Не може всичко да се решава с урни и… хайде юруш!
Пламен Илиянов е от Пазарджик и от над 10 години живее в Барселона. Обича каталунците, както и всички испанци. Но е смутен и от двете „вълни”.
„За мен са недопустими някои действия и от двете страни. Каталунците не са само тези, които искат индепенденция (независимост). Много от каталунците не искат отделяне от Испания. Наистина видеото, в което се показва побой над индепендисти от полицията е недопустимо за 21-и век. Но никой тук не показва те как хвърлят камъни и други твърди предмети по отсрещната страна. Не може всеки, на който му се прииска нещо, да слага урни и - хайде юруш! Целият този фарс, който спретна президентът на Каталуния Карлес Пучдемон, е нелегитимен. Това може да се разглежда и като преврат. Все пак има закон, има конституция, които трябва да се спазват. И подобни въпроси трябва да се решават с диалог. Да се видят преговори, да се стигне до една дата за провеждане на легитимен референдум, където да има наблюдаващи от всички партии, и като всички, имащи право на глас, бъдат уведомени. А тук индепентизмът се превърна във фанатизъм. Да подтикваш най-крайните и да правиш агитация в училищата, да изкарваш ученици, които са непълнолетни, е много грозно. Днес например има стачка в цяла Каталуния, но актове като тези на президента, не обединяват, а разединяват. Дори могат да провокират гражданска война. В Тарагона един от политиците си позволи пред всички да свали и захвърли испанското знаме от кметството. Това прилича на фашизъм и нищо чудно да дойдат танковете. Мисля, че политиците имат нещо в предвид. Надяват се да се отделят и да кажат: „Ние нямаме дългове. Испания да си ги връща на Европа!”
Ескалацията на напрежението едва ли ще се отрази кой знае колко зле на българите като мен, но отделят ли се един ден, ще има сътресения и за нас. Много повече са хората тук, които не го желаят. Не вярвам и Испания да го позволи. По телевизията у нас показват само насилието на испанската властова машина, но не и другата страна на монетата. Туризмът е главният приход на пари, брутният вътрешен продукт е висок, но не са доизмислени толкова много неща. Едно излизане от Евросъюза няма да е безболезнено (тук ужасно много неща се направиха с европари, да не кажа всичко). Тук никой не е мислил за изграждане на граници, за въвеждане на нова валута, за пенсионния фонд, за армия. Действията са недообмислени и емоционални. Ето, докато говорим, точно в момента се оплаква един журналист. Казва, че индепендисти са заплашвали, обиждали и псували журналисти. Не вярвам да му се чуе някъде надалеч гласът.
(Зн)
