Пещерци бръмнаха като разлютени пчели след като стана ясно, че ЮНЕСКО заличи от списъка си резервата "Купена", а сега подписки ще търсят връщането му. От РИОСВ официално оповестиха, че от община Пещера не са поискали запазване на статута в Програмата „Човекът и природата” заради опасения относно изискването за наличието на достатъчна по площ преходна зона с населени места в нея. Опасения, както се оказва, излишни. Въпросът обаче не е защо някой се е уплашил от бумащината или е недоразбрал задължителните условия на програмата. Въпросът е има ли смисъл от подобно бръмчене, след като в продължение на години резерват „Купена” беше превръщан на сечище от ромите на Пещера. Не е ясно дали в България или някъде по света има биосферен резерват, в който се влиза директно от циганска махала, но ако в Индия например има такъв резерват, бъдете сигурни, че там или има изградена стена, или индийските роми не са толкова нагли. При нас комбинацията от бракониерска наглост и държавно безхаберие директно резервират резервата за следваща програма „Планинска пустиня” на световната организация. В случай, че такава се появи, ние сме насреща…
През годините РИОСВ, горски, полиция, жандармерия и местна власт така и не опазиха „Купена” от набези. Не го опази и възстановеният през 2010-а след 4-годишно прекъсване местен консултативен съвет, чиято основна цел бе опазване на горите и дивеча в региона и по-специално в резерват “Купена”. В последните години се говореше, че „до минимум” са ограничени декарите, правеха се съвместни акции, изземаха се самари и моторни триони, но от това трионите и конете с крадени дърва в циганските махали на Пещера не намаляваха. Никой не пресече нито потоците бракониери, нито търговията с дърва. Може би, ако бяха решили въпроса със стената преди години, резерватът щеше наистина да е резерват във всичките си 1671 ха площ. И днешната битка на гражданите с институциите щеше да има още по-голяма стойност. Още повече, темата със стените днес е по-актуална от всякога.
Тодор ГРОЗДЕВ
