ПАЗАРДЖИК. На Ивановден първото фолклорно предаване на БНР премина под знака на песните на Янка Атмаджова, солистка в ансамбъл “Пазарджик”. С Новата година гласовитата изпълнителка започна 31-я си сезон във фолклорната формация, ръководена от Атанас Чолаков.
С певицата разговаря наша репортерка.
- Г-жо Атмаджова, от кого наследихте любовта към фолклора?
- Пораснах в семейство на певци и музиканти. Майка ми Росица Учикова е добре известна с песните си в Пазарджишкия край. Научила ги е от майка си Стоимена, също певица. Всичко, което знам и мога, го дължа на тези две жени, научили ме да обичам народната музика. При първата си изява на сцена бях едва на пет и половина години. Това стана на международния фестивал в Копривщица. В дует с майка ми изпяхме “Пустите наши селяни” и журито ни отреди златния медал. Моята роля в изпълнението бе да държа басовата партия в песента (бурдон), което е изключително трудно, но се справих блестящо.
- Как продължи пътят Ви към музиката?
- Пеех в детско-юношеския ансамбъл “Елица” при Карамфилка Григорова. После завърших музикалното училище в Широка лъка. Там научих колко трудно се става добра певица - нужен е не само талант, но и много труд, постоянство и дисциплина. Благодаря на музикалните педагози в училището - сестрите Анка и Стефка Кушлеви, които ни показаха различни стилове на изпълнение на песните.
- Как попаднахте в пазарджишкия ансамбъл?
- След конкурс. А тази година започна моят 31-и сезон в ансамбъл “Пазарджик”. Щастлива съм, че работя с прекрасни музиканти и добри хора. Това е моето място, в което продължавам да развивам певческите си умения. Първо пях в хора, сега съм солистка в ансамбъла. Той е моето семейство.
Продължавам да работя и с частни музикални формации като тази на известния кавалджия Недялко Недялков от БНР. В него има четирима музиканти и две певици - аз и сестра ми Стоименка. Тя е музикална педагожка в столично училище. За съжаление, гъдуларят от БНР Георги Петров си отиде от този свят, а с него участвахме в турнета в много страни. Музикантът бе част от световноизвестното шоу “Ривърденс” в Лондон. С неговата смърт България и светът загуби голям майстор на гъдулката.
- Какво е най-важното за изпълнителите на народни песни?
- Преди всичко да обичат това, което правят и да го предават на младите. Народната песен за мен е висш код, който ми е даден свише и съм длъжна да го пазя и развивам. Не одобрявам чалгата, но няма сила в държавата, която да я спре. Възмущавам се, че тийнейджърите пълнят залите на концертите на фолкпевици и знаят думите на песните им. На тези деца трябва да им внушим кое е стойностното и кое не е.Народната песен носи широта, богата душевност, доброта и послания, заложени в прекрасните текстове, възпяващи бита и живота на българите.
- Какво е характерно за песните от нашата фолклорна област?
- Те са сред най-трудните за изпълнение заради специфичното орнаментиране - пазарджишкото тресене. Характерни са и красивите украшения, вплетени в мелодията. Пазарджишката песен не може да се сбърка с песни от други фолклорни области.
Тресенето, предадено ми от моята майка, изпълнявам с лекота. Тя вече не пее, но изпълненията й се пазят във фонда на БНТ.
В репертоара си имам над стотина песни от различни фолклорни области, но най-любима от тях ми е емблематичната “Яна овчар либела”, която пея с огромна радост и вълнение.
- Как съхранявате изпятото?
- На различни носители. Имам издаден самостоятелен диск с оркестъра на БНР. Песните в него са аранжирани от най-добрите композитори - Георги Андреев, проф.Милчо Василев, Пейо Пеев. Подготвям втори диск с местния оркестър “Сияние” с невероятния виртуоз Иво Ралчев, акордеонист. Имам прекрасни записи с ансамбъл “Пазарджик” - последните са хороводната “Стояне, луда гидийо” и копаницата “Майка на Стоян говори” в съпровод на гъдулка от Христо Георгиев. Тепърва ще записвам с оркестъра на Националното радио.
Хубаво е, когато човек може да остави нещо за тези след него
За новогодишната програма снимахме филм с изпълнения на известни народни певици - Бинка Добрева, квартет “Славей” и други. Това, че съм една от тях, за мен е голямо признание и удовлетворение. Народната песен е моят живот.
Освен да пея, моята мисия е да помагам на прохождащите в пеенето. На тях препоръчвам песни, показвам им тайната на изпълнението, за което получавам благодарност и добри думи. Някои от моите ученици завършиха музикални училища и академии, с което се гордея.
- Имате ли си хоби?
- Да, цветята у дома и в градината. Първите предвестници на пролетта - кокичетата, вече цъфнаха. Във всички сезони греят цветни кътчета. Най-много са розите, мушкатото и лилиумите. Тази година очаквам да цъфне магнолията с огромни лилави цветове. Многообразието от красиви цветя ме радва и сякаш ме възражда.
Пенка МИХАЙЛОВА
