Лично Тодор Живков наградил спортиста, който избяга от олимпиада заради параноичната си обич към Пазарджик
В неделя изпратихме в един по-добър свят заслужилия майстор на спорта по волейбол Георги Бояджиев. Боята си отиде на 75 години и бе един от доайените на пазарджишкия и националния волейбол и дълги години бе треньор в любимия „Хебър”. За близките му не е тайна, че Пазарджик за него бе неистово желан пристан, въпреки че съдбата му е предлагала къде-къде по-примамливи местожителства. Голямата му мечта, която споделяше и пред „Знаме”, беше да види пазарджишкия волейбол отново в елита след изпадането на „Анди” през 1992-а . В елита, където му е мястото. Мнозина от младите и неизкушени от спорта читатели сигурно за пръв път срещат името на Георги Бояджиев. Други пък сигурно са чували, че като национален състезател (той бе разпределител) записа престижното пето място на олимпиадата в Токио през 1964 година, където за първи път има и състезания по волейбол. Или го знаят само като треньора, управленеца и деятеля в последните години.
По-долу накратко ще се върнем още по-назад и ще разкажем
защо Бояджиев е от спортистите, с които Пазарджик трябва да се гордее
Роден е на 13 март 1943 г. и от малък се запалва по спорта. Първите му успехи обаче са в леката атлетика. Републикански шампион е в тласкането на гюлле, във хвърлянето на диск и копие. После юношата, който живее до Островското, заиграва във волейболния „Левски” (Пазарджик). В големия волейбол попада през 1960-а, когато в Пазарджик идва националният треньор Коста Шопов. Той е човекът, който вкарва в „Левски” Боята. Бате Жоро заиграва и в младежкия национален отбор. Само три месеца по-късно младежкият разпределител вече е редом до мъжете-национали, редом със светила като най-добрия нападател в света Боби Гюдеров, Иван Кочев от Пазарджик, Симо Сръндев, Георги Константинов, Никола Лечев, Петко Пантелеев…
Пред „Знаме” Боята разказваше как треньорът Димитър Захариев току-що е раздал изпраните екипи на националите и на другия ден те трябва да тръгнат за световното в Москва. Денят е 31 август 1962-а.
Пуста носталгия по Пазарджик обаче…
Както си приказват с Кочев на тротоара, Боята си няма работа и казва, че „ей сега, ако мине някоя кола, веднага се мятам и отивам в Пазарджик”. Уличката била забутана, а по онова време коли прелитали само по централните софийски булеварди. Като по чудо обаче точно в този момент в уличката влязла кола, а в нея седял пазарджишки съсед на Боята. И така националите ни станали трети на световното, но без Бояджиев в състава.
„Обичаше Пазарджик неистово, направо параноично, казва съпругата му Стефка. Когато бе в най-силните си години, у дома са идвали емисари на поне пет от най-силните отбори начело с ЦСКА. Искаха да го позлатят. Той ги отпращаше, защото него парите не го интересуваха. Беше стълб за семейството си и при него моралът беше на най-високо ниво. Обичаше Пазарджик и даже като идваха на гости от Северна България моите роднини и заговореха за Търново, ги пресичаше, че
не признава никой друг град освен Пазарджик
Имаше толкова много медали. Обиколи света с националния отбор и с „Хебър”, но тук му беше най-хубаво и нямаше търпение да се прибере”, допълва Стефка Бояджиева.
Заради забежката в Пазарджик преди световното бате Жоро е наказан за една година, а от ЦСКА го вземат в казармата. Бързо обаче го амнистират и с армейците излиза на полуфинал за Купата на Европа срещу московския ЦСКА и само с един гейм нашите отпадат от надпреварата. Преди това играе на европейското в Букурещ… Още несъблякъл униформата, Бояджиев тръгва за Япония. „Вина” за историческото решение на МОК за включването на волейбола в олимпийските игри има най-вече България, защото е убедила централата в атрактивността на спорта - с 20-те хиляди души публика на стадион „Васил Левски”, които са в екстаз след победата с 3:1 над световния шампион СССР.
