Ученици още имат време за стипендии, с които да живеят една година в различни точки на света
Арх. Андрей Енев е от Пазарджик и отскоро е в Управителния съвет на "Младеж за разбирателство". Това е сдружение с идеална цел, вписано през 2001 г. с решение на Софийски градски съд като самостоятелна организация-партньор на междунaродната организация "Youth for Understanding", известна просто като YFU. Програмата реализира младежки програми за културен обмен и у нас стартира през 1998 г. по инициатива на почетния консул на България в Хамбург проф. Герд-Винанд Имайер и проф. Румен Вълчев, програмен директор в център "Отворено образование". Читателите на „Знаме” познават Андрей като ученикът от езиковата гимназия „Бертолт Брехт”, който преди няколко години
стигна до финал на конкурса за превод, организиран от Френския културен институт
и издателство „Колибри” и оттам издадоха новелата “Кучетата” на Жан-Ноел Блан в негов превод. Миналата година той е завършил „Архитектура”. Преди пет години започнал като доброволец в „Младеж за разбирателство”. С Андрей говорим за обмена на ученици и култури, за приемните семейства, супервайзърите, за обогатяването на светогледа, ползите и проблемите. Организацията е създадена през 1951-а, в началото с цел обмен на ученици от Германия и идеята за стопляне на отношенията с останалите държави. Въпросният трансфер на средношколци днес е в различни точки на света и трае 6 месеца или една година. Основно нашенчетата ходят в Европа. Който е заинтересуван, може да види в кои точно страни сега има свободни места за кандидатстване за стипендии на сайта на организацията (http://www.yfu.bg), а
срокът да го направите е до 15 февруари
„Все пак обменът е платен, затова организацията ни предлага стипендии на кандидатите, обяснява Андрей. След като се получи одобрението от нас и от европейската организация, парите се отпускат и в голяма степен покриват разходите по престоя. Стипендиите са от 3000 до 5000 лева и покриват от 50 до 70 процента от издръжката. Най-голям от българска страна е интересът за Германия, изпращаме немалко ученици и във Франция, Белгия, Австрия. Имаме ученици оттам, но силен интерес има и за и от Южна Америка.
За Испания например няма особено много кандидатури, но има за Бразилия,
Аржентина и Чили. Дете от Мексико пък сега прекара Коледа в София (бел. ред., Хосе останал очарован от стария български обичай, само малко се изненадал, че на Бъдни вечер всички стриктно постят. Аз също съм бил на обмен. Прекарах една година във Франция през учебната 2008/2009 г. и лично се убедих в полезността на това да приемеш чуждата култура с отворени обятия и същевременно да разкажеш за твоята култура на домакините. Радваме се, че в последно време културният обмен се приема от участниците и въобще от обществото.
Допреди 7-8 години децата масово отиваха да научат език,
сега искат да научат нещо повече за носителите на чуждия език. Иначе с времето и все по-голямото разрастване на социалните мрежи сега се очертава друг проблем. Децата, които изпращаме, масово прекарват доста време във Фейсбук, Туитър и Инстаграм. Тази носталгия пречи на ротационния процес. Не можем да ги задължим, но ги съветваме да прекарват повече от времето си с новите приятели на място, вместо да са закачени постоянно в интернет, защото се губи цялата идея. На последния семинар в Полша обсъждахме именно това. Вече са разработени методи, които да смекчат проблема, но това пак е в сферата на препоръките, а не на забраните. Междукултурният обмен е основният стимул и за приемните семейства.
На тях не им се плаща за нищо, но го правят
Главно интересът идва от семейства, които са изпращали деца на обмен и са видели и ползите, и плюсовете. На самите ученици пък им обясняваме нещата от А и Б за съответната държава, за която кандидатстват. Това става на обученията, които правим. Те са по специални наръчници, разработени от психолози. Целта е да ги подготвим за етапите, през които ще преминат. Трябва например да знаят, че е нормално в началото да са център на вниманието, а след два-три месеца да бъдат приети като едно от всички останали деца в семейството и класа”, пояснява Андрей Енев.
„Не само учениците, но и семействата имат възможността, докато са заедно в тази мисия, да изживеят културата на приемното си дете. Това сме го дискутирали и на семинарите, в които съм участвал, и е радостно, че идеята за междукултурния обмен се възприема от все повече хора”, казва Андрей.
Даже и в тези мигрантски и бежански години ли,
питаме го, а той кима утвърдително. „Обикновено изпращаме учениците в малки населени места, където и да има бежанци, не са чак толкова много. От друга страна в такива градчета местната култура се усеща още по-силно. Аз например бях в съвсем малко градче във Франция, недалеч от Руан, и това ми даде много за усвояването на другостта на френската култура за тези 11 месеца. След това имах стимул, участвах в олимпиада за превод, станах финалист в конкурса, за който писахте. Сега се дипломирах и работя като архитект. И за моя изненада използвам доста по-често езиковите си способности, отколкото съм си представял”.
В последните години в Пазарджик няма приемни семейства,
има отлив и от учениците, които отиват на обмен. Информация рядко се свежда до средношколците, може би защото директорите нямат интерес в системата на делегираните бюджети да се лишават даже от една бройка. „Не знам дали това е причината, но е факт. Иначе най-много ни търсят от езикови гимназии, от училища с хуманитарен профил, а в Пазарджик основно от ЕГ „Бертолт Брехт”.
Освен ученици и приемни семейства, ключова роля в системата на сдружението играят и доброволците. Все пак това е организация с идеална цел, изградена върху доброволческото начало. Един доброволец може да помогне по много различни начини - като местен довереник, като организатор на семинар за следващи или настоящи ученици на обмен или просто като човек, който разпространява идеите и целите на сдружението ни на своите близки, познати и приятели.
Доброволците основно са бивши участници по програмата, но също така родители, учители, студенти и други хора, желаещи да споделят своя междукултурен опит. Това е разковничето. Именно такава социална дейност допринася за развитието на активно гражданско общество в България, а Андрей е доволен, че е част от всичко това.
