Заради съседски клетви тя пометнала и развила психично заболяване
Ако институциите си бяха свършили работата, сега синът ми да е жив, гневен е почерненият баща
ДРАГИНОВО. Мъж от велинградското село прекарва по-голямата част от времето си по институции или в съдебни зали. Мехмед Кичиков има на сърцето си голяма мъка. През юли 2015-а жена му Райме Тахчиева удави 4-месечния им син Алиш Кичиков в река Чепинска в Драгиново. Жената се оказа психично болна и бе настанена впоследствие в психиатрия, а делото бе прекратено. Тя е с 60 процента неработоспособност от ТЕЛК и диагноза „Параноидна шизофрения”. Гледаше я брат й. Мехмед бе съсипан, но впоследствие
отново прибра при себе си съпругата си, приемайки тежкия удар като изпитание
Двамата живеят в мир и сговор. Любопитна „подробност” е, че преди да се случи трагедията многократно Кичиков и родителите му са подавали устни и писмени сигнали в „Закрила на детето”-Велинград, че Райме е опасна за себе си и за детето. За това били уведомени и в полицията, но никой не взел мерки, още повече, кръвни роднини на Райме уверявали, че тя е добре. „През цялото време социалните ми казваха, че съм господин никой и няма как да поискам жена ми да бъде настанена в психиатрия. Даже един от тях ме посъветва да заведа частно дело за родителските права, но какво ти дело, когато всеки ден беше под въпрос здравето на детето ми.
И излезе, че в тази държава мога да набия жена си и после по процедура лесно да бъда осъден, ама не мога да й помогна”,
ядосва се бащата. Още преди прекратяването на разследването той подаде жалби в дирекция „Социално подпомагане”-Пазарджик и в прокуратурата - срещу отказа на дознателя да разпита неговите свидетели. Мехмед Кичиков и днес твърди, че разследването е можело да установи хора, допринесли за трагедията, защото не са изпълнили задълженията си. Според него, държавните органи дори не се опитали да проверят състоянието на Райме, още по-малко, да повлияят на сестра й да съдейства за изпращането й в психиатрично заведение навреме. А това не го направили, защото съпругът на сестра й е голям полицейски началник във велинградското управление. Кичиков твърди, че Райме е била в ремисия в продължение на години, но болестното й състояние се е отключило
при съседски екшън с роднина, след който направила спонтанен аборт
Кичикови и съседът живеят в един двор с къща на калкан и имат отдавнашни спорове за начина на преминаване на коли и камиони през алеята. Напрежението не секнало след като съдът е извършил разделяне на имота и определяне на квоти за реално ползване
В редакцията разполагаме със стотици листове по различни дела (предимно за клевета и набеждаване), преписки за незаконни постройки с въпросния съсед, за неизпълнения на полицейски разпореждания и протоколи… Сред документите има и едно удостоверение от „ДКЦ-1-Велинград” ЕООД и от акушер-гинеколога д-р Иван Костадинов от 21 февруари тази година, издадено на Райме Тахчиева, което удостоверява, че той я е прегледал по повод претърпян спонтанен аборт през 2015 г. Според обяснения на самата Тахчиева пред РУП-Велинград, тя е била жертва на физически и психически тормоз. Впоследствие
на виновния комшия му се разминало с предупредителен протокол
В жалбата е описано как той я е нападнал, и докато я обиждал, я замерял с тухли - по това време тя била бременна в петия месец, за което подала жалба в полицията на 20 февруари 2015 г. Малко след това пометнала, а оттогава се сринала психически и изпаднала в дълбока депресия. В други жалби Тахчиева твърди, че е била нападната от съседите и когато била бременна в деветия месец при втората си бременност - с момченцето Алиш. Нападението било на 19 февруари, надвечер, а наред с ударите имало и клетви: „Няма да дочакаш нито да повиеш, нито да развиеш бебето!”. „Беше страшно. Не сме спирали да подаваме жалби, но няма смисъл. Страхувам се и сега”, казва Райме Тахчиева. Освен преписките, сред документацията има и десетки жалби до институции.
„Пишем, пишем, но нищо не се променя!
Това няма да ме спре, защото искам справедливостта да побеждава и всеки да си върши работата, за която получава заплата. Ето жалбата от съседа, според която съм го заплашвал с пушката си. Ето и преписката, която завършва с мнение, че жалбата му е неоснователна, защото по същото време пушката е била в склада на РУП-Велинград. Прокуратурата обаче не заведе производство за набедяване по чл. 286 (1) от НК, макар че това е престъпление от общ характер. А същевременно показват двоен аршин срещу мен и
наказателен съдебен състав ме осъди за набедяване, без да съм виновен
Хабя нерви, време и пари, за да се разкарвам по институции, но няма да оставя нещата така”, казва Мехмед. Той негодува срещу прокуратурата и съда, и показва съдебно решение на Окръжния съд от средата на май тази година, според което окончателно е осъден за това, че е набедил в престъпление съседа си (в закана за убийство) на една година условно и обществено порицание, както и да плати 2000 лева обезщетение на набедения, а заедно с баща си трябва да заплати още 3000 лева солидарно на съседа (искът е за 20 хиляди лева). Мехмед Кичиков твърди, че закани наистина е имало, и то пред свидетели, но впоследствие в съдебната зала всеки се е направил на ни чул, ни видял. Той е на мнение, че малките камъчета обръщат каруцата. И ако навремето всеки от чиновниците по институциите си е бил свършил работата като хората, е нямало да се стигне до трагедията с убийството на пеленачето Алиш.
Върбан ВИЧЕВ
