ПАЗАРДЖИК. Лиляна Шулева е от Гоце Делчев. Завършва история в Софийския университет “Св.Климент Охридски” със специализация “Етнография”. Разпределението на съпруга й д-р Тодор Шулев в Пазарджик довежда младата специалистка в Историческия музей в града.
Първата година (1976-а) работи в тогавашния културно-масов отдел, после в етнографския отдел (към Историческия музей), който и днес се намира в къщата на Николаки Христович. Там в продължение на 35 години (до 2011).
Лиляна Шулева проучва и популяризира етнографското богатство на Пазарджишкия край. Това богатство е събрано в книгата й “Етноложки изследвания” за Пазарджик и Пазарджишкия край, която излезе от печат преди дни. Изданието стана факт със съдействието на Регионалния исторически музей и с финансовата подкрепа на общината. Любопитното четиво съдържа 32 изследвания за градската и традиционната народна култура и бит на населението от трите географски региона - Родопския, Средногорския и полския (Тракийския) и за град Пазарджик. Това е първата етнографска книга за региона и първата за новата година на Историческия музей.
С авторката на “Етнографски изследвания” разговаря наша репортерка.
- Лили, защо избра да специализираш етнография?
- Израснала съм в семейство, в което българските традиции и народното творчество бяха на особена почит. Баща ми, като професионален музикант, свиреше 30 години в ансамбъл “Яне Сандански” в родния си Гоце Делчев и е един от основателите на фолклорната формация. Майка ми и сестра ми пееха народни песни. Всичко това ми помогна в Университета лесно да избера любимата си специалност - етнографията сред останалите - археология, архивно дело и други.
- Какво е усещането да видиш 35-годишния си труд, събран в книга?
- Щастлива съм, че се сбъдна дългогодишна моя мечта. За труда си съм използвала информация за обичаите, традициите, вярванията, получена от възрастни хора при обиколката ми из селата. Усещах дейността си като откривателска и това ми доставяше огромно удоволствие. Макар че в Пазарджишкия край има още много да се допроучва по теми от народната култура - тя е необхватна. А възрастното поколение, което я познава, си отива. Доволна съм, че успях да запиша разказите и песните на стотици мъже и жени, които съхранявам на касети.
Малко е да се каже, че те са едно от най-ценните ми богатства. Етнографските изследвания са публикувани в печатни медии, сборници и научни издания. Те са плод на участия в национални и международни конференции на българските етнографи, симпозиуми, на Втория конгрес по българистика и други исторически прояви.
Преглеждайки ги, установих, че са важни за народната култура за Пазарджишкия край и етнокултурните му традиции. Приносът ми в книгата е и проучване на градската култура, която започнах през 80-те години на миналия век. Сведенията за периода се оказаха доста оскъдни.
- За каква градска култура става дума?
- На първо място - практиките за традиционните празници Бъдни Вечер, Великден, Гергьовден, Сирни заговезни. Карнавалната неделя в града, организирана от спортен клуб “Ботев”, се провежда между Сирни и Месни заговезни. Участват най-личните хора, получили нарочна покана. Карнавалният празник завършва в последната неделя в читалище “Виделина” с
бал маскет
Всички са облечени в оригинални маскарадни костюми и с маски на лицата. Балът е вторият по значимост след Новогодишния, организиран от общината. За него не се изпращат специални покани. Балове, вечеринки, забави са имали зъболекари, адвокати, туристически организации.
Проучих и патронните празници на кундурджиите, кожухарите, абаджиите, златарите и други съсловия, както и изображенията на светците - техните патрони. Занаятчиите са развивали и
благотворителна дейност
Събирали са дарения в специално изработени касички за милостиня. Две от тях - на бакалския и градинарския еснаф, се съхраняват във фонда на Историческия музей.
В книгата намери място уникален лекарственик от 1841-а, съставен от учителя Кесарий поп Василев. Той е особена рядкост и един от малкото, пазен в музея. Няколко екземпляра лекарственици се съхраняват в Националната библиотека в столицата. В пазарджишкия лекарственик са публикувани около 150 рецепти, ценни за времето си.
Уредбата на пазарджишката градска къща
от края на 19-и до средата на 20-и век е изследвана, когато традициите са още живи, разказани от хора, които ги помнят или са им предавани.
Подробно съм описала и какво е предлагал магазинът на братя Генови в града в периода 1926-1949-а. Част от стоката му се пази в музея - прежди, газени лампи, козметични принадлежности, платове от Габрово.
