Беше страхотно преживяване да записваме там, където са го правили „Бийтълс”, „Куин” и Стинг
ПЕЩЕРА. В четвъртък вечерта легендарната рокгрупа „Сигнал” разцепи мрака над родопския град във второто издание на фестивала „Рок на крепостта”. Преди шоуто фронтменът на бандата Йордан Караджов на драго сърце отдели време за читателите на „Знаме”. И както винаги, вокалистът на любимците на не едно и две поколения българи не изневери на стила си - Данчо Караджов беше земен, прям и искрен.
- Г-н Караджов, настроихте ли се за концерта? След близо 6000 изяви има ли все още сценична треска
- Слава Богу, все още има! Ако изчезне сценичната треска, ще изчезнем и ние от сцената. Така че сега се настройваме с вълнение. В Пещера сме идвали само веднъж за тези 39 години, откакто сме „Сигнал”. Беше още в самото начало. Да се надяваме, че и млади, и стари, ще усетят емоциите, които предаваме от сцената.
- Със сигурност ще ги усетят. А как мина турнето по морето. На тръгване казахте с усмивка, че отивате да борите чалгата. Преборихте ли я?
- Хе-хе-хе. Ако не сме я преборили, то поне не спираме да опитваме да го правим. Все някой трябва да се занимава с тази болест. Но всичко мина много добре. Онзи ден във Варна направихме страхотен концерт в летния театър. Напук на чалгата. Сега продължаваме в Пещера.
- Вие не се спирате и лете, и зиме. От толкова много изяви остава ли време за в семейната вила в Равда?
- О, разбира се. Остава. Всичко е проверено и разчетено във времето.
- Тази година записахте нова песен след „Нашата любов” през 2013-а. „Просяк или крал” е страхотна, но кога да чакаме албум? Мина доста време от последния.
- Надяваме се, че догодина ще пуснем нов албум. Точно за 40-годишнината на „Сигнал”. За да осигурим спокойствие на нашите почитатели, които отдавна ни питат постоянно „Какво става?” - „Какво става?”, а ние не знаем какво да отговорим. Спокойствие и нови радостни мигове, надявам се.
- Това е новина. Щом албумът ще е догодина, значи вече сте напреднали с материала?
- Разбира се. Не е само „Просяк или крал”, работим усилено по въпроса.
- „Просяк или крал” я записахте в емблематичното студио „Еби Роуд” в Лондон. Разкажете подробности?
- Когато записвахме песента, не осъзнавахме какво точно се случва. Но след като излязохме от студиото, усетихме къде всъщност сме били. Че сме били в храма на световната рок музика. „Бийтълс” са записвали всичките си албуми в това студио, където бяхме ние - второ студио. И не само „Бийтълс”. А и „Пинк Флойд”, „Куин”, Стинг… Почувствахме се твърде щастливи и забогатели от емоции. Записите продължиха два дни, записахме още едно парче, но само инструментал, защото все още няма текст. Но в скоро време и то ще се появи на бял свят. Но усещането от престоя ни в „Еби Роуд” беше страхотно. Пожелавам това усещане на всички мои колеги, които дръзнат да отидат там.
- Ще чакаме с нетърпение и парчето, и албума. И юбилея. До момента се знаеше само, че шоуто за 40-годишнината ще бъде на площад.
- Да, точно така. Това е знак на уважение към нашите фенове. Не искаме да ги караме да се редят на опашка за билети, решихме да бъде на открито, за да може всеки, който иска, да дойде.
- Да очакваме ли тогава на сцената да се качат емблематични имена за „Сигнал” като Румен Спасов и Христо Ламбрев? Защото в публичното пространство се писа, че има конфликт между вас.
- Конфликт по принцип има. Ние ги канихме на 35-годишнината на „Сигнал” в „Арена Армеец”… Но поне засега не мога да Ви отговоря на този въпрос. Все още нямам идея.
