнатова. И седем дебютантки. Това са Диляна Георгиева на индивидуално и ансамбъл от абсолютните 14-16 годишни дебютантки Илиана Илиева, Мариела Спасова, Цветомира Филипова, Светла Чобанова, Паолина Кръстева и Виктория Димитрова, които играят едно съчетание на 3 въженца и 3 обръча. В крайна сметка после сме в еуфория. Резултатите са следните - многобой (инд.): 1. Диляна Георгиева, 2.Анелия Раленкова, Лили Игнатова (БЪЛ) и Галина Белоглазова (СССР), 5.Даля Куткайте (СССР), 6. Дойна Стайкулеску (Рум), 7. Бианка Дитрих (ГДР), 8. Регина Вебер (ФРГ) и Либус Можсисова (Чехословакия), 10. Марта Бобо (Исп);
обръч: 1. Анелия Раленкова, 2. Г. Белоглазова, 3. Лили Игнатова и Д. Куткайте, 5. Л.Можзисова, 6. Диляна Георгиева и Хайди Краузе (ГДР), 8.Марта Бобо; топка: 1.Лили Игнатова и Галина Белоглазова; 3. Диляна Георгиева и Анелия Раленкова, 5. Д. Куткайте, 6. Д. Стайкулеску, 7. М. Бобо, 8. Б. Дитрих; бухалки: 1. Диляна Георгиева и Лили Игнатова, 3. Анелия Раленкова и Даля Куткайте, 5. Галина Белоглазова, 6. Дойна Стайкулеско, 7. Бианка Дитрих и Венера Зарипова (СССР);
лента: 1.Диляна Георгиева и Г. Белоглазова, 3.Анелия Раленкова, 4. Лили Игнатова и В. Зарипова, 6.Д. Куткайте, 7. Р. Вебер, 8. Д. Стайкулеску;
ансамбъл (многобой): 1. БЪЛГАРИЯ и СССР, 3.Северна Корея, 4. Испания и Чехословакия, 6.ФРГ, 7.Китай, 8. Япония, 9. Франция, 10. Италия; ансамбъл (финал): 1. БЪЛГАРИЯ, 2. СССР, 3. Сев. Корея, 4.Чехословакия, 5.Испания, 6 ФРГ, 7. Япония, 8. Китай.
Пак настръхнахте, нали?
Диляна е все същото усмихнато и стройно момиче. Грацията, която между 1983 и 1985 г. два пъти стана световна и веднъж европейска шампионка, сега е отдадена на семейния италиански ресторант „Ботичели”, и се радва на семейството си - съпругът Владимир Клинчаров, синовете Виктор и Алекс, дъщерята Бояна и нейната щерка - внучката Надя. Там са и брат й Пламен с жена си и трите им деца. Научаваме, че Алекс, също като батко си ще ходи със спортна стипендия в САЩ, а там ще учи бизнес и маркетинг. Както и че някогашната треньорка на националния на Нова Зеландия отново подготвя кадри, но… за България. Докато говорим, Гришо вече е отпаднал след мъжката си игра на откритото първенство на Австралия.
- Диляна, Алекс успя ли да гледа Гришо на живо.
- Ха, не можа. Нямаше как. Алекс е в Америка в момента. В Санта Барбара тренира и после заминава в университета, започва да учи там. Замина преди седмица. Една година не се беше занимавал активно с тенис, защото му правиха операция на китката. Поддържаше формата си, но бе решил да ходи и в университет, а при това положение нямаш право да играеш в тенис турнири поне една година преди това,за да се водиш аматьор. Беше в университет в Нова Зеландия една година и сега се прехвърли в Щатите. Там учи бизнес и финанси.
- Сигурно бяхте заедно по празниците?
- Да, прекарахме ги в ресторанта, работейки. На 24-и, когато в България е Бъдни вечер, ние работим винаги, тогава се отваря много работа. Почиваме на 25-и и 26-и. При нас се казва Boxing Day - денят след Коледа. Но да си кажа честно, не съм много по празниците, от години не съм спазвала традициите. Майка ми само ми напомня, че трябва да се спазват ритуалите. Аз и манджи не правя. Но пък съпругът ми…. е майстор в кухнята.
- Какви специалитети приготвя? Той е готвач в ресторанта.
- По принцип в нашия ресторант наблягаме особено на фреш паста. Домашно приготвена прясна паста. Не знам в България правят ли фреш паста в италианските ресторанти, но при нас всичко се прави на ръка. Много сме популярни с това. Правим тортелини, спагети, всякакви чудесии от брашно… И разликата с пастата от магазина е голяма, защото при нас е вкусно и качествено.
- И в България има, но не знам коя паста е по-вкусна.
- Ох, за последно в България бях преди 8 или 9 години и наистина не знам какво става там в момента.
- Вие сте голямо семейство в Нова Зеландия, сигурно това притъпява носталгията?
- Винаги ни липсва България. Наистина има социални мрежи, виждаме новините, в Пазарджик виртуално съм всеки ден. След малко ще чуя майка ми по скайпа, както правим всеки ден, после с Алекс в Америка, после с другия ми син, който е в Хамилтън. Майка ми (бел. ред., треньорката Виолета Бехчийска е доайенката на художествената гимнастика в Пазарджик, а впоследствие е председателка на СКХГ „Диляна”) всяка сутрин ми с обажда на скайп, докато пия кафето. Но България липсва. Преди малко получих едно съобщение от една приятелка-българка от Бразилия. И при нея е същото. Те не са си ходили от 12 години. Като почнеш да работиш и те грабне делничната въртележка, става много трудно. Мъжът ми си ходи по-често и после ми разказва какво е видял.
