Дядото почина, а бабата продължава да го търси, на ход са институциите
ПАЗАРДЖИК. Възрастен мъж почина навръх празниците, а половинката му все още го вика, защото мисли, че е жив. 86-годишната Катерина Ставрева е с психично разстройство, час по час тя излиза на терасата или пред блока и търси своя Ставри. Тя и 89-годишният Ставри Ставрев са обгрижвани от цял вход в продължение на месеци. Съседи им пазаруват, чистят, готвят, цепят дърва… От месеци са наясно, че старците изнемогват и се нуждаят от социални грижи и от болнична помощ. Комшиите от „Кочо Честименски” 48 А им я осигурявали по добрия стар съседски начин. На 28 декември дядо Ставри умира от инфаркт в ръцете на Петър Кесов, човекът, който отделя най-много време на старите хора. Съкооператорите са се обърнали към различни институции с молба Катерина Ставрева да бъде настанена в приют, дом или в държавната психиатрична болница, но до вчера продължаваха сами да се грижат за нея. Разрешението на проблема не е толкова лесно.
Не е ясно даже къде е личната карта на баба Катя
Никой не знае какви епикризи, амбулаторни листа и решения от ТЕЛК има бабата (по всяка вероятност няма). „От психиатрията ни насочиха към личния лекар, дойде едно момиче от „Социално подпомагане”, каза, че ще ни се обади, но още чакаме. Дойде и някаква роднина на старците. Тяхна братовчедка. Надяваме се тя да направи нещо, защото роднини могат да съдействат за настаняването на баба Катя. Тя е неадекватна и не може да се грижи сама за себе си. Ние пък не можем да стоим постоянно при нея, казват Петър Кесов и Николай Димитров. Дядо Ставри умрял с думата „Петьо” на уста. „Син да ми беше, нямаше така да се грижиш за мене”, повтарял старецът. „Не съм направил нещо кой знае какво, нали сме хора”, казва Петър, който на ден по три-четири пъти се качвал в апартамента на третия етаж. Той, Николай, Васил Налбантов и останалите съседи са тъжни, защото
семейството старци пред очите им грохнало и нямало кьорав роднина, който да почука на вратата им
Дядо Ставри е бил дългогодишен застрахователен агент в ДЗИ, а след това и в частни компании. Правел път и на мравката. Почти до последно бил на крака, но от пролетта започнал да се придвижва трудно. Той и баба Катя имат дъщеря, която също е с психическо заболяване от няколко години. „Тя е 57 набор и познава всички политици. Работеше в БАН и преподаваше в Нов български университет. Но сега не можем да й хванем дирите. Постоянно е по влаковете и някой я види ту в Пловдив, ту в София. Преди няколко дни идва, тропа и блъска по вратата. Но и тя, и баба Катя, не разбират, че дядо Ставри е починал. Опитвахме се да им обясним, но напразно. „Как е починал, нали е здрав и нищо му няма”, вика бабата. Приживе много пъти сме питали дядото няма ли някакви близки, но той отговаряше отрицателно. Остаряха пред очите ни и станаха безпомощни като деца. Самите ние сме били деца, когато сме израснали край тях. Нищо не ни пречи да ги гледаме, но
нали затова е държавата
Редно е да се намеси. А и когато баба Катя излезе, трудно я прибираме”, казват съседите.
В областната и в общинската служби „Социално подпомагане” са взели присърце проблема. Оттам коментираха, че въпреки празниците, в дирекцията е работено усилено по случая със семейство Ставреви. И че на баба Катя ще бъде предложено да бъде настанена в Дом за стари хора. За целта обаче тя трябва да подпише доброволно молбата. Ако не склони, пътят е за принудително настаняване в психиатричната болница. Това ще стане след сезиране на съда от страна на роднина на бабата за издаване на съдебно решение за задължително или принудително лечение или определение за съдебнопсихиатрично освидетелстване. Другият вариант е чрез сезиране на прокурор от Районната прокуратура, ако той приеме, че има опасност за здравето на баба Катя или някой от живеещите в блока. Ако личната карта на жената не се намери,
ще трябва в решаването на ребуса да се включат и община Пазарджик, и Областната дирекция на МВР
Лечението в психиатричния стационар не е решаване на проблема, защото не е безкрайно. То е съобразено с предвидените от съда срокове или се преценява от лекуващия екип. Надеждите на съседите обаче са, че ако се стигне до такъв вариант, баба Катя да бъде стабилизирана от лекарствата и сама да пожелае да бъде настанена в дом. Малко преди смъртта си дядо Ставри сам стигнал до това решение. Бабичката му го слушала, но заради зимния сезон отложили преместването. Сега печката гори за един човек по-малко. Петър току-що е качил чувал с дърва. „Само дано не стане пожар”, казва ни на изпроводяк.
Часове по-късно историята има оптимистичен развой. Със съдействието на социалните работници и на служителите на още институции, баба Катя е настанена в държавната психиатрична болница.
Тодор ГРОЗДЕВ
