Начало на всички начала в културния живот на Пазарджик е читалището
ПАЗАРДЖИК. Паметна плоча с имената на учредителите на читалище “Виделина” отскоро напомня за времето преди 155 години, когато видни пазарджичани поставят началото на културната институция. Сред тях са Стефан Захариев, Станислав Доспевски, Костадин Пенов, Атанас х.Стоянов, Тома Ангелов, Костадин х.Спасов, Петър Г.Пенев и други.
Паметният знак пред входа на читалището, изработен от скулптора Петър Бажлеков, бе осветен от архиерейския наместник Яков. Средствата са осигурени от местния Лайънс клуб, който посвещава дарението на 155-годишнината от създаването на читалище “Виделина”.
Място, което ражда културата на днешния Пазарджик
Културно-просветната дейност в периода 1870-1876-а започва с купуване на книги, на български, турски и гръцки вестници. Към 1865-а в библиотеката с библиотекар Стефан Захариев вече има 618 тома и други пособия. Спомоществователите и членовете на читалището са 50.
По инициатива на Георги Консулов през 1870-а се поставя
началото на театъра в града
Играят се “Многострадална Геновева”, “Иванко” на Васил Друмев, “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников, “Светослав и Невенка” на Константин Величков и “Разбойници” на Шилер.
Построената нова сграда на читалището (между 1897-1904) разполага с театрален салон, библиотека, читалня и бюфет. През 1935-а е открит и детски отдел в библиотеката.
Театралната трупа води началото си от 1900-а. През следващите десетилетия спектаклите се множат. Крюгер Николов е назначен за режисьор, а поставените от него пиеси са оценени като най-добри.
Първият граждански оркестър
с диригент Георги Абаджиев е сформиран през 1906-а. Пет години по-късно (1911) в читалищния салон е представена първата оперета - “Крадци” от Коста Георгиев.
Музейното дело
също води началото си от “Виделина”, когато Иван Войводов дарява на читалището личната си сбирка (1924). Учредява се археологическото дружество “Бесапара”, което организира кампания за дарения на ценни предмети и картини. Създадена е
първата картинна галерия
с творби на художниците Станислав Доспевски, Константин Величков, Георги Машев, Райко Алексиев, Сирак Скитник, Димитър Гюдженов, Антон Митов и други.
През 1911-а частни предприемачи откриват
първия кинотеатър “Илюзион” в града
Читалищното кино отваря врати през 1929-а с прожекции на озвучени филми.
Гражданският хор
под диригентството на Коста Георгиев, създаден през 1919-а, приема името музикално дружество “Родопска песен”. По-късно (1943) се обединява с музикалното дружество “Маестро Георги Атанасов” и носи името на композитора.
През 1952-а
общинският театър се отделя в собствена сграда
Театралната дейност се осъществява от самодейци. Николай Филипов става ръководител на кукления театър (1958).
Музеят “Иван Войводов”
става държавен през 1952-а, а следващата година е открита постоянната художествена галерия “Станислав Доспевски”. Читалищната библиотека става със статут на методическа.
От 1955-а до 1962-а дейността на читалище “Виделина” се влива в дейността на културния дом на профсъюзите. Изявяват се градският представителен ансамбъл “Маестро Георги Атанасов” с хор и оркестър, ансамбъл за народни песни и танци, мандолинен и акордеонен оркестър, сатиричен и куклен театър, танцова и естрадно-вокална трупа, кръжок по художествено слово и изобразително изкуство, детска музикална и балетна школа.
През 1962-а се отделя от културния дом с танцовия състав, с битовата група и класовете по пиано и балет. През следващите десетилетия и до днес читалището е средище за развитието на културно-просветната дейност в града.
“Виделина” е удостоено с ордените “Кирил и Методий” - първа степен (1962), “Народна Република България” - първа степен (1987), отличие “Златен век” (2011) и почетен знак на Съюза на народните читалища (2012).
Пенка МИХАЙЛОВА
