БРАЦИГОВО. Тържествена литургия в местния храм “Свети Йоан Предтеча” даде началото на празника, посветен на 125-та годишнина от обявяването на Брацигово за град през 1892-а. Възстановка на градския площад възкреси спомена за отдавна отминалото събитие, за възторга и радостта, с която жителите на родопското село посрещат добрата вест, че стават граждани. В ролята на тогавашния кмет Васил Кабов се изяви младият розопроизводител Илиян Стоянов, а в образа на префекта влезе Георги Кабов, наследник на прапрадядо си Васил Кабов.
Празникът продължи с тържествена сесия на Общинския съвет, на която трима достойни българи бяха удостоени със званието “Почетен гражданин на Брацигово”. Както писахме, това са краеведът Владимир Партъчев, арх.Пейо Бербенлиев и скулпторът Крум Дамянов.
След сесията в салона на читалище “Васил Петлешков” жители и гости на града се насладиха на изпълненията на фолклорния танцов състав “Иглика” от Пловдив.
Преди 125 години Шестото народно събрание, на заседанието си от 26 ноември 1892-а, с протокол №18, взема решение за “преобръщане на брациговската селска община в градска”. С Указ №667 на княз Фердинанд от 15 декември 1892-а решението е утвърдено и обнародвано в Държавен вестник, бр.16 от 22 януари 1893-а.
“Новината възрадва населението. Брациговци тържествуват, ентусиазмът е велик, а задоволството общо” - пише в телеграма до Народното събрание тогавашният кмет Васил Кабов.
Прогресивните жители на Брцигово са знаели
предимството на градските общини,
особено след Освобождението на България през 1878-а. Същата година в селището е избран първият свободен кмет Данаил Юруков - учител, просветен деятел, общественик, народен представител в първото Областно събрание на Източна Румелия с център Пловдив, в пределите на която остава Брацигово. Кметът Юруков е заместник-председател на Окръжната постоянна комисия в Пазарджик - депутат в четири обикновени народни събрания.
Две години по-късно, през 1880-а, брациговци пращат прошение до Областното събрание в Пловдив и префекта на Пазарджик за признаване на Брацигово за град. Молбата остава без отговор. Отказът не обезкуражава жителите на селището с над 3500 жители.
Героично Брацигово остава в сърцето на наши видни люде от онова време
През 1882-а селището е посетено от Иван Вазов и Петко Славейков, а година по-късно (1883) от летописеца на Априлското въстание Захари Стоянов и д-р Константин Иречек. Голямо внимание на Брацигово оказва и директорът на Народното просвещение при Румелийското правителство в Пловдив Йоаким Груев. Той помага училището да купи пособия за изучаването на новите за времето предмети - химия и физика, и лично участва в изпитването на учениците от първи и втори клас в училище “Света Марина” с главен учител Костадин Гачев.
Усилията на брациговци за място под слънцето продължават.
Братята Данаил и Петър Юрукови като общински съветници са допринесли отново да се заговори за градска община. Такова решение взема Брациговският селски общински съвет през 1891-а. Един от мотивите бил въвеждането на данък върху приходите, оборотите, пасищата и други (даждието откроа). Изчислено било, че приходите от налога на Брацигово и околните селища ще е
10 хиляди лева на година
Част от сумата ще се използва за поддръжката на училището, за осветление и за почистване на улиците, наемане на нощни пазачи и други.
Искането на Брацигово да е град продължава при кмета Васил Кабов и общинските съветници Христо Партъчев, Никола Кънев, Димитър Кънчев, Иван Атанасов, Атанас Ликоманов.
Кметът Кабов подписва на 25 ноември 1891-а искане на Брациговското селско управление до Окръжната постоянна комисия в Пазарджик с молба
селската община да премине в градска
Комисията със свое постановление №582 от 26 ноември 1891-а “ходатайства пред Народното събрание щото Брациговската селска община да се преименува в градска”.
Година по-късно на същата дата - 26 ноември, Народното събрание сбъдва мечтата на брациговци да станат граждани. Преди цели 125 години.
През първите десетилетия на 20-и век Брацигово прави първите си крачки на развитие бавно, но сигурно. Бедните, но горди негови жители
започват да градят живота си по новому, с повече самочувствие
Първата общинска сграда е построена през 1894-а, през 1909-а старото гробище е преобразувано в парк - градска градина в памет на Васил Петлешков. По-късно там извисява ръст днешният паметник на водача на Априлското въстание, загинал геройски в огнения ад между трите клади.
Първата крушка светва през 1924-а благодарение на това, че Брацигово става съучредител на електрическата кооперация “Въча”. През 1932-а отварят врати новото начално училище и строителното, наследник на съществуващото дотогава грънчарско и дърводелско занаятчийско училище. С откриването на гимназията през 1945-а училищата стават пет с близо 2 хиляди ученици.
Развива се и земеделската кооперация “Сила”, изнася на пазара 2 милиона килограма ягоди
Най-важната пътно-транспортна придобивка за града е
откритата през 1937-а от цар Борис Трети жп гара Брацигово,
сега спирка на линията Кричим-Пещера. Гордост за брациговци е читалище “Васил Петлешков”, наричано Културен дом, който отваря врати през 1956-а.
Обектите на икономическото развитие на града се множат - дървообработващия завод (1949), килимарско предприятие (1953), фабрика за технически пособия “Васил Петлешков” (1971), мраморно предприятие, завод за домакински съдове, завод №5 (части за оръжие).
След промените се роиха частни строителни и шивашки фирми, предприятие за бутилиране на минерална вода, за дървообработване, за обработка на мрамор, риолит и гранит, Успешно работят и фирми с нетрадиционно производство - за керамични изделия и за осветителни тела. Работещите в тях са далеч по-малко от хилядите, заети в закритите големи производствени предприятия.
Брацигово се слави с
богато историческо и архитектурно наследство,
за проучването и запазването на което заслуги имат арх.Пейо Бербенлиев и краеведът Владимир Партъчев. На тях брациговци отдават почит и признание на празника, посветен на 125-годишнината от обявяването на Брацигово за град.
За особени заслуги за опазване и популяризиране на историческото наследство общината е удостоена с приза “Новатор”. Успешно се реализират европейски проекти за подобряване на инфраструктурата на града и седемте села. Развива се икономиката с тенденция за откриване на нови работни места. Надеждата на жителите на един от най-старите градове в страната е той да се превърне в по-добро, модерно и съвременно място за живеене. Дано!
Пенка МИХАЙЛОВА
