ПАЗАРДЖИК. Калин Попов, Иля Пепеланов и Симеон Гълъбов от драматичния театър с режисьора си Владлен Александров наскоро се завърнаха от 40-дневно турне в САЩ и Канада. В 11 града в двете държави те представиха спектакъла “Не залагай на англичаните” на сръбския драматург Владимир Друрджевич. Наши сънародници в препълнените зали се насладиха на изпълнението на талантливите 28-годишни мъже, които представиха достойно трупата на пазарджишкия театър.
Калин Попов и Иля Пепеланов споделиха пред “Знаме” вълненията си от успешната театрална мисия зад граница и за преживяванията си по време на представленията.
Калин: Поканата дойде от братовчедка ми Мартина Делосантос, която от 20 години живее в Далас, САЩ, Тя изпълни обещанието си да й гостуваме с “Англичаните”, което ми даде на терасата в дома ми във Варна миналото лято.
В Далас г-жа Делосантос организира културни прояви с българи, но за Щатите и Канада се оказало доста трудно. Тя обаче се справила блестящо. Калин признава опасенията на трима млади актьори, едва прохождащи в професията, неизвестни не само в чужбина, но и в българската театрална гилдия. Имали и друго притеснение. Турнето било насрочено във времето, когато в театъра ври и кипи, когато се подготвят нови премиери, а трима от неговите актьори са на другия край на света. Но са благодарни на директора Александър Жеков, приел присърце идеята светът да види и чуе млади български творци, какъвто е бил и замисълът.
Идва и дълго чаканият полет за страната на неограничените възможности.
Тримата са в шок и ужас - къде отиват и какви изненади ги очакват
Първата е още по време на пътуването, на летището в Цюрих, Швейцария, където трябва да се качат на друг самолет. Проблем с резервацията в хотела ги връща от улицата обратно на летището - уморени и жадни за глътка вода. А през нощта всичко е затворено. Спасяват ги българи от Петричко, дошли да откриват сладкарница в града. Те разведряват актьорската група с мечтите си да пробият в бизнеса и най-вече с това, че им носят вода от хотела, в който са отседнали…
Калин: След дългия полет в Ню Йорк се настанихме в малък уютен апартамент и забравихме перипетиите с помощта на организаторката Маргарита Маркова.
И стъпихме на сцена в центъра на Манхатън
Опасенията ни се изпариха. Всичко се случи по най-добрия начин. Представлението “Не залагай на англичаните” мина прекрасно, публиката ни аплодира бурно и притесненията ни изчезнаха. Усетихме радостта и усмивките по лицата на българите, напуснали родината преди 15 и повече години. Питаха ни кога ще ги посетим отново. Срещата продължи дълго и завърши със снимки за спомен. Всичко това ни даде криле да продължим пътя си към следващите сцени.
Иля допълва с какво пиесата е докоснала зрителите:
- Преди представленията режисьорът Владлен Александров запознаваше публиката с творческата дейност на пазарджишкия театър и със смисъла на турнето. В залата имаше хора от Пазарджик, гледали постановки на големите режисьори Крикор Азарян и Леон Даниел, помнеха имената на актьори, преминали през школата на театъра.
Спектакълът разкрива съдбата на трима мъже по на 35 години, чието 28-годишно приятелство се разпада, минавайки през залози на футболни мачове - традиционна практика на сърбите. Моят герой Буле, умен, интелигентен, след дълго търпение изригва и слага
край на приятелството, което се оказва пълен фалш
Чувства се предаден, слага картите на масата и разкрива горчивата истина, като скъсва фиша с печалбата от неговия залог за мача.
Паун се казва героят на Калин. Той не работи, а залага парите на съпругата си, отдавна е забравил нормалния начин на живот. Колегата Симеон се въплъщава в образа на Фикси - лекар, задлъжнял към хора от подземния свят.
Триминутният финал връща героите от химерния към реалния живот
Това е и посланието на представлението, което вълнува публиката, смята Иля.
От Ню Йорк пътят на спектакъла минава през още 10 града - Филаделфия, Чикаго, Далас и други в САЩ, Торонто, Монреал, Отава и други градове в Канада. Във всеки от тях ги посреща българин, организатор на културни прояви с творци от България.
За младите актьори представлението в Хюстън ще остане паметно. Научили за пострадали от преминал ураган български семейства, загубили домовете си и всичко, което са притежавали.
