БЪТА. Три ученички - седмокласничката Велимира Милева и единайстокласничките Марияна Ендарова и Нели Запрянова се върнаха десетилетия назад, за да научат историята на многолюдните си родове в панагюрското село.
Това изследване стана възможно с изпълнението на проекта “Вече знам и мога повече” на сдружение “Идея”, финансиран от община Панагюрище за стимулиране на младежки дейности.
За резултатите от родовото проучване на ученичките разказа библиотекарката в местното читалище и ръководителка на клуба по етнография Мария Кършева:
- Изучаването на родословното дърво на големи родове в селото привлече вниманието на участниците в клуба по етнография. Три рода - Пенчевият, Запряновият и Ендаровият, вече имат история. Записаха я по-малките им наследници, сега ученички.
Седмокласничката Велимира научи, че прапрадядо й е бил един от най-заможните в селото. Бил собственик на воденица, наричана Пенчовата. В селото водениците били общо 10. Сега семейството владее много декари земя, която обработва. Момичето получи информацията от Александър Пенчев.
Единайстокласничката Марияна Ендарова вече знае, че прадядо й Благой е бил известен майстор кацар. Той предал занаята на дядо й - бащата на баща й. Този дядо е участвал във Втората световна война. Повече за тези събития той разказал в интервю по БНТ под наслов “Цялото войнство на Бъта”.
Най-многолюден е родът Запрянови. Там има смесица от заварени, доведени и природени деца и историята на рода води до друга фамилия - Атмаджови. Вече се знае, че прапрадядото Димитър е доживял до 103 години. Синът му построява първата двукатна къща в селото, цялата белосана. Част от нея се превръща в работилница за персийски килими. Някои от жените продължили да изработват красиви килими и в по-късно време.
Запалена да научи повече за рода Карпарови е петокласничката Лидия Карпарова. Тя получава информация от дядо си Илия.
Участниците в етнографския клуб проучиха и
позабравения обичай “Вайдудула”
Провеждали го в стари времена при безводие и засушаване, подобно на днешния молебен за дъжд. За него припомни 92-годишната Найда. Вайдудулата задължително е кръгло сираче, облечено в бяла риза, босо и без кърпа на главата. Главата му се покрива с бръшлянови клонки, подобно на качулка. Заедно с други момичета около нея запяват единствената за ритуала песен с пожелание: “Полетяла е пеперуда, Вайдудуле, нека завали ситен дъжд, нивите да родят едро жито”. Девойките обикалят къщите в селото, поливат вода и благославят скоро да завали. Стопаните ги даряват с брашно и картофи. Обичаят завършва на реката или при кладенец, с чиято вода се замесва пита, изпича се и се раздава за здраве и берекет.
И на следващия ден започва да вали,
твърди баба Найда
За Вайдудула разказва и Пана Говедарова, на 80 години. Тя уточни, че първо се замесва питата, а след това се обикалят къщите.
Кое как точно е било, не е толкова важно. Важно е, че децата научават за традициите на старите бътовци, съхранявани до наши дни, допълни библиотекарката Мария Кършева.
Пенка МИХАЙЛОВА
