Приятели с мерцедеси изпратиха изгасналия в мизерия поборник
Едва ли приживе Илия Минев е мечтал до последния му дом да го изпратят толкова управници, политици и други величия.
Дълга върволица от лъскави автомобили се беше нанизала по улицата, водеща към Младежкия дом, където вчера се състоя поклонението пред тленните останки на първия български дисидент, най-дългогодишният политически затворник в комунистическа България.
Местният храм се оказа тесен да побере желаещите да отдадат последна почит към починалия и да положат цвете за сбогом.
След опелото множеството потегли по заснежения път към вечния му дом. В тъжната процесия се виждаха лидерката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, министърът на финансите Муравей Радев, президентът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев, депутатите Анелия Тошкова и Панайот Ляков, кметът на община Пазарджик д-р Иван Колчаков, заместник-управителят на Пазарджишка област Кирил Александров, управителят на Пловдивска област Андон Андонов, бившият главен прокурор Иван Татарчев, граждани.
След катафалката най-отпред вървеше синът му, изоставил родния си баща на грижите на държавата.
Иначе не липсваха тежките скъпи венци, които да засвидетелстват кой от коя по-висока камбанария го поднася.
Репортерка на “Знаме” зададе един-единствен въпрос на някои от присъстващите на погребението:
Защо Илия Минев си отиде от този свят огорчен, беден и забравен?
Иван ТАТАРЧЕВ: Познавам Илия Минев след 10 ноември 1989-а. Той беше мъченик, светец, изключително голям българин и борец против комунистическата тирания. Един трагичен факт: политически хамелеони и бивши комунисти и комсомолци, които се докопаха до висшите ешелони на властта, позволиха този голям българин да почине в голяма нищета. Това е срам за политиците и за цялата нация.
Моите грижи са нищо в сравнение с това, което трябваше да бъде направено за него. Сегашните управници не се грижат за дисидентите, те се вълнуват за собствените си интереси.
Атанас ДИНЧЕВ, негов приятел от Септември: Познавам го от дете - бях ученик в гимназията, когато той беше офицер-школник през 1944-а. Незаменим човек и приятел. Завърши висше образование в Тулуза, Франция, и като се върна, все беше по затворите. След 30 години мъки не искаше власт и постове. Нямаше пенсия, а после получаваше мизерна сума за старост.
Николай КОЛЕВ - БОСИЯ, писател: Често се виждах с него. Направих предложение до президента (Петър Стоянов) да получи пенсия, но и това не стана. Приживе не беше оценен. Той е патриарх на българската, на антикомунистическата опозиция. Вероятно манталитетът на българина е такъв, че трудно приема някой друг да е пръв, да е над него, да бъде по-умен, по-активен и резултатен. Познавам Минев от 1989-а, малко след основаването на независимото дружество за защита правата на човека. Беше чуден човек. Обикновено при хората, живели по-дълги години в затвора, личностната система се разгражда. А той си остана енергичен, точен и корав. В малка тетрадчица пишеше всичко - за затвора, за дружеството, за опозицията, за борбата против комунизма. От две години не съм го виждал. Преди изборите искахме с телевизията да направим филм за него, но и това не стана.
Константин ТРЕНЧЕВ, президент на КТ “Подкрепа”: Идеалите, за които се бори Илия Минев, са още далече от осъществяването им. Те се подмениха от хора, свързани с предишния режим, или от такива, които днес са на власт, но интересите им са преди всичко материални. Многократно сме искали да бъде удостоен, зачетен като гражданин, който създаде първата независима организация, който постави въпроса за сваляне на комунистическия режим, за спазване на човешките права. Президентът, който претендира да е демократ, не се съобрази с това наше желание и ние ще си направим съответните изводи за него. Много сили се мъчеха да не допуснат Илия Минев в политиката и, за съжаление, успяха. Но идеалите, за които той се бори, са живи не само в България, а във всички страни, чиито народи страдат. А нашата страна страда.
Днешният ден, освен за скръб и поклонение пред паметта му, трябва да бъде ден за размисъл накъде върви страната и накъде трябва да върви оттук насетне. Защото тя е в тежка икономическа, социална и морална катастрофа. До нея я докараха не хора като Илия Минев, а тези, които се опитаха да си прикачат чужди заслуги. Историята тепърва ще оценява личността на Илия Минев, тя не греши. Но с тези управници, които имаше довчера, има и днес, това скоро няма да стане. Истинските национални герои винаги са оценявани най-вярно от своя народ.
Муравей РАДЕВ: Демокрацията в България роди един истински българин, който не се уплаши от комунизма и посвети целия си живот на борбата срещу комунизма. Нито затворите, нито лагерите успяха да променят смисъла на идеалите му за свобода и човешки права. Никой не успя да пречупи силния му дух. България е над всичко - това бе Илия Минев. Отиде си един голям човек. Днес доста хора имат претенции, че са принадлежали към неговата среда. На погребението днес (вчера, б.а.) виждам много негови лъжеприятели. Да не забравяме днешния 10 януари - благодарение на хора като Илия Минев се стигна до тази историческа за България дата. Всички велики хора по света са имали подобен край. Обществото не може навреме да открие тези свои вестоносци. Тази съдба не отмина и Илия Минев. Той си отиде непризнат и самотен. Оптимистично съм настроен за бъдещето, идните поколения ще му отдадат заслуженото.
Едва ли читателите ще повярват в искреността на всичко, казано дотук. Защото от “приятелите” зависеше Илия Минев да преживее достойно остатъка от живота си след лагерите и затворите. Основателят на Независимото дружество за защита правата на човека през януари 1988-а бе лишен от тези права. В нищета преминаха последните години от живота му в родния Септември, после в пазарджишкия дом за стари хора.
Колко много животът на Илия Минев прилича на живота на бедния Македонски… Така е и май така ще бъде в България.
