ПАЗАРДЖИК. Румен Атанасов е от София, но от години живее със съпругата си в Пазарджик. В града го довежда военната му служба - офицер от армията. Завършил е военното училище в Шумен. 55-годишен, от 15 години е пенсионер. Работил е в частни фирми, свързани с пътувания и срещи с различни хора. В свободното си време обикаля интересни места у нас и в чужбина, за да опознава бита и културата и на други народи. И да попълва сбирката си от камбани, които вече наближават 1000. Изложбата с неговите експонати “Камбаните - звук и красота” бе открита на 27 септември в регионалната библиотека “Никола Фурнаджиев”.
- Г-н Атанасов, откога е този Ваш интерес към камбаните?
- Първата си купих преди 30 години просто като красив предмет. И през ум не ми е минавала мисълта, че това ще бъде началото на любимото ми хоби. Камбаната е керамична, родно производство, авторска изработка. Пазя я като скъпа реликва, показвам я и в изложбата в регионалната библиотека “Никола Фурнаджиев”.
Желанието ми да притежавам и други екземпляри се роди по време на пътуванията ми в много страни, най-вече в Англия, където живее синът ми със семейството си. Оттам са и по-големите ми колекции от по няколко стотин предмета.
- Откога всъщност купувате толкова интензивно?
- Отпреди пет години. Започнах с камбана от манастирския комплекс Метеора в Гърция. Изработена е от монаси. Тя постави началото на сбирката ми, която непрекъснато расте. Първо бяха 10, после станаха 110, сега са 950.
- Защо събирате точно камбани? Какво са те за Вас?
- Любов и красота, звук, познание за историята на други народи. Върху някои са изписани сведения за бита и традициите на тези, които са ги майсторили. Свързани са с народни обичаи, празнични църковни служби, тъжни ритуали и други. Камбаните бият при известяване на пожари и други бедствия, което е важно за хората - както да помогнат, така и да опазят живота си.
Различни по форма и материал, доставят радост и със звученето си. Може би са едни от първите музикални инструменти. Изработени от един и същ майстор и материал, те издават различен звук, което е уникално.
Събирането на камбанки за някои може да изглежда маловажно, но за мен те са мои другарчета, които много обичам.
- Много ли са събирачите на звънливите предмети?
- В Пазарджик съм първият. Знам за още двама в страната. Единият е Мариян Марков, художник от Вършец. Събира ги повече от 30 години, някои датират от времето на Хан Аспарух, римски и от други епохи. Част от колекцията му е изложена в Националния исторически музей, други се пазят в банкови сейфове.
Другият колекционер, Божидар Жеков от София, притежава над 700 камбани от 50 страни. За сравнение - моята сбирка не отстъпва нито по брой, нито по красота от колекциите на колегите - над 950 камбанки от 300 градове в над 50 страни по света.
- Опишете някои от камбаните в сбирката.
- Различни са по форма, изработени са от бронз, мед, стъкло, кристал, порцелан, дърво, глина. Върху тях са изобразени мотиви, които загатват за историята на града и държавата, откъдето идват. Интерес представляват нарисуваните върху тях с голямо майсторство и прецизност птици и цветя, които се възприемат като истински. Място върху камбанките намират и приказни герои, даже и Мики Маус. Виждат се картинки на животни - коне, слонове и други.
- Коя е най-ценната камбанка в сбирката Ви?
- Подарените ми от приятели, които знаят за страстта ми и не забравят да ме зарадват, когато се връщат от чужбина. Само преди ден получих последните четири камбанки, подарени ми от Вили Димитрова и Божидар Пинтев, на които искрено благодаря. Щастлив съм, че запалих и Вили да събира красивите предмети - има вече над 100. Това, че имам последователка, ме прави горд. Защото, освен емоцията, която носят, помагаме те да бъдат съхранени за радост на окото и душата. Както и да знаем за ползата от тях, особено в миналото - училищният звънец,, корабните камбани, на старите парни локомотиви. Сега знакът за аларма в мобилния телефон е обозначен с камбанка.
- Къде ги съхранявате?
- Красят дома ми. Подредени са в нарочно купен дървен шкаф така, че да се виждат. За всяка от тях има информация - кога и откъде е купена. Голям мой съмишленик е синът ми Добромир, който живее със семейството си в Англия. С негова помощ избираме най-добрите екземпляри от различни градове на Острова. Това лято там се сдобих с колекция от 400 камбанки, която ми продаде син на починала колекционерка. Купих ги на добра цена, повече платих, за да ги превозя до България.
Купувам камбанки и по интернет - от Европа, Азия, Африка, Южна Америка, Австралия и от други места. Но не на всяка цена. Не съм колекционер, а любител, нищо не продавам.
- Как българските камбанки се вписват в сбирката?
- Те са ми най-скъпи и мили. Проф.Олга Попова от Русия, също събирачка на камбанки, ги определя като едни от най-изящните в света. Притежавам образци, изработени от троянска керамика, от самоковска и други. От по-старите са чановете и хлопките, използвани в кукерските игри за гонене на злото. Един такъв експонат краси изложбата в библиотеката. И сега чувам звученето на родопските чанове във филма “Време разделно”. Уникална хармония от звуци.
- Подарявате ли камбанки?
- С удоволствие. Да дариш камбана по българските земи е израз на нещо добро. Към доброто прибавям и любовта си.
Пенка МИХАЙЛОВА
