ПАЗАРДЖИК. Виктория Готева, на 22 години, e от Пазарджик. Студентката по журналистика трупа опит в сутрешния блок на националната телевизия бТВ. Обича писането и печели конкурси за млади писатели. Бадминтонът, леката атлетика, гимнастиката са обичаните от нея спортове. Сега здраво държи микрофона.
С Виктория разговаря наша репортерка.
- Виктория, защо избрахте журналистиката? Какво Ви привлече в професията?
- Завърших езиковата гимназия „Бертолт Брехт” през 2014-а и продължих образованието си в Софийския университет „Свети Климент Охридски” - специалност журналистика. В момента съм в четвърти курс. За мен не е съществувала друга опция. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с журналистика. Може би всичко започва в детството. Още на прощъпулника съм хванала книгата и химикала и така до днес. Не ги изпускам дори за секунда. Записвам си всичко и мисля как бих могла да го разкажа визуално. Защото в телевизията освен да пишеш, трябва да умееш да създаваш и визуално съдържание. Обичам да общувам с интересни хора, да разказвам историите им и да им помагам да разрешат проблемите си.
- Лесно ли си намерихте първата работа и къде?
- Имах късмета още с първото изпратено CV да си намеря работа в сайт за култура, но не това исках да правя.
- Как попаднахте в bTV?
- bTV е детската ми мечта. Знаех, че има силна стажантска програма в редакция „Новини, актуални предавания и спорт”, но едно от изискванията беше да си студент поне във втори курс. Чаках с нетърпение да настъпи този момент, за да кандидатствам. А междувременно с любопитство гледах новините и се чудех кои ли са тези хора в нюзрума, зад водещите по време на емисия. Те винаги бързат и следят най-актуалните събития по света. Все надничах отзад и се чудех дали и аз мога да се справя. Така дойде времето за конкурса за стажанти. Прекрачих прага на нюзрума и веднага се влюбих. Няколко месеца по-късно ми гласуваха доверие с предложение да остана да работя там. В момента работя в телевизионната редакция с най-високо доверие в България и отговорността е огромна, но за мен е сбъдната мечта.
- Кои са първите Ви материали?
- Всички първи стъпки са запечатани в съзнанието ми. Първото интервю, на което с уплаха задавах въпросите, първото живо включване, при което сърцето ми щеше да изскочи, първите поздравления за добре свършена работа, първите караници за направени грешки и първото изричане на думите „За Би Ти Ви Новините Виктория Готева”. Сега с усмивка си спомням за всички тези моменти и първите си репортажи. Един от тях беше за изоставените телефонни кабинки по улиците. Тях никой не ги използва вече, а те са навсякъде около нас и ни „помахват“, за да ни напомнят за миналото.
- Как колегите посрещат Вашите изяви?
- С колегите непрестанно коментираме репортажите си. Помагат ми с идеи, съвети и препоръки. Черпя вдъхновение от всеки от тях. За мен е истинско удоволствие, че имам възможността да работя с едни от най-добрите професионалисти в журналистиката като Венелин Петков, Валя Гиздарска, Антон Хекимян, Габриела Наплатанова, Евгений Генчев и целия екип на „Тази сутрин“.
- Кои са любимите Ви теми и жанрове?
-Интересувам се от социалните теми, както и тези в образованието и здравеопазването. Винаги съм искала да разказвам за живота и проблемите на обикновените хора. В това намирам смисъл. Защото да помогнеш дори на един човек да реши проблема си, това означава, че си изпълнил своята мисия. Радвам се, че имам възможност да снимам всичко, което ме вдъхновява от една страна и всичко, което смятам за проблемно, от друга. През последните дни се срещнах с много силни и душевно чисти хора. Един от тях е Михаил Михайлов, който едва оцелява в катастрофата с незрящи край село Микре. Въпреки че не вижда, той е усетил целия ужас и е помагал на ранените. Изгубил е най-добрите си приятели и въпреки всичко вярва в светлината на утрешния ден. Малкият Самуил е друг герой, който страда от детска церебрална парализа, но полага огромни усилия, за да проходи. Това са само част от хората, които показват силата на човешкия дух и ни напомнят колко благодарни трябва да бъдем.
- Кое е най-важно при общуването с хората?
- Умението да изградиш доверие между теб и събеседника си, да го предразположиш да застане пред камера и да разкаже своята история… или да отговори на въпроси, които го притесняват.
- Кога една информация е истина и какво мислите за фалшивите новини?
- Информацията е истина, когато се основава на факти, проверена е и съобщена от достоверен източник. Затова е важно да се информираме от качествени медии, на които имаме доверие. Фалшивите новини се създават, за да може техният автор да извлече полза - била тя икономическа или политическа. Щастлива съм, че работя в bTV, където журналистическата етика и истината са най-важните елементи на нашата работа - все пак ние формираме общественото мнение, а с това идва и голяма отговорност. Неслучайно журналисти на bTV много често са под обстрела на псевдо медии и стават жертва на анонимни и безпочвени обвинения под формата на фалшиви новини - защото, когато истината засяга нечий частен интерес, залогът е голям, а дезинформацията е силно оръжие.
- Журналистиката ли ще е Вашата професия и в бъдеще?
- Журналистиката е професия, която те обогатява като личност с всеки изминал ден. Тя дава изключително много, но е важно и ти да имаш какво да ѝ дадеш. Докато имам какво да давам от себе си, смятам, че ще бъде моя професия.
- Какво обичате да правите извън работата?
- Да пътувам. Непрестанно и навсякъде. С любимите ми хора и хубава книга в раницата. Това е рецептата ми за ползотворна почивка. Обикновено сменям ежедневната обстановката изцяло, защото искам да открия нови места и да изпитам нови усещания. Въпреки че сега нямам много време за това, тъй като непрестанно прелитам от телевизията в университета. Приятелите ми постоянно се шегуват, че репортерът никога не спи, защото дори през почивните дни говоря по телефона. Като междувременно всичко различно ми прави впечатление и заявявам: „Я, виж ти! От това ще стане страхотен репортаж!” Така е. Нямаме работно време, но не се оплакваме от това, защото приемаме работата не като задължение, а като начин на живот. И в този живот всички сме семейство. Прекарваме много повече време заедно, отколкото с близките си хора. Заедно сме и в делници, и в празници.
- В столицата приятелите станаха ли повече?
- Срещам се с десетки хора всеки ден. С радост мога да кажа, че броят на приятелите ми расте. Като се замисля - аз съм истински щастлива, защото открих приятели сред колегите ми в работата, в университета, но и сред героите в репортажите ми. Приятели, на които мога истински да разчитам. Имам си любим, който е много важна част от живота ми, винаги ме подкрепя и ми помага да разширявам хоризонтите си.
- Връщате ли се често в родния Пазарджик?
- Макар Пазарджик да е само на час път от столицата, все по-рядко имам възможност да се завръщам вкъщи. Но винаги го правя с голямо удоволствие, защото там ме чакат най-близките ми хора. Всяка година на коледните празници цялото ми семейство се събира, а с приятелите ми от гимназията си организираме срещи. Това е времето, когато всички се прибираме вкъщи от различни краища на света, говорим за нещата, които са ни се случили през годината и тези, които ни предстоят.
Въпросите зададе Пенка МИХАЙЛОВА
