Илия Минев е най-дългогодишният политически затворник не само в България, но и в света - прекарва общо 33 години в комунистическите затвори. Легендарният борец срещу апартейда в Южна Африка Нелсън Мандела, Нобелов лауреат за мир - 27 години. За разлика от Мандела обаче, който живя добре след затвора и почина в почести, Минев умря в мизерия.
Илия Минев е роден на 5 декември 1917-а в Саранбей (днес Септември). През 1930-а учи в гимназията в Пазарджик. След създаването на Съюза на българските национални легиони през 1932-а се включва в дейността му и се обявява срещу разпространяваните сред съучениците му комунистически идеи. Баща му, заможен земевладелец, го изпраща да учи във Френския католически колеж в Пловдив, а след това да следва в Тулуза. Там завършва инженерната специалност индустриална химия. В периода 1941-1944-а е член на главното водачество на Съюз на българските национални легиони и водач на легиона в Пазарджик.
На 10 септември 1944-а е арестуван. През 1946-а е осъден на доживотен строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет - Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне на държавната власт чрез преврат и терористични действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. След това е осъден на 7 години за „опит да отрови водата на София“. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978-а, като лежи в почти всички затвори на страната - най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Когато в затворите е спусната вътрешна разпоредба, че всички политически затворници трябва да бъдат изкарвани на работа, а който откаже да бъде вкарван в карцера, единственият в България, който отказва да работи, е Минев. Поради това прекарва 1860 дни в карцера, а 460 дни - в гладни стачки. След като е освободен, живее в град Септември, където е въдворен, и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция. Осем години е с мярка за неотклонение „подписка“ и всяка сутрин и вечер се разписва при дежурния офицер в управлението.
Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по организирането на такова дружество. През 1987-а Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека.
През лятото на 1989-а Независимото дружество за защита правата на човека е оглавено от Румен Воденичаров и в този вид става част от СДС, а Минев остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си.
Година преди смъртта му, през януари 1999-а, осем партии и движения внасят при тогавашния президент Петър Стоянов предложение да бъде награден с орден „Мадарски конник“ за заслуги към България, но без резултат. Умира на 6 януари 2000-а на 82-годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на Септември. За сметка на това Мандела е удостоен с Българския орден “Стара планина”.
Около година преди смъртта на Минев наши читатели от Септември се обадиха в редакцията на “Знаме”, за да търсят помощ за възрастния и болен човек. Наш репортерски екип, посетил дома му, бе втрещен и разстроен от неописуемата мизерия, в която угасваше борецът за човешки правдини. Публикацията ни разтърси общественото пространство. След среща на наша репортерка с кмета Иван Колчаков, бе намерено място в старческия дом в Пазарджик. Да припомним, че по това време на власт са Обединените демократични сили, а начело на правителството е Иван Костов, сиреч тези, които се биеха в гърдите, че са приятели и последователи на Минев.
Отделно на сайта ви предлагаме репортажа на “Знаме” от погребението на Илия Минев през 2000-а година, когато активисти на СДС са освиркани.
(Зн)
