БЪТА. Стоян Спасов от панагюрското село събра за Илинден на курбан приятели от близо и далеч. Този християнски ритуал той посвети на победата си във втория сезон на риалити формата “Фермата” по bTV. Победата му донесе голямата награда от 100 хиляди лева и приза “Най-достоен фермер”. Още преди края на формата Стоян се зарече, ако победи, да даде курбан за здраве на жителите и гостите на родното му село. Така и стори.
За събитието и за още нещо наша репортерка разговаря със Стоян Спасов.
- Г-н Спасов, как се чувствате месеци след края на “Фермата”?
- Емоциите от тежките битки на арената продължават да ме владеят. Щастлив съм, че хората припознаха у мене работливия селянин, свързан със земята и традициите. Исках да покажа на младите, че с труд и постоянство може да постигнеш всичко. Показах, че обещанията трябва да се изпълняват, иначе олекваш и губиш доверието на хората. Става дума за курбана, който се превърна в истински празник за мен и за селото. Уважиха го приятели и познати от Пазарджишко, Пловдивско, от Варна, София, Бургас, Хасково, Петричко и от други краища на страната.
Стотици изпълниха двора на училището да ме почетат и да хапнат от вкусната гозба, приготвена от майстор Андрей Андреев в три казана по 100 литра.
- Как оценявате престоя си във “Фермата”?
- Не като приключение, а като истинско изпитание на воля и характер. В битките влизах не само с противника си, а и със самия себе си - гаранция да издържа в четири сериозни психически и физически изпитания.Често се налагаше да отговарям на нападки от хора, които ме подценяваха и си мислеха, че ме превъзхождат. Търпял съм обиди, но се въздържах да реагирам подобаващо. Подобно поведение не е в характера ми, но по-важно за мен бе да пазя нервите си в името на доброто и смирението. Това ми помагаше да запазя равновесие и да преценявам трезво какво е позволено и какво не в отношението ми към останалите фермери. Оказа се изключително трудно да общуваш с различни по характер и манталитет хора, но сериозни проблеми не съм имал. Явно и зрителите са оценили поведението ми.
- Трудно ли се живее в риалити “Фермата”?
- Изключително тежко, откъдето и да го погледнеш. Като бивш спортист, най-много ме мъчеше недохранването. Ядеше се по три пъти на ден - сутрин, обед и вечер, а нормално аз се храня пет пъти дневно. Първите две седмици купичките се пълнеха с фуражно жито - варено-недоварено. Усещането бе, че гълташ мозайка, а не храна - само и само да има нещо в стомаха, защото работата във фермата беше тежка.
Иначе пиенето беше в изобилие - каквото ти душа сака.
Алкохолът предизвикваше скандали и конфронтации
между нас и ставаше шоу, а организаторите разчитаха това да предизвика по-голям интерес към “Фермата”. Всеки път след дуелите се опразваше голяма дамаджана с вино, бирата също бе предостатъчна. Случваше се на масата да ни изненадат и с мезенца към пиенето - по няколко парченца луканка и кашкавалче в чинийките. Количеството вкусотии за 19 души, даже и по-малко, бе нищожно. Народът умно го е казал: “На сто души кози крак”. И при нас беше така.
Вярно е, че дадохме в жертва едно яре, но месото от него бързо се изяде. За разлика от телето, когато останахме пет-шест души.
Студът и ледената вода си бяха също големи изпитания. Фермата се намира в пернишкото село Боснек, на 1000 метра надморска височина. Снимките започнаха на 29 август, последните бяха на 7 ноември.
Четири пъти, преди дуелите, преспивах в дървена барака, върху скован нар с дюшек и спален чувал, без ток. Сутрин намирах
водата за миене в кофата с четири пръста лед
А температурата в бараката бе минус 7 градуса. Да не говоря за къпането, тоалетната…
Всички фермери хвърлихме непосилен труд. Ремонтирахме сграда, градихме каменен дувар, чешма, дояхме животни, почиствахме обори, отглеждахме зеленчуци и всичко, за което се сетите.
Много физически сили изразходвах и в дуелите. Особено в играта с преминаването от греда на греда - подмишниците стават твърди като камък и болят, от забиването на пироните пръстите изтръпват и губят чувствителност, рязането с трион на дебелите греди също не бе лесно. Но за нищо не съжалявам,
проверих себе си,
даже и да не бях спечелил формата.
- Какво от това риалити не видя бял свят?
- Много интересни моменти останаха скрити за зрителите. Не бе излъчено нито едно от стихотворенията, които казах наизуст - от Смирненски, Гео Милев, Ботев и Вазов. Обяснението ми е, че
искаха да ме представят като по-ограничен човек
Което не бе справедливо. Спестиха и уникалния ми способ - индиански патент за палене на огън в гората с голи ръце. Показах още куп любопитни умения, с които се гордея.
В живота си никога не съм се надценявал
Защото знам какво мога. Признавам, че нямам дар слово, че ми куца красивото говорене. Но и без купешки думи хората ме разбират. По-важно е в тях да има истина и човечност. Мисля, че хората във фермата видяха истинското ми, неподправено лице, и си казаха думата. Аз бях себе си.
- Освен наградата, какво друго отнесе от “Фермата”?
- Нови запознанства и приятелства. Чуваме се по телефона с мама Галя, с Гери, Ася, Финци, Нико и Тошко от Финландия. Приятели са ми победителят от първия сезон на “Фермата” - Райно, Веско, Мустафа. С тях даже си гостуваме.
Адреналинът от преживяното още ме държи, а парите преобърнаха живота ми в добрия смисъл на думата. Купих си чисто нов апартамент в Пловдив и два автомобила на старо. След “Фермата” работя в галваничен цех в Пловдив, заплащането ми е добро. А фитнес клуба в Панагюрище затворих заради високите данъци. В града имам къща отпреди. Обаче най-си обичам родното село Бъта - камъкът си тежи на мястото. Там, където е посадено дървото, там гният и корените му.
Пенка МИХАЙЛОВА
