- Винаги с голям интерес очаквам този чудесен, емблематичен за нашия град музикален фестивал - Зимни музикални вечери. И като си помисля, че той се провежда без прекъсване за 43-и път, си давам сметка колко потребен трябва да е за публиката ни, за да е вече органична част от културното пространство, за да е едно от най-значимите музикални събития не само в града всяка година. Сигурно и създателят на фестивала, проф. Иван Спасов, би се чувствал особено щастлив от това дълголетие на своята рожба.
Предчувствам вълнуващи преживявания с изкуството на Веско Панталеев - Ешкенази най-напред, както и с изпълненията на чудесния ни симфоничен оркестър и тези на останалите гостуващи. И такова очакване имам, доверявайки се на добре свършена работа от Григор Паликаров - художественият ръководител и диригент на симфоничния ни оркестър, в чийто вкус и организаторски възможности не се съмнявам.
Но гледайки фестивалната програма, съм провокиран да споделя мисли, засягащи концептуално характера на фестивала като „фестивал за симфонична и СЪВРЕМЕННА музика“.
Аз съм свидетел как по времето, когато основен двигател в организацията и провеждането на фестивала беше проф.Иван Спасов, за концертите на фестивала пристигаха от цялата страна изтъкнати диригенти, известни музиковеди, както и редови музиканти, заинтересовани да чуят нещо, което не можеше да се чуе на другите музикални фестивали в страната. А всяка година на фестивала непременно се случваше нещо определено интригуващо, най-вече във връзка с изпълняваните произведения от СЪВРЕМЕННАТА авангардна генерация български композитори като Лазар Николов, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов, Георги Тутев. Така, заедно с гостуващите елитни диригенти, солисти и изпълнителски състави, привличани благодарение името и авторитета на Иван Спасов, фестивалът сякаш имаше и характера на
„изпитателен полигон“ за най-новите, току-що написани произведения
И именно това преди всичко отличаваше нашия фестивал от всички останали в страната. В този смисъл е хубаво фестивалът да продължава традицията да стимулира по същия начин творчеството на талантливите български композитори. А да не споменавам, че като патрон на фестивала Иван Спасов заслужава да присъства забележимо в програмата.
Разсъждавайки в тази посока, веднага бих искал да отбележа, че при това похвално отношение от страна на общинската администрация към културните процеси в общината ни, при наличието на чудесния ни оркестър, ръководен от своя талантлив диригент, това е напълно осъществимо.
