Със скъп и модерен апарат се сдоби родилното отделение в областната болница през 2017-а
ПАЗАРДЖИК. Първото бебе за 2018-а проплака в областната болница. Става въпрос за Силвестър Шарков, който пое първата си глътка въздух точно в 23.40 часа на 1 януари.
За раждаемостта и новите бебета през миналата година поговорихме с началника на акушеро-гинекологичното отделение в многопрофилната болница за активно лечение „Пазарджик” д-р Илиян Траянов. Ето как отговори той на въпросите на „Знаме”:
- Как премина първото раждане през новата година, д-р Траянов?
- Раждането беше нормално. Майката и бебето все още са в отделението, не сме ги изписали, състоянието им е добро.
- Повече ли бебета се родиха през 2017-а в сравнение с предходните години?
- За съжаление, бебетата са по-малко и това е тенденция в национален мащаб. Повече са единствено в столичния Майчин дом, но това е по-скоро заради струпване на раждания от цялата страна и от различни райони на София. Не бих казал, че се дължи на увеличаване на самата раждаемост.
- С какво обяснявате чувствителното намаляване на раждаемостта у нас през последните години?
- Като цяло причините са демографски, а не медицински. На първо място, според мен, е емиграцията. Доста български жени живеят, работят и раждат в други държави - в Англия, Франция, Испания и т. н. От друга страна, населението в страната се топи, а раждаемостта е процент от него. Разбира се, съществено влияние оказват и редица други фактори - финансовият, начинът на живот, социалният статус и т. н.
- А сред ромското население намалява ли раждаемостта?
- Да, смея да твърдя, че подобна тенденция се наблюдава и при тях. Освен това, представителките на този етнос са на първо място по аборти.
- Влияе ли фактът, че жените у нас раждат на все по-късен етап от живота си?
- Със сигурност. Съвременната българка ражда по-късно, отколкото нашите баби и майки. Това също има „принос” за понижената раждаемост. Свързано е със социалната ангажираност на днешните жени - повечето гонят кариера или имат други приоритети в по-млада възраст.
- Не липсват обаче и малолетни родилки, основно ромки.
-Това също е факт, като проблемът е наистина сериозен. Защото ражданията на малолетни крият опасни рискове. Биологично организмът може и да е готов, но психичното развитие на момичето не е достигнало необходимото ниво. Да не забравяме, че раждането е едно голямо напрежение за бъдещата майка, включително за нервната й система. И много често прекалено младите родилки не издържат и изпадат в психози, което не е добре, защото съдействието на жената по време на раждането е изключително важно.
- Кръщават ли се децата с нетрадиционни за нашите географски ширини имена?
- Продължават да преобладават хубавите български имена. Не липсват, разбира се, и някои по-екзотични, които най-често са вдъхновени от харесвани турски, индийски или латино-американски сериали. Или пък от любими актьори, изпълнители, песни. Имали сме бебета Гери-Никол, Исус и т. н. Освен това, от няколко години сякаш стана модерно деца да се кръщават на български царе и особено на ханове - Тервел, Кардам, Кубрат и други.
- А изоставят ли се много бебета?
- Да, изоставят се. Тази тенденция е присъща главно за ромските жени, но има случи и в останалите етноси. Няма място в страната, където колегите да не се сблъскват с този проблем. Ако някой твърди друго, не е съвсем коректен. Въпросът е сериозен и не бива да се замита под килима.
Хубавото е, че ние, в областната болница в Пазарджик, имаме психолози и социални работници, които работят с майките. И мога да кажа, че има жени, които първоначално са твърдо решени да изоставят децата си, но впоследствие се разубеждават.
- Все още ли проблемните бременности ви мъчат?
- Женската консултация си остава голям проблем. Твърде много жени, основно сред ромското население, не посещават женски консултации. Често идват с нелекувано високо кръвно налягане или други здравословни неразположения, за които дори не подозират, тъй като не са ходили на прегледи. Както и с всички опасности и усложнения по време на бременността и раждането, произтичащи от това.
На някои места пък женската консултация се води, но, за съжаление, тя не е на необходимото ниво. Не се провеждат скрининги. Няма актуално следене на бременността или то е просто про форма. Това също може да доведе до тежки случаи на ненавременно диагностицирани патологии, които да поставят в риск живота и здравето както на бебето, така и на майката.
- Не трябва ли да се търсят решенията на тези проблеми и на национално ниво?
- Трябва, но все още няма национална стратегия, нито обща концепция. Финансирането определено е недостатъчно. Повечето лекари не желаят да се занимават с женска консултация, защото като цяло тя е нископлатена от Здравната каса. Доста изследвания изобщо не се поемат, има лимити за прегледите, което е абсурдно. Защото има държави, в които са покрити дори десетократно по-скъпите ДНК тестове. Но и затова там процентът на децата, родени например със Синдрома на Даун, е изключително нисък с амбицията да стане нула.
- Сблъскахте ли се с интересни случаи в отделението?
- Тежки случаи при нас не липсват, регионът е доста голям. Сблъсквахме се с ДИК синдром, HEELP синдром и други сериозни усложнения при раждания, но се радвам, че всичко приключи успешно и спасихме живота и на децата, и на майките.
- А с нова техника може ли да се похвалите?
- Благодарение на норвежки проект, се сдобихме с модерен скъп апарат, който дава възможност за прецизна фетална морфология - обследване на органите и анатомията на плода вътреутребно. Което пък дава възможност за изключително точно диагностициране на аномалиите в много ранен етап. Става въпрос за нарушения на храненето, патологии на плацентата и т н.. Това е единственият подобен апарат в региона.
Мария ДЪБОВА
