Пред “Знаме” художникът говори и за други загадъчни моменти
ПАЗАРДЖИК. Документален филм за художника Атанас Шикеров показва твореца през призмата на мистичното и загадъчното. Мистична и загадъчна е и византийската иконопис, но макар иконописването да е във фокуса на филма, режисьорът, сценаристът и операторът Евгени Попов е хванал много по-плътен образа на художника. Лентата носи заглавието “Атанас Шикеров - иконописец и пътешественик” и ще бъде представена официално до дни. По този повод разговаряме с Атанас Шикеров и с Евгени Попов. Читателите на “Знаме” знаят за 15-те самостоятелни и съвместни изложби на Шикера, знаят за любовта му към морето и за яхтата “Маргарита”, която той сам си направи по чертежи от руски списания. Знаят и за обръщането му към зографисването на параклиси, църкви и икони след посещението му на Божи гроб преди 17 години. Кое е обаче това необяснимо, загадъчно и мистично в живота ти, което си преживял, питаме го.
“Още бях ученик, когато видях мъртвия си дядо,
разказва Шикеров. Това стана на третия ден след смъртта му. Бях в леглото и първо си мислех, че сънувам. Обаче не сънувах. Отварям си очите. Дядо ми стои до мен. Беше облян във фосфорна светлина, като светещите стрелки на часовника. Много се изплаших и се завих презглава. Тогава чух как вратата се отваря и затваря. И после отминаващите стъпки. Това не беше сън!”, казва художникът. Необяснимо е и оставането му навръх Сретение Господне в яхтата. “Тогава спях в яхтата на язовир “Батак”, нямах бунгало. Кръстьо Танков ме предупреди`, че вечерта ще има буря. Прибираше се и ме подкани и аз да сторя същото. Аз отказах. Заспал съм и се събудих от силните вълни, които блъскаха яхтата в стената. Ако не бях там, тя щеше да се разбие още повече и да потъне… После мнозина ме питаха с кой съм бил. Не вярваха, че съм бил сам.
Не бях сам, казвах им. Със свети Никола двамата бяхме…”
“Маргарита” все още не е ремонтирана, но яхтеният дневник продължава да се попълва. Необяснимо е и усещането, което Шикеров получава, когато рисува иконите. “Все едно съм гол. Усещам невероятна лекота, едно такова успокоение и облекчение”, казва той. Припомня си и необяснимото излъчване на сила, което имал покойния митрополит дядо Арсений.
“Тогава изписвах параклиса “Света Марина” на Юндола. Имах десет дни. Когато дядо Арсений дойде, каза, че най-много му харесва Ширшая небес. Оказа се, че така наричат Богородица с малкия Исус в небесата… Харесвам си старата българска иконопис. Не толкова накипрена като руската, не толкова нереалистична и черна като гръцката… Работил съм и по оригинална технология на старите зографи като сам съм си правил боите от подръчни материали… Сега рисувам най-вече с акрил. Но на всяка боичка капвам по една капчица ленено масълце. Става по-бляскаво, по-блажно…
“Акцентирахме върху иконописта, но не само върху нея,
казва режисьорът Евгени Попов. Той има кадри от морския Лозенец, където Шикеров и приятелят му и колега Коко Анастасов нарисували купола на църквата “Свети Георги”, работейки на 9 м височина. Снимал е през годините и немалко от параклисите, където е рисувал Шикера, има и актуални кадри - от годишната изложба на пазарджишките художници, и от тазгодишната съвместна изложба в Лесичово… Сега е ходил на други места, включително плавал с лодка в язовир “Батак”. Художничката Елеонора Хаджиниколова ще говори пред камерата за стила на колегата си, който се отличава с леко наивистичното излъчване и землистата цветова гама.
“Доста работа беше заснемането и обработката на филма, но когато екипът е добър, а главният герой е сладкодумен и има какво да каже, трудността остава на заден план”, казва Попов. Той благодари на землячката ни доц. Валентина Фиданова-Коларова, която е консултант на филма, на дикторите Снежана Гумнерова и Димитър Апостолов, на пазарджишката оперна певица Весела Тодорова, на мандолинната формация “Елена Генова” и на всички останали. “Първоначално заглавието беше “Атанас Шикеров - частица от Бога”. Но сменихме заглавието, защото второто по-добре пасваше”, обяснява режисьорът-оператор.
Пътешествието пък не е само заради моряшката жилка на героя
Пътешествието е и във времето, и в паметта. Не че Шикера малко е ходил по света още като моряк.
“Имам кетап за капитан на яхта и мога да управлявам воден съд с водоизместимост до 20 бруто регистър тона, обиколил съм доста места. И Гърция, и Турция, и Германия, и Испания, и Италия, и Русия, и Израел… Където съм бил, съм рисувал. И на търговския кораб, като бях моряк, рисувах. Капитанът бе грък, нарисувах го. Него, жена му, двамата помощници, спираме в Турция, аз рисувам. Босфора два пъти съм го минавал като капитан без пилот и тогава един турчин ми каза, че това е привилегия само на българските капитани… В Германия рисувах по стените на жилищата предимно пейзажи. В Италия нарисувах католическа икона. От Русия и голия комсомолски бал от “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков се вдъхнових за една друга картина… Като малък пък рисувах в калта, после преминах на асфалта и бях заел целия път с партизани с гранати и немци с шмайзери…”
Сладкодумни са и Атанас Шикеров, и Евгени Попов. Официалното представяне на филма е навръх Атанасовден.
Тодор ГРОЗДЕВ
