Петобоецът от „Шампион” иска да следва военна медицина, трябва му личен спонсор
ПАЗАРДЖИК. Спортист номер едно на община Пазарджик за 2017-а Йордан Гюров тренира даже на рождения си ден. И то неведнъж. Петобоецът Гюров се труди упорито и целеустремено още от съвсем малък и закономерно успехите дойдоха. 2016 година бе изключително силна за него и в триатлона, и в модерния петобой, но той не намери място в десетката на община Пазарджик. Сякаш да докаже, че положеният труд не остава невъзнаграден, през 2017-а той отново триумфира на почетната стълбичка във важните състезания. С това дойде и напълно заслуженото признание с първото място в анкетата. В последните три години Йордан доминира тотално във възрастовата си група, а от две години е фактор и при мъжете.
Малцина знаят, че от две години Данчо живее сам в Пазарджик,
защото семейството му трябваше да се премести в София, но за него не е проблем да си разпредели времето за учене, за тренировки, за състезания, за приготвяне на вечеря. И същевременно да печели медали. А цикълът си е цяла месомелачка. Състезанията са заредени всяка седмица през сезона от март до септември. В последната година Гюров не само си спечели „задължителната” титла при младежите до 19 години (той е на 18), но и спечели среброто при 21-годишните, както и вицерепубликанската титла и бронза при мъжете. Спечели и бронз от международния турнир-мемориал „Христо Чочев” в Пазарджик. Голямото предизвикателство за него бе европейското в Португалия до 19 години, където стана девети. Записа и 16-о място на световното за младежи до 19 години, и 21-о място на европейското до 21 години.
Говорим с шампиона и треньорката му Анна Георгиева, обявена за треньор на 2017-а година (впрочем
Анна веднага сподели признанието с колегите си Валентин Георгиев и Стефан Кестенов,
които също подготвят Данчо - съответно в ездата и фехтовката). Разговорът ни е минути, след като асът на „Шампион” е излязъл от басейна. Дванайсетокласникът в МГ „Константин Величков” обикновено тренира преди и след училище. И онова за рождения ден не е майтап.
„Така се случва, че и на рождени дни тренирам. Също и на други празници. Често оставам и извънредно и сам тичам и плувам. Подготовката ми за европейското през изминалия сезон изискваше много стегната програма, трябваше да тренирам 5-6 спорта, а и спортните лагери в София и в Арбанаси много ми помогнаха, за което съм благодарен на федерацията. Оттам ми платиха и часове за езда, защото треньорът ми Валентин Георгиев работи безплатно, но, за съжаление, в Пазарджик няма коне”, казва русокосият симпатяга, който язди във Велико Търново, Съединение, Мало Конаре… „Не ми пречи, че сам се справям. Свикнал съм. Ставам рано, тренирам, уча, оправям се с домакинството, готвя си картофи, спагети, яйца, пици. Естествено, има изкушения около мен, но аз си имам цели, които следвам. И съм много благодарен на приятелите ми, които не настояват да излезем, когато веднъж ме поканят и им кажа, че не мога. Не се опитват да ме изкушават и това, че се съобразяват с мен, ме кара да ги уважавам още повече. С момчетата от моя клас ходим заедно на фитнес. Когато не съм в сезон, работя за сила, защото от режимите отслабвам”, казва момчето.
„Когато беше в осми клас, Данчо се източи със 7-8 см и все още беше слаб физически, затова отслабихме натоварванията с бягането.
Искахме да го съхраним и гледахме в перспектива, вместо да гоним успеха на всяка цена
Така го запазихме от контузии. Сега тази наша стратегия даде плод и сме горди”, намесва се и треньорката Анна Георгиева. „Девет години го шлифоваме, а в последните 5-6 той е елитен състезател. От неговото поколение единствен той не се отказа. Нашата сила е в това, че работим в екип - всеки е специалист в даден вид спорт. Това е препоръчително, да не кажа задължително”, допълва треньорката. Тя и колегите й отсъствали от европейското и това със сигурност се е отразило на концентрацията на Гюров, който бе втори във временното класиране след плуването и фехтовката. Сам признава, че е направил
уникална фехтовка, каквато у нас в последните години не е правена
„Грешката ми бе, че след като първата ми стрелба беше по-бавна, тръгнах да наваксвам с бягането. А това не е добра стратегия, защото после бях изцеден. Не бях толкова рутиниран. Иначе бе ясно, че французинът ще бъде шампион, защото той на комбайна (комбинираната дисциплина стрелба плюс бягане, б.р.) беше с една минута над всички останали”, пояснява шампионът. През зимата ще набляга на плуването и бягането. „По принцип плуването ми е най-тежката дисциплина, но не е най-слабата. Нямам слаба дисциплина. В ездата обаче имам да наваксвам най-много”, пояснява Йордан. Той иска да учи за лекар, а
интересите му са в областта на военната медицина
Това няма да бъде за сметка на подготовката за олимпиадата, защото бъде ли приет, ще отложи следването. „Военната медицина ме привлича. Харесвам биологията и химията. Защо да не участвам и в мисии зад граница. Имам и нужната спортна подготовка”, усмихва се младежът. С конкурентите от другите клубове са и добри приятели. И покрай националния отбор, и покрай състезанията и лагерите. „Наистина сме приятели. Тренираме заедно, когато можем. Истинско удоволствие е като излезем да тичаме заедно. По този начин си сверяваме часовника и подобряваме формата си.
Търси се спонсор!
В СК „Шампион” търсят личен спонсор на Йордан, защото бюджетът е ограничен, а състезателите - много. Само маратонките, които петобоецът скъсва след 45-дневни тренировки, са 150 лева, а очилата в плуването също гонят стотина лева. В петобоя се иска пълна екипировка за всеки спорт, а тя се проверява от специална комисия от петима съдии. Екип за фехтовка е около 1000 лева, без да броим снаряжението. Отделно са фитнес аксесоарите и добавките. Никой и не мечтае да ползва програми за хранителни режими, които са по 800 лева месечно. Нужен е спонсор, който да покрива елементарни разходи на таланта. Срещу това Данчо ще носи логото му на гърдите си и със сигурност ще позира с него от шампионското стъпало.
„В Пазарджик има много добри условия за тренировка. Живея до Острова и често ходя да тичам там. През лятото ходех най-често на Спортното училище да правя стрелби и бягания, защото ми трябваше обиколка от 400 метра. Така си възстанових едно темпо на бягане, което ми позволява да го контролирам, за да зная във всеки един момент какво време ми трябва и как да го разпределя. Когато сложат тартаново покритие на тази писта, ще бъде чудесно”, казва Йордан, който е фен на спортната марка Mizuno. Той и треньорите му не спират да гонят високи цели. Мечтаят за повече и по-нови от досегашните четири пистолета (те са дарени от федерацията), с които понякога стрелят пред басейна, за да съчетават комбинираната дисциплина. Не спират и тренировките.
По план на 23 декември басейнът ще затвори предпразнично.
Данчо Гюров не се тревожи. Тогава ще наблегне още повече на бягането и фитнеса.
Дочо ЧАНЕВ