- В песента „Мъже” се пееше, че мъжете са затова мъже, защото по мъжки си прощават. Има ли шанс с Ицо Ламбрев да си стиснете ръцете и да го видим отново в „Сигнал”?
- Не. Няма такъв шанс. „Сигнал” е това, което е в момента.
- Името „Сигнал” идва след един сън. Усещал ли сте Божи пръст в раждането на групата?
- Много се надявам да има Божи пръст във всичко това, защото след това имахме шанса и късмета да направим хитовете, които и до ден днешен се пеят от малки и големи. Мисля, че това показва намесата на Божия пръст. Аз вярвам, че е така.
- Казвате „хитове”. Кой албум на „Сигнал” се получи най-трудно и кой беше записан „от само себе си”?
- Най-трудно… (замисля се, б.р.) Всички са имали някаква трудност при правенето - по отношение на писането на музика, текст, аранжировката, събирането на песни… За трудности не знам, но мога да кажа, че всеки албум е излизал с невероятна радост от нашите души. И хората са го разбирали много бързо. Правили сме ги за нашите почитатели, защото ако тях ги нямаше, и „Сигнал” нямаше да съществува.
- Пазят ли се записите на „Златни струни”, предишната Ви група, която е пълнела залите? И ако да, възможно ли е да бъдат издадени? Сигурен съм, че не само ценители ще искат да чуят култовата банда от родния ъндърграунд?
- Има ги във фонотеката на националното радио, но едва ли някой ще се наеме да издава песните на компактдиск. За да стане това, трябва да има съгласието на всички, които са участвали в тях, а сега те са пръснати по света. Засега не е мислено за такъв проект.
- Връзката ви с публиката е много силна по време на концертите, но разчитате ли на социалните мрежи, когато не сте на сцена?
- Нашият басист Жоро Янакиев се грижи за тази връзка, най-вече във Фейсбук. Той качва снимки, клипчета, пуска новини, отговаря на въпроси…
- В последното съм се убедил лично. Даже съм се чудил как има време да отговаря на всеки фен.
- Така е. Но трябва да сме професионалисти във всяко едно отношение.
- Направихте големи европейски турнета през 2015-а и 2016-а. Явно навсякъде публиката жадува да види „Сигнал”, защото пак ще ходите…
- Да, в края на годината пак ще правим такова турне и се надявам, че всички, които дойдат в залата, ако не щастливи, то поне ще бъдат доволни, че ни виждат. И че ще пеем любими парчета заедно.
- Скромничите. Последен въпрос. Кои български изпълнители са във фонотеката Ви през август?
- О, сега нито един. Но в момента не слушам само български изпълнители, а почти не слушам музика. Защото съм в период, в който се правят композиции на нови парчета и искам съзнанието ми да е чисто от музикална гледна точка. Не искам нещо друго да ми повлияе.
- И наистина последен въпрос. Ако „Сигнал” - „Щурците” беше вечното дерби в българския рок, кой Ви е любимият албум на „Щурците”?
- Любим албум не, но има няколко парчета, които ми допадат. И те бяха родени от голямата конкуренция, която имаше помежду ни. Което беше много, много, много хубаво. И ако говорим за конкуренция между български банди, единствената конкуренция, която е имало, е точно тази. Между „Сигнал” и „Щурците”. Иначе сме в прекрасни отношения до ден днешен. Съжаляваме безкрайно за това, че Пеци Гюцелев ни напусна. Но животът продължава. Колкото и тривиално и тъжно да звучи.
- А сега няма ли конкуренция между супергрупите „Легендите”, в която сте Вие, и „Фондацията”, в която е Кирил Маричков?
- Не, няма. Онази добра стара конкуренция между „Щурците” и „Сигнал” няма да се повтори. Може би самото време беше такова. А и самите музиканти не целят такова нещо. Сега супергрупите не правят нови албуми, в тях свирят доказани музиканти и те се наслаждават на доказаните във времето хитове.
Тодор ГРОЗДЕВ
