ПАЗАРДЖИК. В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, в Младежкия дом, бе открита представителна конферентна зала, която носи името на Апостол Сотиров. През 1971-а известният майстор дърворезбар основава първата самодеен кръжок в Дома. Става въпрос за Кръжока по дърворезба, който продължава да съществува и до днес.
Занятията в онези години са се провеждали в помещението, което сега приютява новата зала. Оживели са дори духът и атмосферата, благодарение на автентичните мебели и декорации, излезли изпод длетото на Апостол Сотиров.
Могат да се видят самобитни миндери и лавици, украсени с розетки и други изящни декорации - образци на класическата Дебърско-мияшка школа.
-В миналото,
колкото и бедни и необразовани да са били били българите, не им е липсвало чувство за естетика
Жените не са гледали мебелите да се чистят бързо и лесно. Искали са красота, уют, искали са нещо, което да радва окото – обясни по този повод пред „Знаме” Михаил Тодоров. Той е ученик на Апостол Сотиров и заедно с Николай Стоянов и Стефан Пендев продължават делото му и като дърворезбари, и като ръководители на Клуба по дърворезба в Младежкия дом.
Голямата резбована маса в конферентната зала е дело на Михаил Тодоров. В центъра й „грее” слънце. С множество слънца, слънчогледи и цветя са изпъстрени и творбите на неговия учител, намерили място в залата. Включително впечатляващата ажурна розетка на тавана.
-Слънцата и слънчогледите са символи на новото начало – обръща внимание г-н Тодоров. –
Като тракийци ние инстинктивно търсим слънцето, закърмени с него
Подобни тавани има в Трявна, но там дърворезбите са много по-геометрични. В дебърско-мияшката дърворезба едно с едно листо не си приличат – нито по форма, нито по размери, нито по отстояние. Което, разбира се, е по-сложно за изработка. Но тревненските майстори са били дюлгери - строители, свикнали всичко да е точно и симетрично. Докато повечето от дебърските дърворезбари са били художници, а художникът прави това, което чувства.
Апостол Сотиров, в съавторство с Методи Пешунов, създава мащабни дърворезбени пана, мебели и сувенири. Участва в различни изложби, в това число международни. Изработва уникални тавани за ритуални зали и резиденции. Таванът в Младежкия дом е от последната му самостоятелна изложба. За 1 ноември през 2010-а е монтиран във фоайето и младите хора в нашия град черпят вдъхновение от него вече седма година.
-Чест прави на ръководството на Младежкия дом, че непрекъснато се стреми да създава творческа обстановка и интериор, предразполагаш към изкуство. Всичко това е доказателство, че българският дух е жив – подчертава Михаил Тодоров. За учителя си Апостол Сотиров той е категоричен:
-Апостол Сотиров е не само резбар, но и будител, водител и учител за дърворезбарите в Пазарджик. Няма друг такъв уникален майстор.
Разказва с удоволствие и за Клуба по дърворезбарство в Младежкия дом.
За 45 години повече от 1000 младежи са овладели тънкостите на дърворезбата,
а около 400 от тях се занимават любителски и професионално с това, включително в чужбина. Някои продължават обучението си в Художествената академия. Клубът утвърждава традициите на Дебърската резбарска школа, чийто връх е иконостасът на катедралната църква „Света Богородица” в Пазарджик, резбован преди 160 години от майстор Макрия Фръчковски и неговите синове и ученици.
В ателието в Младежкия дом се подготвят начинаещи дърворезбари, а по-напредналите се усъвършенстват. Програмата предвижда теоретически и практически занимания по история на дърворезбата, особености на българските резбарски школи, овладяване на техниките при художествена обработка на дървото, запознаване с работата на днешните майстори , създаване на собствени творби.
-Традиция още от времето на Апостол Сотиров е да се раздават модели и инструменти безплатно на учениците – допълва г-н Тодоров. – А най-хубавото е, че тези добри отношения се запазват и в бъдеще. В Пазарджик резбарите сме задружни - непрекъснато си помагаме с инструменти, с проекти и т. н.
В момента работя с трима ученици. Занятията по дърворезба не бива да са колективни, тъй като се работи с инструменти и машини.
А и когато учениците са много, съществува опасност те да се копират
Затова е практика при нас е всеки да получава различни задачи, за да развива собствено творчество.
Като цяло на учениците им е интересно – създават, правят нещо. Сериозни и отговорни са. Силата на старата българска дърворезба омагьосва. Влиза дълбоко в съзнанието и подсъзнанието. Докато резбоваш, ти се зареждаш с енергия, потъваш в друг свят, като вид терапия е. А и дървото има много силна енергия, която излъчва, както и красота. Свързва човека с природата.
На въпроса дали това е труден занаят, Михаил Тодоров отговаря с усмивка:
-Всяко нещо, което не умееш, ти се вижда трудно. И всяко нещо, което си правил в продължение на 25-30 години, ти става лесно.
Михаил Тодоров е категоричен, че Пазарджик и до днес си остава дърворезбарски център.
-В момента в града живеят 12 дърворезбари, които се издържат само от дърворезба. Паметник на съвременното дърворезбарско изкуство е иконостасът на най-голямата църква, построена в България през последните 60 години – църквата „Свети Георги победоносец” в Пазарджик.
Мария ДЪБОВА
