Барабанистът на Deep Purple има неизчерпаема енергия - дремнал 4 часа за 2 дена
ЯМБОЛ-ПЕЩЕРА. Какво е да си един от десетината щастливци, присъствали на репетиция на гениалния барабанист на Deep Purple Йън Пейс? Трябва да попитаме пещерските братя Христо и Михаил Паеви, които видяха буквално от една ръка разстояние какво е професионализъм, перфекционизъм и несекваща енергия. Какво правеше обаче Пейс в ямболската зала „Диана”? Изявата му тук бе едно от малкото изключения в програмираното продължаващо прощално турне на групата The Long Goodbye, в която той свири извън „Дийп Пърпъл”. В Ямбол той участва в проекта „Deep Purple's Night“, където за първи път свири заедно с членовете на бандата Sainted Sinners. Естествено, те не са кои да е, защото зад микрофона е бившият вокалист на Accept Дейвид Рийс, тук е китаристът на Bonfire Франк Пане, а на клавирите е Алесандро Дел Векио от Hardline, а на баса е Малте Буркерт от Exotoxis, а сега Пейс бе заменил унгарския дръм-маестро Берки Харлеман.
„Пейс за два дни спа около 4 часа
Предната вечер е свирил в Белгия и до 2 часа е бил на крак. На сутринта отива на летището и хваща самолета за София, откъдето с кола го докараха в Ямбол. Слезе и веднага започна репетиция. След това нямаше време да си поеме дъх, бе на крак, докато започна концертът. После пък до 4 часа остана в ресторанта, подремна малко и в 6 часа сутринта хвана самолета за Англия”, разказва Михаил. Той и брат му били поканени от Христо Янков, който държи връзка с Пейс и редовно му изпраща колети с ракия. А Пейси обича ракията. На репетицията се запознал с братята от Пещера. Разменили по някоя приказка, признал им, че сетът барабани, с които е записван култовият Made in Japan през 1972-а, са изчезнали в неизвестност малко след това, а нашенците за пореден път нашенци констатирали, че колкото си по-голям в музиката, толкова си по приземен. А и на репетицията, и на лайфа, доказал, че е истинска дръм-машина. И с ударното соло, и с партиите на кошмара за всеки барабанист - Burn, от едноименния златен албум на пърпълите от 1974-а.
„Тези музиканти никога не бяха свирили заедно, но на репетицията просто включиха апаратурата и започнаха”, казват Ицо и Мишо, които куфеели на Highway Star, Child in Time, Stormbringer, Black Night, Smoke on the Water, Fireball и куп още рок химни.
Мишо си взел автограф, който да прибави към богатата си колекция, а за Ицо успял да хване една от палките на Пейс
съвсем случайно по време на концерта. „През 1998 г. първият ми концерт на „Пърпъл” бе като сън, а през 2005-а палката на Пейси ме удари по главата. През 2007-а пак се разминах на косъм от палката. Междувременно успях да хвана перце на Стив (Морз, б.р.) и на Роджър (Глоувър, б.р.), имам автограф от Ричи. Сега сбъднах една от мечтите си. Успях да стисна ръката на гения, чийто неизмерен талант звучи във всяка една песен на Deep Purple. Когато бях близо до него краката ми омекнаха, исках много неща да му кажа, но май смотолевих само някаква благодарност, не помня. Подписа ми първия и последния албум на „Пърпъл”, после ни отнесе главите. Не знам наистина как човек на неговата възраст свири като звяр песни, които са невъзможни за много барабанисти. После един пич ми поиска да се снима с палката, но аз му дадох само да я снима от ръката ми, щото ме беше страх, че може да я открадне”, смее се Ицо. Той самият като ученик блъскал барабани в пещерска група, а Мишо и сега се изявява на китара. Другата събота ще свири заедно с Кабура, Радко, Мимо, Виталий и Георги Пловдивския в „Лодката”в Пазарджик. Шейсетината места обаче отдавна са изчерпани.
Тодор ГРОЗДЕВ
