20-годишен пещерец свири в “Танго-котките” със Стунджи и музикантите на Лили Иванова
СОФИЯ. Васил Златанов е от Пещера, на 20 години. Живее с родителите си в столицата. Завършил е езиковата гимназия “Бертолт Брехт” в Пазарджик. Тази година ще е второкурсник в немския факултет на Техническия университет, където учи компютърни науки. Бил е приет в две престижни висши училища в Германия, но предпочел да получи образование в България. В родината си има възможност да усъвършенства уменията си в музиката. Голямата му страст е акордеонът, към който посяга още 7-годишен.
За тази му любов разговаряме с младия музикант.
- Г-н Златанов, как започнахте да свирите на акордеон?
- Едно гостуване у наш роднина определи пътя ми на музикант. Той каза, че на тавана му има акордеонче с 40 баса и ми го дава да се науча да свиря. Условието бе, ако до една година не му покажа какво мога, да му върна акордеона.
Бях на 7 години, първолак. Първата ми музикална педагожка в Пещера бе Васка Симонова, която ме научи на А и Б на акордеона. Спазих уговорката и точно след една година, този път вече вкъщи, изнесох малък концерт. А роднината остана очарован. По-късно участвах в областни и национални фестивали и конкурси. За успеха си там благодаря на Чавдар Ралчев - преподавател в Градската школа по изкуствата към читалище “Христо Ботев” в Пазарджик. Посещавах я от пети клас. От него съм запомнил мъдрите думи:
“Аз давам въжето и кофата, ти сам трябва да извадиш водата от кладенеца”
Заедно с Лъчезар Урушев печелихме престижни награди на фестивали в страната. Искам да поздравя Лъчезар, че издаде първия си диск “Музика от цял свят.”. В него звучат прекрасни мелодии, изпълнени на акордеон. Желанието ми е и моя музика да звучи на някакъв носител, но все още обмислям темите.
- Не мислите ли, че към акордеона има известно пренебрежение и подценяване?
- Напротив. В последните години има бум на млади хора, които посягат към този инструмент. Предимството му е, че с него могат да се изпълняват различни стилове музика, каквато има по света.
- С какво е по-различен акордеонът от други музикални инструменти?
- Първото е, че чуеш ли веднъж акордите - връщане назад няма. Второто - единственият инструмент, който прегръщаш до себе си, за да можеш да свириш. И не на последно място - акордеонът диша в буквалния смисъл на думата и звукът му се влияе от дъха и мисълта на изпълнителя.
Възхищавам се на акордеонистите-виртуози Борис Карлов, Трайчо Синапов, Ибро Лолов, Йордан Милев, Петър Ралчев.
С музиката на Ибро Лолов “Ихтиманска копаница” спечелихме с Лъчезар Урушев първо място в конкурс в столицата. Това изпълнение остави специален отпечатък върху обичта ми към народната музика.
От чуждите акордеонисти обожавам аржентинеца Астор Пиацола, повлиян съм от музиката на Ришар Галиано от Франция. Двамата умело вписват инструмента в класическата музика, в джаз, във фолклор.
- Къде и как се вписва акордеонът в музиката на Васил?
- Преминах през индивидуално изпълнение и през различни групи. С ансамбъл “Гоце Делчев” посетихме Италия - турнето премина прекрасно. Върнах се оттам по-възторжен от песните и танците на артистите в ансамбъла.
Имам определен интерес към класическата музика, джаза, тангото. Затова търсех реализация в тази посока и нещата се получиха. От март тази година с колеги музиканти започнахме изпълнението на новаторска за България танго музика. Репертоарът е от зората на тази музика до най-съвременните й прояви днес. Групата се казва
“Танго-котките”
Към групата има и танцов състав. Съставът ни е млад, но изявите не закъсняха - засега в столицата и страната, с амбицията да прославим красивата танго музика и танци по света. Предстои ни концерт на 23 ноември в София лайф-клуб. В бъдеще се каним да превземем и големите музикални сцени.
За уменията по тангото искам да благодаря на Диана Станчева от Пловдив, която ме въведе в тънкостите на прекрасната танго музика. За това, което съм сега, изказвам почитта си към моя дядо - брациговецът Ламбри Мицов, светла му памет, който през всичкия ми път ме подкрепяше морално и материално.
- Компютърен специалист или музикант е Вашето бъдеще?
- И двете. Интересувам се от новостите в ай ти сектора, който ми дава неограничени възможности за развитие. Музиката също е част от същността ми и без нея не съм същия. Специалисти от музикалната академия ми помагат да усъвършенствам музицирането си и ще продължавам да черпя от майсторството им. Занимавам се и с народно пеене. Основата ми даде пещерецът Павел Куцев. Запознавам се с автентичен фолклор, с обработени песни на Филип Кутев и други големи музиканти.
Пенка МИХАЙЛОВА