- Как присъства селото в книгата?
- Обиколила съм десетки села, срещала съм се с хора от полето и от Родопите. Фотиново и Нова махала са отдалечени, в тях има турско население, затова вероятно са запазени старинни обичаи като празника Адерлез - най-големият пролетен празник, от който започва лятото. За тях героят от митологията се казва Кадир.
В полските села наблегнах на семейната обредност, традиционните сватби, родилните обичаи, детските погребални практики. Тема в книгата е и обредната храна от раждането на човека - голяма пита, богородична пита, прощъпулка.
Най-важна роля в обредите има хлябът
Изследване с весело заглавие “Ой, ти, винце, винце” разглежда традициите в лозарските селища между полето и планината - Ветрен, Калугерово, Лесичово, Виноградец и как народната култура се вписва в лозаро-винарския поминък.
Лечебните и магичните практики за урочасване, за страх, баяне, за кожни, вътрешни и психични болести, за т.нар. урама, предизвиквана от орисници и самодиви, също присъстват в книгата.
Културата на мърваците
в Пазарджишко също е обект на изследване в изданието. Изгонени от Гръцка Македония, най-много се заселват във Ветрен дол. Названието мърваци се свързва със занаята железарство, който са практикували, по-точно с шлаката, която остава след преработката на рудата.
През 1913-а общината им определя общинска земя да си построят къщи, обособяват се цели квартали - на ул. “Батак”. Изселниците от Гюмюрджина (тракийските българи) пък се настаняват около сегашното училище “Георги Брегов”. Културата им става част от тази на местното пазарджишко население. Македонски квартал има в Пещера.
В научната си работа се гордея с изследването на
уникалното Лесичовско съкровище
То е датирано от края на 17-и и началото на 18-и век. Открито е в изкоп край селото през 1977-а. Предполага се, че златар, за да спаси съкровището, го заравя в земята. Открито е в котле, увито в бяла памучна кърпа, от която има останки. Състои се от 15 предмета, някои от тях позлатени. Най-ценни са коланът и герданът. Характерно за имането е, че в него се преплитат ориенталски и западноевропейски мотиви - характерно за златарството на Балканите. Категорично доказах, че изработката е на чипровски златари от най-титулованата школа в турската империя.
Представила съм факти от стари вестници (1924-1927) за
управлението и икономическото състояние
на община Пазарджик, за подпомагане на бедни с безплатни лекарства и дърва за огрев. Всички важни въпроси от живота на хората са намирали място на страниците на вестниците. Оттук научавам и за етнографската характеристика на населението.
- В дългогодишните си проучвания до какви хора се докосна?
- Моят учител е проф.Христо Вакарелски, родом от Момина Клисура, автор на “Етнография на България”. Благодаря на музейни специалисти и работили в музея - Константгин Христович, Владимир Фучалов, Александър Арнаудов и Димитър Жлегов, оставили ценни предмети и колекции в музея, също обект на изследванията ми.
Благодарност и към възрастните хора по селата, носители на народните традиции, за мъдростта, добротата и вярата, с която ме зареждаха. Информацията се пази на касети с разкази и песни и снимки - скъпи за мен и етнографията вещи. Защото поколенията едно по едно си отиват. Всичко събрано съм предала в научния архив на музея, за да може да се ползва.
- Защо “Етноложки изследвания” е ценна книга?
- Тя е първото етнографско издание за Пазарджишкия край. Полезна е за хората, които тачат народните традиции, за градския живот в миналото. Книгата е и първата, издадена от Историческия музей за 2018-а с лична благодарност към неговия директор Борис Хаджийски. Богатата трапеза за Бъдни вечер на корицата на книгата е моето послание за здраве и късмет на всички хора от нашия край.
- Ще има ли нова книга за етнографията?
- Тя вече е в издателството и очаквам да излезе през февруари. В нея са събрани популярни статии и публикации в печатни медии, най-много те са в “Септемврийско знаме” и в продължението му “Знаме”. От тях читателите ще научат повече за народните традиции от празничния календар - от Бъдни вечер - 24 декември, до Игнажден - 20 декември следващата година. Публикациите съдържат практични съвети как се приготвят обредните пити и други религиозни практики. Предназначени са за по-широк кръг читатели, които тачат народните традиции. Нужна ми бе година и половина да систематизирам материала в публикациите, които събирам от 1980-а. Надявам се да са полезни на хората.
Пенка МИХАЙЛОВА
