Трябва да има хора, които говорят с опита си, убеден е актьорът
А ето как Ивайло Захариев отговори на въпросите на „Знаме”:
-Разкажете за организация, в която работите като доброволец.
-Нарича се Служение „Изход”, точно защото служим на хората, които ни потърсят. Опитваме се да бъдем и техни приятели. За съжаление, разполагаме с ограничен ресурс и поради тази причина нямаме възможност да помогнем на толкова хора, на колкото ни се иска. Важно е обаче всеки в обществото да прави, каквото е по силите му, и да не се отказва.
-Подценяват ли проблема с дрогата младите?
-Разбира се, че подценяват проблема, защото са млади и не знаят докъде ще ги доведе. Аз, докато пушех марихуана, не осъзнавах, че фаталният край е реална възможност. Осъзнах го, след като започнах да се сблъсквам с примери за обратното.
Всеки обикновено си казва: „На мен това не може да ми се случи”. Затова трябва да има хора, които да говорят с опита си. Не научно, не сложно, а просто да разказват какво им се е случило и как са го превъзмогнали.
-А склонни ли са тийнейджърите да говорят открито за наркотиците? Лесно ли се решават да потърсят помощ?
-Когато усетят, че човекът срещу тях наистина иска да ги чуе, че се интересува от тяхното мнение и от проблемите им, обикновено започват да се отпускат и да споделят.
-Свързват ли се с Вас ученици след представление и подобни дискусии?
-Да, взимат ми контактите, направиха го и сега. След като сме играли това представление, се е случвало ученици да ми пишат: „Много ти благодаря! Промених мнението си.” Или: „Разговарях с приятел, който има проблем с наркотиците.”. В подобни моменти се радвам много. Казвам, че всичко си струва, че има смисъл.
-А на родителите какво ще кажете?
-Родителите трябва да са много добре информирани за средата, в която живеят децата им. Дрогата отдавна е част от обществото. Не е запазена нито само за филмите, нито за някоя далечна страна. Не, дрогата е днес, тук и сега. Присъства осезаемо, дилърите са тук, всичко е тук.
И ако децата ни не са подходящо подготвени от нас самите, те ще бъдат подготвени от някой друг. А не се знае дали той ще е добронамерен. Така че да не оставяме тази грижа на някой друг. Основната отговорност лежи върху нашите плещи, върху плещите на родителите.
-В Пазарджик бе изиграно 136-ото представление на „Спасителят” и 72-ото с Ваше участие. Успехът му в нашия град бе безспорен. Навсякъде ли е така?
-Да, децата го харесват. Когато влизат, обикновено са шумни, разсейват се, но само след няколко минути вниманието им е приковано и целите са в слух. Това ме прави изключително щастлив.
Мария ДЪБОВА
