Под звездите на Паталеница Николай Желев се изявява в Шекспирови пиеси
Още като ученик е автор на спектакли
Роденият и израсъл в Пазарджик млад актьор Николай Желев наскоро стана част от четвъртия сезон на нашумелия български сериал „Откраднат живот”. Миналата седмица го гледахме в ролята на католически свещеник. Поканата за това участие дошла доста неочаквано:
-За да ми предложат, с мен се свързаха от кастинг агенцията. Първоначално се изненадах, че ще бъда свещеник. Такива роли обикновено се поверяват на актьори в по-зряла възраст, а аз съм на 24 години.
Николай описва работата в сериала като предизвикателство. За снимките казва, че са минали много приятно:
-Атмосферата беше едновременно професионална и приятелска
Хората от екипа бяха изключително добронамерени. Успях да се сближа най-вече с актьорите. Самото заснемане на сцените се извършваше по строг график и всичко трябваше да става доста бързо. Преживяването бе наистина интересно.
Не по-малко интересен е и пътят, който младият актьор изминава до „Откраднат живот”. Първите си стъпки той прави в театъра, а първият му досег до сцената е в родния Пазарджик:
-Като ученик попаднах на едно от коледните представления на театър „Приятели” към Младежкия дом.
Още тогава актьорската игра ми влезе в кръвта
Всичко страшно ми хареса, макар в онзи момент да бе ново и непознато за мен. Така се запалих, че веднага се записах в трупата. Скоро след като започнах, вече знаех със сигурност, че това е нещото, с което искам да се занимавам в бъдеще.
В периода 2008 – 2011 г. Николай прави запомнящи се роли с "Приятели"-те.
-Ролите, които изиграх в Младежкия дом, ми дадоха първия тласък. Разбрах какво е да излезеш на сцената, да се изправиш пред публика, усетих тръпката, еуфорията. Най-ярките ми спомени са от
двата опита за авторски спектакли,
които направихме заедно с моя приятел Божидар Казаков. С него най-напред написахме „Любовта е измама”, в който участваше Ели Замяркова (в момента тя е една от младите актриси на пазарджишкия театър). Второто ни представление се казваше „Съдби” и в него ние с Божидар бяхме главните действащи лица. Винаги се връщам с много усмивки към тези наши опити.
Почитателите на Шекспировата театрална школа „Петровден” в Паталеница също познават Николай Желев. През последните две години той изпълнява ключови роли в спектаклите под звездите в школския двор.
-С Паталеница съм тясно свързан и извън театъра. Баба ми и дядо ми имат къща във вилната зона. Може да се каже, че още от най-ранна детска възраст съм
закърмен с това място
Най-напред младият мъж гледал постановките на Театрална школа „Петровден” само като зрител, докато през 2016-а Инна Церовска, мениджърка на Петровци и директорка на Младежкия дом в Пазарджик, му се обадила, за да го покани да участва в „Дванайсета нощ”.
-Изиграх с голямо удоволствие сър Тоби. Режисьорката - прекрасната Тери Фендър, беше дошла от Англия. Участваха и английски студенти по актьорско майсторство – беше много забавно.
Така попаднах от другата страна на случващото се в Паталеница. Изживяването всеки път е незаменимо. Така бе и това лято в „Хамлет” на Тодор Димитров. Истинска магия! Вижте, театърът на открито дава усещания и възможности, които ги няма никъде другаде. Според мен, това е много по-истинската форма на театър. Връща ни още в Шекспировите времена, а всичко между актьорите и зрителите като че ли е много по-споделено.
Николай завършва пазарджишката гимназия „Аксаков”. След това следва „Актьорско майсторство” в НАТФИЗ.Още докато е студент, започва репетиции за
„Четири хиляди мили” с режисьор Владимир Люцканов
Представлението и в момента се играе в столичния Театър 199. В него участва и актрисата Меглена Караламбова, която е сред доайените на българския театър.
Първото дипломно представление „Бай Балчо споменува“ ще остане едно от най-специалните за Николай Желев.
-Малко след като го направихме, наши колеги катастрофираха и изгубихме Данаил Чирпански. Той бе един от най-добрите ми приятели – изключителен човек и професионалист. Неслучайно първият Международен студентски фестивал в България бе вдъхновен именно от любовта на Дани към театъра и към всичко, което правеше. Фестивалът се проведе в Стара Загора, след като ЮНЕСКО одобри проекта и стана главният спонсор на събитието. Изживяхме няколко прекрасни дни на любов и творчество.
На въпроса
дали предпочита театъра или телевизията,
Николай отговаря откровено:
-Изпитвам интерес към киното и телевизията – искам да снимам, признавам си. В кръвта ми обаче сякаш е театърът, любовта, която изпитвам към него, е по-голяма.
Младият актьор има опит от работа не само с български, но и
с английски театрали. От доста години „Петровден” си сътрудничи с Гилфорд Скуул в Лондон и летните представления в Паталеница се реализират съвместно.
-Материалът обикновено е много обемен, а разполагаме с твърде кратко време. Интересното обаче е, че в процеса на работа не се усеща дори
нотка на напрежение, на изстискване или пришпорване
Даже напротив – всичко се случва много леко. А това ме научи, че колкото и да е ограничено времето ти или да те притискат обстоятелствата, с повече търпение и любов към това, което правиш, нещата се получават.
У нас понякога се мисли повече за крайния резултат, за приходите, които той ще носи, отколкото да се залага на творчеството и на това, което е същността на театъра.
В заключение младият актьор пожела да изпрати своето послание към младите хора:
-Хрумне ли ви идея, в която вярвате, не се колебайте да започнете да я реализирате. Въпреки многото камъчета и спънки, които неминуемо ще срещнете по пътя си. Просто работете и вярвайте в идеите си, защото в крайна сметка всичко е постижимо.
И накрая ми се иска да благодаря на баба си и на майка си за подкрепата и за това, че успях да завърша своето образование. Без тях в този момент нямаше да изпращам посланието си.
Мария ДЪБОВА