И решили да играят благотворително
Калин, Иля и Симеон са щастливи, че са помогнали, лишавайки се от хонорарите си и от приходите от билетите. Те твърдят, че емоциите са били радост, но и малко тъга. Уверили се, че сънародниците ни там се подкрепят, видели са, че съхраняват българщината в домовете, в които са гостували. Домакините им с вълнение споделили, че когато усетят родна земя под краката си и вдишат въздуха, са щастливи като вкъщи.
Представлението в Чикаго съвпаднало с
Деня на България в града
Пазарджишките творци били специални гости на празника в Ботаническата градина по покана на българския консул Иван Ангелов.
“Срещата премина изключително емоционално, както и спектакълът, в един глас разказват актьорите. След представлението претъпканата до краен предел зала скандираше “Българи юнаци!”. Имаше и сълзи. И много снимки, ръкостискане, прегръдки.
“Впечатления от дългото пътуване - бол. В малко градче до Далас да видиш истински каубои, да яздиш крава - това си е истинско предизвикателство. Както и да пиеш кафе в бара, където се снима сериалът “Далас”. Останките от нападението над двете кули близнаци в Ню Йорк са
потресаваща гледка
Но да се събира такса за входа към музея е нечовешко. Защото някой си пълни джоба от трагедията на хилядите хора, загубили живота си толкова нелепо”, възмущават се актьорите.
Океанът тотално пленил морското чедо Калин. Там се почувствал вкъщи и признава, че след родния му град на Черно море, това е мястото, където би живял. Още много забележителности са скътали в спомените си младите мъже, които тепърва ще споделят с близки и приятели. Като този за Чикаго - нов, чист и подреден град на новите технологии. Дълго ще е жив и вкусът на опитаните ястия по света. Във Флорида хапнали кралски раци - двете им щипки с купичка с масълце били истинско кулинарно изкушение. Толкова се нахранили, че дълго не могли да станат от масата.
Приготвянето на ястие в японски ресторант в Далас се превърнало
в истинска атракция
Майсторът го приготвил буквално пред тях.
В САЩ няма традиционна кухня. Там се ядат хамбургери и полуготова храна. Срещу 5 долара в т.нар. бюфети можеш да консумираш всякаква храна. Това очевидно се отразява на теглото на американците.
В Канада актьорите опитали кленов сироп, но не било нищо особено. Вълнува ги не храната, а преживяното на сцената и срещите с българите по света.
- С какво самочувствие се върнахте от турнето?
- Връщаме се впечатлени от сблъсъка с големия свят и живота там. Свят, в който, ако здраво работиш, ще си добре. Ако спазваш законите - нямаш неприятности. Иначе глобата рефлектира върху данъците, осигуровките и застраховките.
Изминахме над 2500 километра, но не шофирахме, а
карахме за удоволствие
На много места лъскавите магистрали са построени една над друга. Полицаят ходи с пистолет на кръста, всява уважение и респект. У нас не е така, но тук усещаме един по-нормален живот. Сега се чувстваме по-живи, по-заредени, готови да приемем всякакви предизвикателства.
След успеха на чужди сцени се върнахме с голямо самочувствие от това, което правим като актьори. Защитихме го пред нашите сънародници в градове в САЩ и Канада. Те научиха за театъра в Пазарджик, за самия град. Дай, Боже, догодина отново да изненадаме приятелите си там с ново представление.
Благодарим на директора на театъра Александър Жеков и за разбирането му за дългото ни отсъствие от живота на трупата. Както и на човека с голямо сърце - нашият спонсор, който ни подкрепи финансово.
Започнахме репетиции в нови спектакли за бъдещи премиери. Сред тях са “Малкият Мук”, “С любовта шега не бива”, “Бутилка оцет” и други.
Кои са Калин и Иля?
Калин е от Варна. Завършва НАТФИЗ през 2012-а в класа на проф.Маргарита Младенова и Иван Добчев. От 2013-а е в трупата на пазарджишкия театър. Има какво да покаже с играта си на публиката и иска хората да гледат спектаклите на трупата.
Иля е от София. Син е на артиста от Народния театър Стоян Пепеланов. Завършва НАТФИЗ през 2012-а в класа на проф.Стефан Данаилов. Режисьорът Михаил Петров го кани да участва в постановката му “Големите момичета не плачат”. Харесва трупата и мениджъра на театъра Александър Жеков. Работи с тях от две и половина години. За Иля театърът е кауза, на която служи вярно.
Разделяме се с приятните събеседници с пожелание да сбъдват мечтите си и да радват с таланта си любителите на театралното изкуство.
Пенка МИХАЙЛОВА
