ПАЗАРДЖИК-ВИЕНА. Вълнуващо събитие преживяха обитателите на социално заведение в австрийския град Тюрниц при откриването на новия им дом. Те с удоволствие се разходиха по красивите алеи с великолепните скулптурно пространствени елементи и цъфтящи рози - дело на пазарджишкия скулптор Лазар Лютаков, който живее и работи в австрийската столица Виена.
С твореца разговаря наша репортерка.
- Вълнуващ празник ознаменува откриването на Ваш пространствен проект ROSAE в австрийския град Тюрниц. Кой и как Ви ангажира за проекта?
- В края на 2016-а в града, на 60 км от столицата Виена, отвори врати нова сграда към дом за социални грижи. Ръководството на социалното заведение и Департамент “Изкуството в публичното пространство” обявиха конкурс за артистичен дизайн на новия ансамбъл и градинката към него. В надпреварата участвахме четирима автори. “В очерталата се силна конкуренция българинът Лазар Лютаков убеди журито със сложния скулптурен ансамбъл, който се вписва в дизайна на градината” - написа тогава магистър Корнелия Оффергелд, художествена критичка.
- Моля да опишете сътвореното.
- Композицията, наречена ROSAE на латинското наименование на розата, се състои от 19 скулптурно пространствени елемента с височина до 2.5 метра. Те включват цялостен дизайн и архитектура на градината.
Официалната и интелектуална отправна точка на скулптурите ми в този ансамбъл са класически багажни колички, известни от хотелския бизнес. Те призовават от една страна към асоциация с пътувания, ваканция и лукс, а от друга - структурата напомня по форма и материал за спортно оборудване и пешеходни помощни средства. В основата на композиционния сценарий стои комбинацията между изчистеността на геометрията и свободната форма. Диалогът между различните по форма “арки” се подсилва от различните цветове, форми и размери на сродни видове живи рози, приобщени към тях. Избрани са според растежа, характеристиките и разположението им. Пътеките на градината, с помощта на арките, позволяват гледки и визуални наслагвания, които преминават през скулптурите.
Като художник давам голяма свобода на зрителите
Те се простират визуално отвъд панорамата на околната среда, с възможност за самоанализ и оценка.
За организация на цялостния ансамбъл в градината работих заедно с ландшафтния архитект Милена Георгиева. Художничката Карин Фошард, приятелката ми, участва в изследването и подбора на сортовете рози.
- Какъв е социалният ефект от новата придобивка за обитателите на дома?
- Австрия разполага с гъста мрежа от лечебни заведения за възрастни хора, за които грижите в собствената им среда на живот не са възможни. За обитателите в тях са осигурени 24-часови битови и психосоциални грижи, културни развлечения и участия в спортни прояви. Каквато е и идеята на моя проект.
- Кой финансира изпълнението на проекта?
- Финансира се от бюджета на Дома за социални грижи със съдействието на Изкуството в общественото пространство.
- Как изглежда ателието Ви във Виена и какво кътче е то за Вас?
- Намира се в къща - паметник на културата, дарена на общината от израелски благодетели. Входът към сградата е катедрален - мраморни капители се извиват на пет метра над главите на посетителите. Заема 55 квадрата, с остъклена мансарда, обсипана с шарени лампи. Има стар, изпоцапан с бои диван и два грамофона, на които слушам музика, когато работя. В единия край стои чушкопекът от моя инсталация, на който мога да си изпека чушка, на другия - шест чифта китайски маратонки “Фейюе”, разказващи историята на модела. Има и разни други предмети, които обичам да наблюдавам и комбинирам. Ателието е мястото, в което творя и съхранявам произведенията си, прекарвам времето сам със себе си и се концентрирам върху новите проекти.
- Нека се върнем за малко в България. Участвал ли сте в изложби в Пазарджик и страната и какво значение им отдавате?
