ПАЗАРДЖИК – СОФИЯ. Колумнистът на Actualno.com Атанас Янев спечели националния конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев 2017“. Наградата му е издаването на стихосбирка, която Община Пазарджик ще финансира.
Младият поет завършва „Право“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски" и вече има зад гърба си една стихосбирка със заглавие „Мъгла от стонове“. Печелил е много отличия от литературни конкурси в цялата страна.
-Откога пишете поезия и как започнахте?
- Първите си поетични опити съм направил на около 10-годишна възраст. Силно се съмнявам обаче в тяхната осъзнатост и целенасоченост. Вече като ученик в тогавашната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Казанлък (сега е профилирана хуманитарна гимназия), започнах един безкраен диалог с различни автори, произведения, конотации - подпомаган и насърчаван от своите учители.
Четях много поезия, но и немалко проза, влюбих се в руската класическа литература. Това провокира у мен желанието да се захвана по-сериозно с поетическото изкуство, да изучавам стихотворната техника, да експериментирам върху белия лист. Впоследствие станах част от редакционния екип на вестник „Съзвездие“ (училищния вестник), като в него бяха публикувани мои авторски материали.
-Какво Ви носи това занимание?
- Поезията означава да събираш думи, които се обичат. Тя е занимание за донкихотовци, което автоматично означава, че щастието не е нейният естествен и единствен хабитат. Днес, както е било винаги, съществуват вятърни мелници, просто не всеки има смелостта да се бори с тях. Но аз смятам, че именно тази смелост, минаваща на границата между реалността и художествената условност, между живота и смъртта, между разума и лудостта, ражда истинското изкуство.
-Какво Ви вдъхновява и въобще какви емоции Ви карат да посегнете към белия лист? Кои са темите, които Ви вълнуват?
- Вълнувам се основно от екзистенциалната и социално-патриотичната, гражданска тематика, макар че имам опити и в любовната лирика. Мисля, че като цяло поезията би трябвало да бъде свидетел и съдник на народните въжделения, да бъде колективна памет. Иначе ме вдъхновяват болката, страданието, самотата, разочарованието от нещо. Рядко пиша, когато съм щастлив. Както се казва – лесно е да си щастлив, трудно е да не си нещастен.
Изкуството няма нужда само и единствено от вечно нахилени инфантили и не се състои в тяхната измамна представа за щастие. То е възможност да се втренчиш в тъмнината, да осъзнаеш пораженията, да споделиш най-съкровените измерения на тъгата си. Или просто да комуникираш пълноценно със себе си и света. Често имаме нужда от малко хаос, за да се намерим.
- Кои са поетите, на които най-много се възхищавате? Какво друго четете?
- Възхищавам се най-много на Есенин и Пушкин - за мен те и до днес си остават ненадминати във владеенето на думите, стихотворните форми, изразните средства. От българските поети най-много са ме впечатлявали Ботев, Яворов, Андрей Германов. Също така обожавам Достоевски и продължавам да смятам, че той е най-добрият психолог в световната литература, най-дълбокият познавач на човешката душа. Има много други автори, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ми. Ще изброя само някои от тях - Данте Алигиери, Гьоте, Стайнбек, Волтер.
-Защо участвахте в конкурса, обявен от Община Пазарджик? Как научихте за него?
- Знам за конкурса от доста време и го очаквах с огромно нетърпение. Реших да участвам, защото смятам, че имам какво да кажа, а и мисля, че хората имат какво да чуят. Надявам се скромното ми творчество да достигне до повече читатели, защото без тях дори най-прекрасните и искрени слова губят смисъл.
-Какво е мнението Ви за пазарджишкия поет Димитър Бояджиев?
- Обикновено за Димитър Бояджиев се казва, че е елегичен поет. Аз бих допълнил, че е истински поет - всяка написана от него дума е изживяна, почувствана, осмислена, натоварена с необикновен емоционален заряд. Преоткривал съм се в стиховете му. Има една особена аура около образа на Димитър Бояджиев, която винаги ме е провокирала. Може би това се дължи и на трагичната му смърт.
-Спечелихте издаването на стихосбирка. Ще разкриете ли какво да очакваме да прочетем в нея?
- Очаквайте една съкровена изповед, за която са използвани класически изразни средства. Ще запазя подробностите в тайна.
-Поезия, журналистика и право – взаимноизключващи или взаимнодопълващи се са те?
- Трудно ми е да преценя доколко се допълват, но със сигурност не се изключват взаимно. При всички положения, когато човек извършва дейности в най-различни сфери, това го обогатява допълнително и влияе пряко на ерудицията му, социалните му контакти, възможностите му за себеизява. А това не е никак малко.
-Какво ще кажете на младите поети? Особено на онези от тях, които трудно се престрашават да покажат работата си пред публика?
- На младите поети бих казал, че поезията, освен всичко останало, е и отговорност. Отговорност да казваш онова, което мислиш, но и да мислиш онова, което казваш. Нека да не се страхуват да показват работата си пред публика - словото оправдава своето съществуване, само ако е споделено. А и често се оказва така, че по-притеснителните и съмняващи се в себе си поети всъщност имат огромен потенциал.
- Може ли, според Вас, в България човек да се издържа само с поезия?
- Би могъл, ако вече е толкова популярен, че да се превърне в лихвар на собствената си слава. Което е трудно, но не и невъзможно.
Мария ДЪБОВА
