ПАЗАРДЖИК. Актрисата Елена Замяркова е най-новото попълнение в трупата на драматичния театър “Константин Величков”. 24-годишната актриса завърши тази година НАТФИЗ в класа на проф.Ивайло Христов. И започва своята актьорска кариера в родния си Пазарджик.
С младата актриса разговаря наша репортерка.
- Г-жо Замяркова, какво Ви привлече в актьорската професия?
- Всичко започна с участието ми в младежкия театър “Приятели” към Младежкия дом като забавление, хоби. После реших да превърна хобито си в професия. Моите родители ме подкрепиха и осъществих мечтата си да правя това, което искам. Първата година не ме приеха в Академията и започнах работа в офис. Там осъзнах, че не това затворено пространство е моето бъдеще. Вместо да се отчая, започнах усилена подготовка за кандидатстване през следващата година.
Мислено си представях, че съм студентка по театрално майсторство. Тази мисъл ме направи по-силна да преодолея неуспеха си първия път. Щастлива съм, че успях. И че с Вас говорим сега за театралната професия.
- Какво най-важно запомнихте от учителя Ви Ивайло Христов?
- Първото, което чухме от него, бе, че преди да станем актьори, трябва да станем хора. Приемахме го като истински приятел и най-вече достоен човек и творец. Каза ни никога да не излизаме на сцената, ако не сме подготвени и няма какво да кажем на зрителите. Защото сцената не търпи лъжата и посредствеността. Сцената е друг живот, увеличителна лупа, през която се вижда всичко.
На професионалната театрална сцена тепърва ще надграждам наученото и опита от представленията, поставени от учителите ни в Академията. С колегите ми от класа участвахме в пет дипломни спектакъла. В два от тях бяхме разделени по пол: в “Десет в Лондон” играха само жени, в “Януари” на Радичков - само мъже. Последният спектакъл се казваше “Щрихи към един портрет”. Етюди, откъси от пиеси и друг вид театър бяха част от подготовката. Преминахме и през различни етапи на сериозната драматургия - от разкази до абсурдни пиеси, класика, като “Комедия от грешки” на Шекспир.
През студентските години пробвахме всичко, което може да бъде показано на сцена. Помагаха ни проф.Ивайло Христов и асистентите Кристина Янева и Малин Кръстев.
- Как се чувствате сред колегите от пазарджишката трупа, която има изградено име и традиции?
- С вълнение преминах първите стъпки към театъра през юни. И си спомних думите на моя професор: “Пожелавам ви веднага след завършването на Академията да попаднете в своя театър. Така всичко чуто и видяно на студентската скамейка и малкия опит оттам ще преосмислите на професионалната сцена.”
Попаднах в утвърдена трупа, в която трябва да намеря себе си и мисля, че за краткото време успявам. Колегите са готини хора, приеха ме радушно и продължаваме взаимно да се опознаваме. За което им благодаря от сърце. Разчитам на помощта им да се впиша в общия ритъм на трупата. Изпитвам респект към всеки един от тях, но за мен е чест веднага след Академията да попадна в театър, и то не в кой да е, а в пазарджишкия.
Театърът тук ще продължи да се развива. Ще се радвам да бъда част от израстването му. Запозната съм с изявите на трупата в столични и други театри, прави съвместни представления, много са и гостуващите трупи тук.
- Казахте, че вече репетирате на пазарджишка сцена.
- Втори месец репетираме детския спектакъл “Вълшебникът от Оз” по Лиман Франк Баум под куклената режисура на Бисерка Колевска. Замислено е като мюзикъл. Въплъщавам се в образа на 12-годишното момиче Дороти. Отдавна съм преминала нейната възраст и да вляза в кожата й за мене е истинско предизвикателство. Всичко трябва да премине през детските очи на момичето, да бъде непринудено и истинско. Задачата ми е умело да съчетая образа така, че като свършат думите, да започнат песента и танците.
Дороти живее самотно при леля си, мечтае да премине под “дъгата” и го прави, макар и в съня си. Там вижда, че има и друг свят, освен сивия, с който се сблъсква всеки ден. И това я прави щастлива.
В спектакъла има и кукли. Ще се играе на голяма сцена за най-взискателната публика -. детската. В ролята на вълшебника се изявява Димитър Терзиев, гастролира и позната актриса - Албена Михова. Премиерата ще е през октомври. Пак през октомври започват репетициите на пиесата “С любовта шега не бива” на Алфред дьо Мюсе. Там ще вляза в образа на Розет.
- За какви други роли си мечтаете?
- Не е важно дали ролите са големи, малки или поддържащи. Важно е да се открие зрънцето на образа, както са ни учили - да откриеш себе си в ролята и да я направиш неповторима. В първия ден в Академията проф.Христов ни каза: “Момичета и момчета, театърът съществува от векове, всичко е правено, гледано, измислено. Единственото, което досега никой не е виждал, това сте вие. Запазете се такива, каквито сте, и се развивайте. Защото вие сте новото в актьорското изкуство”.
Помня тези думи и ще ги следвам в професията си
- Пазарджишкият театър ли ще е Вашата сцена?
- Ще съчетавам работата си тук с други изяви в столицата, където живея. Мисля да участвам в кастинги за филмови и телевизионни продукции. Освен театъра, киното също е в сърцето ми. Като студентка се снимах в късометражни филми на Академията и в лентата “Каръци” на проф.Ивайло Христов. Моята и ролите на колеги от класа, макар и малки, допринесоха за успеха на филма. Усетихме и енергията, с която се прави това изкуство.
Актьорската професия изисква непрекъснато да се развиваш и да търсиш нови хоризонти за изява.
Ана МАТЕВА