- Имам инсталирана скулптура до канала Паша арк по проекта на общината. Участвал съм в няколко изложби в столицата, още две предстоят до края на годината - в Blank Daniel за една вечер и в Софийската градска художествена галерия на 13 декември.
Отнасям се с еднакво внимание към всяка моя изява, независимо къде се случва тя. България е все още много изолирана от съвременните тенденции в изкуството и реализацията му, хората с адекватно виждане и позиции са много малко.
- Какви идеи ражда “Мазето на баба Васа” в Шабла - родният град на майка Ви, художничката Елена Лютакова? То всяко лято се превръща в ателие за изложби.
- Ателието съществува от 2002-а в дома на баба ми Васа, което го прави най-старото все още съществуващо пространство за съвременно изкуство в България. Целта на проекта е да се преосмисли комуникативният потенциал на изкуството, поставяйки го в периферията, далече от развитите центрове и инфраструктури. Изложбената площ на мазето в старата къща на 89-годишната ми баба Васа е около 10 квадрата. Там досега са представени произведения на повече от 60 автори. Хората в малкия провинциален град също имат нужда от връзка със света на изкуството. Съседките на баба ми идват и се сблъскват с неща, които не са виждали досега. А за художниците, които каним, мястото е
идеалистично бягство
от света на изкуството в неговата комерсиална форма. Събитието се случва всяко лято, топло е, идват ми приятели на гости, баба Васа с радост ги посреща. Всичко това за мен е заредено с емоционални преживявания. С Карин каним хора, които от своя страна могат да канят други. И винаги е различно в мазето, което е грубо сглобен бял куб.
Има художници, които следват пазара, независимо дали е този на магазин за сувенири и в този на Арт Базел. Публиката в мазето на баба Васа става все повече, тези хора винаги са тук. Баба ми преценява много добре случващото се. Когато художникът Лудвиг, един от участниците в изложбата, помоли за 20 кочана царевица за една от скулптурите си, баба ми избра най-хубавите. Убеден съм, че това събитие не може без малък провинциален град като Шабла, без баба, без миниатюрното мазе, без лято и море и без международни автори. Ако някой иска да присъства, ще трябва да направи усилието да дойде при нас, отправи любезна покана Лазар Лютаков.
- Кой е Лазар Лютаков и как се самоопределя като художник?
- Врачката на покойната Людмила Живкова, която ми гледа на кафе, пророкува: “Всестранна култура има. Не е ограничен художник. Имал е проблеми с измами, претърпял е разочарования, иначе му се дава успех”, къде на шега, къде наистина заключи разговора ни художникът Лазар Лютаков.
Пенка МИХАЙЛОВА
Визитка
Лазар Лютаков, на 40 години, е роден в Шабла. До 14-годишна възраст живее в Пазарджик с родителите си Елена и Стефан Лютакови - художничка и скулптор. Завършва художествената гимназия в Пловдив, продължава образованието си в Националната художествена академия “Николай Павлович” (1996-1998) в София и в Академията за изящни изкуства във Виена (1999-2005). От 18 години живее и работи в австрийската столица.
През 2011-а е лектор в Академията за изящни изкуства във Виена. Художник в резиденция Шанхай - театрална академия в Китай. През 2014-2015-а е асистент по скулптура в Университета за изкуство в Линц.
Носител е на наградата “RuF” за нови автори в българското изкуство (2009), BAZA за съвременно българско изкуство (2008) и награда Лидер на класа в Академията за изящни изкуства във Виена (2002).
Работи в областта на инсталацията, readi made (направление в изкуството), фотография, видео, живопис, скулптура, дизайн, графика, уеб.
Има 11 самостоятелни изложби у нас и чужбина. Участва в множество групови изложби като музея на MAK във Виена, в Музея на изкуствата - шесто биенале в Москва, галерия “400” в Чикаго (САЩ) и други.
Негови творби притежават галерии, институции и частни колекции в Австрия, Германия, САЩ, Дания, Франция и други страни по света.