В страната на изгряващото слънце сме пети
и това до неотдавна бе най-големият ни олимпийски успех. Там играят 12-те най-силни отбора на принципа „Всеки срещу всеки”. На финалната права ни трябва само една победа, за да влезем в тройката, но записваме загуби с по 2:3 от домакините, от Полша и от вицешампиона Чехия. Боята си спомняше техническите чудеса с фотоклетки на японците, които удивили състезателите ни. „На връщане в самолета се бяхме разбрали с Митко Каров да избягаме от ЦСКА в „Левски”. От стълбичката ни посрещнаха генералите от едната страна, а мен ме чакаше пазарджишка волга. Излъгах командирите си, че в ЦСКА ме чакат, че ще ставам офицер, и ми разписаха заповедта за уволнение”, разказваше Боята приживе. Защото, разбира се,
когато видял пазарджишката волга, алтернативата „Левски” веднага отпаднала
за сметка на Пазарджик. Заиграва в „Ботев” (Пз), който по-късно е преименуван на „Хебър”. Тук той е в един отбор с Васко Дюлгеров, с Кольо и Сашо Златареви, Ангел Щерев, Живко Жеравненски, Найден Ковачев, Рангел Нушев, Васко Кънов, Стратия Дончев, Костадин Куртев… Турнирът за влизане в „А” група през 1978-а е във Велико Търново и осем отбора се точат за елита. За беда по същото време има световно в Прага. Националът-разпределител лъже Димитър Захариев, че го болят колената и отива тихомълком в Търново.
В пресата обаче се появяват публикации за чудодейно оздравелия болен национал
Само че Пазарджик влиза в елита. И две години поред бие коравите отбори, дори еврошампиона ЦСКА. Тогава волейболът е истинска мания, а в новата зала „Хебър” места трябва да си пазиш отрано. Поне три часа преди мач. Зрителите пък помагат на любимците си не само с гласна подкрепа. Така преди един мач с „Левски” сините отказват да излязат на игралното поле, защото от многото зрители кондензацията по прозорците е направила пода на игралното поле като пързалка. Запалянковците обаче свалят кожусите и забърсват полето. И „Левски” излиза. И пада с 2:3.
Георги Бояджиев отказва да отиде дори на олимпиада (в Мексико’68),
въпреки че е твърд титуляр в предолимпийския цикъл в Куба и Южна Америка. Отказва, защото не го пускат да отиде до Пазарджик, за да види двумесечната си дъщеря. Мисълта за родното място не го е напускала никога, даже когато за една година играе в Обединените арабски емирства… И след бягството от олимпиадата Боята в продължение на години е част от националния отбор, с който печели редица медали от престижни форуми. През годините е треньор в Спортното училище на юноши, младежи и девойки, води и женския волейболен градски отбор. Получава признание за „Спортист на 20-и век” на прага на милениума. Години преди това пък
лично Тодор Живков награждава Георги Бояджиев
с Народен орден на труда II степен след олимпиадата в Токио. Заслужилият майстор на спорта е бил не само треньор в любимите Пазарджик и „Хебър” (с който игра и във втората осмица на волейболното първенство), но и национален треньор на младежите, и помощник-треньор на представителния мъжки тим на „лъвовете”… Коварното заболяване обаче не му прости. Нищо, че не пиеше и пушеше, че беше добър и честен, отзивчив и идеалист.
„Първо спря да бяга. После спря да ходи... Последните 10 месеца много се измъчи. Над 10 пъти сме ходили в „Спешна помощ”, за да спасят живота му. Но се радваше за „Хебър” и за спортното училище като малко дете…
Виеше от болки, едва дишаше с апарата, но не пуска дистанционното да гледа волейбол на телевизора
Имаше силно желание за живот и до последно вярваше, че ще оздравее”, сподавя сълзите си Стефка Бояджиева.
В петък дошла поредната криза и Боята изпаднал в кома…
До последно той дишаше волейбола. Научи да го правят и израсналите до големия волейбол негови питомци далеч преди пазарджишкият представителен тим да се върне в голямата игра. Мечтата на Георги Бояджиев накрая се сбъдна и Пазарджик днес има своя „Хебър” в Суперлигата. И когато „тигрите” побеждават, бъдете сигурни, че някъде отгоре един сърцат разпределител ще ги гледа с неизменната си усмивка.
Дочо ЧАНЕВ
