БРАЦИГОВО. Утре от 11.30 часа в салона на читалище “Васил Петлешков” общинските съветници се събират на тържествена сесия, посветена на 125-годишнината от обявяването на Брацигово за град. Очаква се старейшините да гласуват решение за удостояване със званието “Почетен гражданин на Брацигово” на Владимир Партъчев, арх.Пейо Бербенлиев (двамата посмъртно) и скулптора Крум Дамянов.
Кметът Петко Петков ще връчи атрибутите на почетното звание - удостоверение, почетен знак и лента, на дъщерята на Владимир Партъчев Мария Маркова и на скулптора Крум Дамянов. Отличието на арх.Пейо Бербенлиев ще бъде изложено в музея в Брациговската архитектурна школа, поясни Иванка Стефанова от общинската администрация.
Кои са новите почетни граждани на Брацигово?
Проф. арх. Пейо Бербенлиев
Роден е на 23 август 1923-а в сeло Богданово, Бургаска област. През 1950-а завършва архитектура в Държавната политехника при проф. арх. Станчо Белковски. През 1963-а постъпва във ВИСИ (сега УАСГ) като доцент по история на архитектурата, а през 1978-а става професор.
От 1967-а до 1984-а е ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“. Като ръководител на катедрата, той поставя основите на ново направление в архитектурното образование - Опазване на архитектурното наследство.
В периода 1963-1973-а е директор на Института за паметници на културата, а от 1973-а е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура. Изследва брациговската строително-архитектурна школа. Има книга за нея.
За приноса си към българската култура проф. арх. Пейо Бербенлиев е награден с ордените „Кирил и Методий“ I степен (1970) и „9 септември 1944“ II степен (1974). Същата година е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Несебър“.
Почива на 28 май 1999-а в София.
През 2005-а, по инициатива на проф. д.т.н. инж. Веселин Венков, е учредена стипендия „Проф. арх. Пейо Бербенлиев”, която се връчва всяка година на някой от редовните дипломанти в катедра „История и теория на архитектурата”.
Владимир Партъчев
Роден е на 26 септември 1897-а в Брацигово. Не завършва гимназия поради липса на средства, става железар в София.
От есента на 1916-а се сражава при Завоя на Черна и по други фронтове по време на Първата световна война. След демобилизацията завършва гимназия в Дупница през 1919-а. Работи като словослагател, магазинер към Трудова повинност, отново в печатница и едновременно с това учи задочно в Университета, който завършва през 1926-а. До 1939-а е служител в главна дирекция „Статистика“, а после е старши редактор в същата дирекция и издава книгите „Нашите столетници“ - статистико-биологическо изследване от 1933-а.
През 1940-а започва работа в Министерството на търговията като инспектор, където се и пенсионира през 1957-а.
Огромна е заслугата на Владимир Партъчев за проучване на делото на Брациговската строителна школа, плод на много пътувания по градове и села у нас и в чужбина, започнали от края на 20-те години и много активно през 1958-1960-а. После намира съмишленик в лицето на асистента от Държавната политехника арх.Пею Бербенлиев и след техническата подготовка издават през 1963-а „Брациговските майстори строители през ХVІІІ-ХІХ век и тяхното архитектурно наследство“ - единствен научен труд в България, посветен на една от най-големите школи през Възраждането.
Владимир Партъчев има разностранни интереси - събраните от него текстове на над 150 брациговски народни песни се намират в научния архив на Националната библиотека и в Градския исторически музей в Брацигово. Запален турист до края на живота си, участва в ръководството на БТС. Редовен хорист в някогашния хор „Георги Кирков“, а по-късно и председател на едноименната музикална кооперация. Носител е на орден „Кирил и Методий“ - ІІІ степен и много други отличия.
Умира на 21 май 1987-а на 90-годишна възраст.
Тази година се навършват 120 години от рождението му и 30 години от неговата смърт.
Крум Дамянов, скулптор
Роден е през 1937-а в Ракитово (майка му е от Брацигово, а баща му от Исперихово). Завършва Художествената академия по специалността “Декоративно-монументална скулптура” в класа на проф.Любомир Далчев (1962). В продължение на 25 години (1969-1994) е преподавател в катедра “Рисуване и моделиране” към Архитектурния факултет на ВИАС. От 1994-а е професор в катедра “Скулптура” на Художествената академия. От май 2015-а е избран за академик.
Автор е на мемориални ансамбли, монументи, монументална пластика, кавалетна скулптура. Сред творбите му са мемориалните ансамбли „Създатели на българската държава“ над Шумен, „Асеневци“ във Велико Търново, „Бранителите на Стара Загора“ в Стара Загора; монументите „Камбаните“ край София, „Часовникова кула“ в Хасково, „Софроний Врачански“ във Враца, „Разпятие“ в Кюстендил; монументална пластика - паметници на Елин Пелин и Георги Аспарухов (София), “Корида” (Белгия) и други.
Носител е на наградите “Иван Лазаров” и “Свети Паисий Хилендарски”, орден “Стара планина” - първа степен.
Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея.
Пенка МИХАЙЛОВА