- В Окланд има ли задружна българска общност?
- Да, има доста българи. Задружно българско общество. Има и група за народни танци, казват се „Българските рози”. Играят и пеят, правят и концерти. На празници се събират. Последно това беше на Нова година. Ние работихме на 31-и, но внучката я изпратих с българските приятели на българското парти и после ходих да си я прибера точно преди полунощ.
- В предварителния ни разговор се изненадахте, че продължава в България интересът към Вас и другите ни златни момичета от Вашето поколение…
- По принцип да. Като дойдат българи тук да ни видят ресторанта, винаги си говорим за това спортно минало. Е, и за други неща си говорим. Все пак аз съм се отказала от активния спорт преди 35 години. Но в момента има много хубави нови деца, на тях ще им стискаме палци.
- Значи продължавате да следите какво се случва в художествената гимнастика? Макар че по едно време се бяхте отдръпнали.
- Не, никога не съм се отдръпвала изцяло. Наистина отказах се от треньорството, не бях в залата, но после започнах да ходя в събота, за да помагам на едно българче. Но винаги съм следяла какво става в гимнастиката. Но много неща не ми харесват в съвременната гимнастика - прекалено натоварват децата физически, налагат им една непосилна гъвкавост и това води до множество травми и операции, особено при децата, които не са толкова пластични. Набляга се на гъвкавостта в кръста и се случва момичета да се контузят за цял живот. Аз не съм се огъвала толкова, и пак така ме боли кръстът…Това нововъведение се случи благодарение на руската гимнастика, но категорично не го одобрявам. Това си говорихме и онзи ден с Нешка.
- Значи се чувате с нея?
- Да, често си говорим. За много неща. Онзи ден обаче беше за две дечица, които са тук и искам да изпратим да тренират в България.
- Страхотно!
- Да, защото често талантливи дечица оттук отиват в Азербайджан, но на мен това не ми харесва. Затова я попитах можем ли да направим това, а тя каза, че много ще се радва. Сега чакам да изчислим колко ще струва, защото тук всичко децата си плащат. А транспортът до България с тези близо 20 хиляди километра път няма да е много евтин. Днес ще ходя в залата, за да им помогна с някои неща. Ходя отвреме-навреме, но не съм напълно ангажирана, защото и другата работа не е никак малко. Това бе една от причините да се откажа навремето. Регламентът бе такъв, че докато България и Русия се състезаваха в група А на световни първенства, ние от Нова Зеландия бяхме в група D. И ако аз заведа примерно момичетата на световното първенство в Аликанте, налагаше се те да играят в 7,30 часа сутринта, но тогава в залата нямаше жива душа. И какъв е смисълът, когато децата са добри, но няма кой да ги види. Друг е въпросът, че и моите гимнастички се отказваха след една-две години и по други причини – в Нова Зеландия образованието е приоритет. На мен самата никога не ми е било цел да стана треньор на шампионки. Това изисква ужасно много работа, по 8 до 10 часа на ден. А на мен времето със семейството ми е недостатъчно.
- Не й се сърдите на Нешка за някогашните строги диети?
- О, не можеш да се сърдиш на някого, който те е направил нещо. Възхищавам се на Нешка и се радвам и съм благодарна, че бях едно от нейните момичета.
- В България и в Пазарджик винаги ще си останете всеобща любимка. Какво си спомняте от посрещането след световните титли в Страсбург и Валядолид?
- О, Боже! (смее се) Невероятно беше. Не мога да го опиша. Много хубаво и много вълнуващо. Толкова хора ни посрещнаха навсякъде. А в Пазарджик се събрахме с близките ми… От време на време си гледам снимките и се връщам назад във времето. Петя Станева, едно момиче, отворила е фенстраница за нас и за другите гимнастички във времето. И непрекъснато слага нови видеозаписи. И покрай нея започнах по-често да се връщам назад във времето. Много е вълнуващо…
- Какво казва внучката Надя като гледа тези записи?
- А, тя не е гледала чак толкова. Наистина по едно време идваше в залата и искаше да тренира гимнастика, идва и сега с мен и се мотае, но няма да стане гимнастичка. Свири на пиано и е много музикална. Също така и пее. Измисля си песнички и дори сме ги качили в YouTube
- Каскадьорските умения удават ли Ви се още?
- Никога не съм имала кой знае какви умения в тази област. Преди повече от 10 години, понеже се запознах с един човек, който бе организатор на снимки за една продукция, може би защото физическите ми данни съвпадаха с тези на актрисата. Но не съм правила кой знае какво. Скачала съм от високо, висяла съм от кранове, но нищо особено.
- Значи сте висяла на кран на 2 метра височина, а не на 15?
- Ха, и повече от 15 беше. Но пък всичко бе обезопасено, така че нямаше никакъв риск.
- Следите ли какво правят момичетата от „Диляна” и от „Диляна прима” в Пазарджик?
- О, да! Непрекъснато ги гледам на Фейсбука,защото майка ми постоянно публикува снимки и новини. Със сигурност като си дойда в България някой ден, непременно ще ги видя. Много се радвам, че имат такива постижения. Пожелавам им най-големите успехи. Да бъдат здрави и да ги постигнат!
- Благодарим Ви за интервюто! Още много поводи за радост и гордост да имате!
- Много поздрави на Пазарджик и на читателите на вестник „Знаме”! Бъдете здрави и се радвайте на една още по-добра година!
Тодор ГРОЗДЕВ
