ПАЗАРДЖИК. Днес от 15 часа в етнографската експозиция на Регионалния исторически музей отваря врати майсторска работилница под наслов “Боядисване с естествени багрила и плъстене на вълна”. Присъстващите ще се запознаят с майсторството на нашата съгражданка Ваня Терзиева да извлича багрила от растения. По-любопитните могат сами да опитат как се постига това. Ако си носите бяла памучна тениска, сами можете да я боядисате.
На следващия ден, 14 октомври, от 10 часа майсторката Терзиева ще демонстрира как се плъсти вълна и как се изработва плъстен килим.
За тънкостите на занаята - плъстене на вълна и боядисване с растителни бои, разговаряме с майсторката Ваня Терзиева.
- Г-жо Терзиева, как се захванахте с този занаят?
- От малка обичам да ръкоделствам. Започнах с бродиране върху тюл с копринени конци. Модела взех от наша съседка. Бод след бод и се получиха красиви шевици от борчета, накрая поставих фестона. Най си харесах покривката с калинки на кръстчета, която пазя като скъпа вещ. След бродерията се запалих по плетивото. Избирах най-подходящите цветове прежди, за да направя дрешки на трите си дъщери - блузки, жилетки, клинчета, шапки, ръкавички. Преди 7 години друго хоби ме плени тотално - плъстенето на вълна и боядисването в различни цветове и техните нюанси. Работех в ателие за поправка на дрехи в Пловдив, към което имаше и химическо чистене. Клиентка донесе шал с топчета от вълна и попита дали може да бъде изчистен. Шалът ме плени от пръв поглед и разбрах, че се изработва само от вълна, сапун и вода. Нужна ми беше една година, за да се запозная с технологията на плъстенето, преди да се реша да опитам. А то се получи. И така вече пет години.
- Разкажете как се плъсти вълна.
- Вълната, добре изпрана и преминала през дарак, се оформя на кадели. С леко издърпване се нарежда на отделни пластове. Колко ще са - зависи от дебелината на желаното изделие. Материалът се намокря с вода и сапун и с дланта се правят бавни движения, подобни на масаж. Целта е нишките на вълната да се захванат една за друга. Хваща се с два пръста горния слой и ако нишките не се отделят, движенията рязко се засилват, докато се установи, че материалът е готов да се използва.
- Какво се прави от плъстена вълна?
- Всичко, ако умееш да се справиш. От по-грубата вълна се изработват килими, чанти, пантофи, за които са нужни от 7 до 9 слоя вълна.
С вълната мерино се правят красиви шапки, шалове, дрехи, одеяла, пердета, лампиони и други предмети.
Цветята от плъстена вълна са в голямо разнообразие. За тях са нужни 4-5 слоя от материала, за по-нежните - 2-3 слоя.
Приготвянето на готовата продукция е дълъг и трудоемък процес. За килимите са нужни 4 дни, за пантофите - 2. Всичко сътворено е по мое виждане и по мой вкус. Ножица почти не се използва, важни са тънкостите да измайсториш чанта и пантофи без нито един шев. В дома ми има плъстен килим, възглавници, шалове, пантофи, пръстени, брошки, колие. Към тях посяга една от дъщерите ми, но не проявяват интерес да научат занаята ми.
- Имат ли бъдеще предметите от плъстена вълна?
- Със сигурност, защото все повече жени се захващат с тази дейност. Това е видно на пролетния и есенния панаир на занаятите в Пловдив. Там през 2015-а бе организиран конкурс за най-добре изработен плъстен килим и аз получих втора награда. В града на тепетата ме познават повече хора, отколкото в родния ми Пазарджик. Оттам са и клиентите ми, пожелали да им изработя нетрадиционни изделия. Членувам в Камарата на занаятите в Смолян.
Хората не познават технологията на плъстенето и интересът към този занаят все още е слаб, но всичко с времето си. С много любов и търпение обучих Верка Караджова, но немотията я отведе в Англия да си търси късмета. Надявам се след импровизираната работилница в Етнографския музей повече жени да посегнат към плъстенето на вълна и боядисването й, познати от прабългарските юрти и руските валенки, толкова необходими в суровата зима.
Свързването на нишка с нишка, което ражда плат, е чудото на вълната.
- С какво я боядисвате?
- С естествени багрила - листа, корени, кори, цветя, плодове. Червеното цвекло и корените на растението брош дават прекрасен червен цвят. Зеленото и нюансите му се постигат с отвара от джоджен или листа от шестил. Ореховата шума и черупките на ореха и кестена с бодлите са предпочитани за наситен кафяв цвят. За бежово до пепел от рози се използва липовото дърво. Цветът от мак обагря в розово лилаво. Синьото се извлича от синчеца, който цъфти по жътва.
Естествените багрила си събирам сама, защото в растението най-важното е багрилното вещество - различно през различните сезони. Природата у нас е богата на билки, които се използват и за боядисване от древни времена. Извличането на цвета става с варене при определена температура и продължителност. Всички цветове са ми любими и намират място в това, което правя.
- Казахте, че опитвате нова технология на боядисване на вълната. Каква е тя?
- Нарича се еко принт. Методът дава възможност върху изделието да бъде нанесено листото, което оставя своя отпечатък. Най-добър ефект има върху копринена, памучна и ленена материя. Първи опити направих върху мой шал и блуза, които изглеждат великолепно. На участниците в работилницата ще покажа как сами да си декорират бяла тениска в естествени багрила, без да минават през огън.
- Ще продължите ли със занаята?
- От хоби той се превърна в начин за препитание. Упражнявам го с много любов, продължавам да го усъвършенствам с четене на литература, с информация от интернет и от сбирките по фестивали и събори. Да, това е нещото, което обичам да създавам и да радвам хората.
Пенка МИХАЙЛОВА
