БРАЦИГОВО. На празника на брациговци послучай 125 години от обявяването на Брацигово за град, скулпторът Крум Дамянов бе удостоен със званието “Почетен гражданин на града”. По здравословни причини той не получи отличието си лично, но присъстващите в залата с възторг посрещнаха заслуженото призвание към човека с брациговски корени - големият български творец акад.Крум Дамянов.
С него разговаря наша репортерка.
- Г-н Дамянов, как приехте новината за отличието?
- Удостояването ми със званието бе вълнуващ комплимент за мен, повод за радост. Благодаря от сърце за този жест, дано да съм заслужил престижното отличие. Съжалявам, че не успях да дойда на празника поради разклатеното ми здраве. Пожелавам градът да се развива по европейски, а хората в него да живеят все по-добре. Те го заслужават.
- Какво Ви свързва с Брацигово?
- То е родното място на майка ми Невена от големия Донов род. Къщата си беше истинска, тя и сега е там някъде. С нея и с баба и дядо свързвам щастливото си детство там. Бях на 7, когато майка ми ме водеше пеша от Пещера, където живеехме, до бабината къща. Върнахте ме много години назад към запазените ми детски спомени за чудесни дни, прекарани там. Има с какво да се гордея, че съм бил едно от децата в махалата.
Дядо ми Кольо беше грънчар. Събираше ни около грънчарското колело да наблюдаваме как от топката глина ваеше причудливи форми на стомни, паници и други важни за хората предмети. И до днес у сестра ми се пази като скъпа реликва една стомна, измайсторена от дядо Кольо. Спомените ми от онова време са много, но и дистанцията е твърде голяма да ги покажа наяве.
- Роден сте в Ракитово. Как семейството Ви се озова в родопския град?
- Баща ми Димитър е от Исперихово. Учил в брациговската гимназия, харесал щерката на хазяина и се оженили с майка ми Невена. Дядо ми се казвал Дамян, откъдето произхожда и фамилията ми - Дамянов. Той настоял да се преместим в Ракитово заради пламналата тогава страшна болест - коремен тиф върлувал в Брацигово и околните села. В Ракитово имаме къща, но там не сме останали дълго. Живели сме в Пещера, където през 1944-1945-а баща ми работеше като околийски агроном. По-късно се преместихме в София.
- Кога преоткрихте Брацигово?
- Преди десетина години. В града не бях стъпвал от 7-годишен. Причината да се върна там бе моят приятел Батаклията (Владо Батаклиев), на когото благодаря, че ме откри. Дълги години се бях откъснал от града и хората в него, но сега съм щастлив, че контактите от детските ми години се подновиха задълго. По повод 100-годишнината от Априлското въстание през 1876-а ме потърси Владо с молба да работя по проекта за обновяване на парк “Априлци”, но поради заетост отказах. Задачата тогава пое скулпторът Благой Илиев от Бяга. По-късно бях поканен да участвам в обща изложба, организирана от Владо, под егидата на изкуствоведа проф.Атанас Божков. Това бе част от проявата “Срещи при корена”, създадена от Батаклиев. Тя събираше творци от града и региона - поети, писатели, художници, музиканти. По повод 70-годишнината ми в града открих самостоятелна изложба, участвах и в колективни експозиции.
- Дарихте скулптурни творби на брациговци.
- Желанието ми бе да остане нещо от мен за спомен. 15-те творби са разположени в част от двора на музея на Брациговската архитектурна школа (Поповите къщи). Освен тях, в Брацигово оставих и сърцето си. Имам прекрасни спомени с Владо Батаклиев и собствениците на керамичната фабрика, където отливах скулптури за брациговската и за други изложби.
- Автор сте на значими монументални ансамбли, монументи, монументална пластика, кавалетна скулптура. Новите Ви творчески проекти?
- На 80 години няма как да са толкова много. Щастлив съм, че добър човек ме зарадва с помощта си и наскоро можах да открия най-новата си изложба в галерията на ул. “Раковска” в столицата. Доста добра експозиция се получи. Предстоят ми и други неща за правене, но да не ги урочасвам. Тепърва ще видим какво ще стане. Засега нещата се случват, няма да спирам да създавам красота.
Пенка МИХАЙЛОВА
