НЮ ЙОРК. Макар и зад океана, пазарджишкият диригент Герган Ценов активно участва в обществения живот на родината. Той изпрати открито писмо до кметицата на София Йорданка Фандъкова и до медиите, включително и до „Знаме”, по повод казуса с паметника „1300 години България”. Поместваме писмото по-долу:
До
Г-жа Йорданка Фандъкова
Кмет на Столична община
До всички български медии
Ню Йорк, 23 юли 2017 г.
ЗОВ ЗА МИЛОСТ ОТ НЮ ЙОРК
Уважаема г-жо Фандъкова,
Казвам се Герган Ценов и от 18 години живея в Ню Йорк, където в момента съм музикален директор на наскоро основания от мен Камерен ансамбъл “Ценов”, чиято основна мисия е изпълнението и популяризирането на музика от български композитори. За последните две години от създаването си през 2015 г. ансамбълът ни изпълни множество творби на композиторите Любомир Пипков, Александър Райчев, Лазар Николов, Иван Спасов, Симеон Пиронков и Васил Казанджиев в едни от най-представителните концертни зали в Ню Йорк пред публика, която остана възхитена от силата и красотата на българската класическа музика. Голямото удовлетворение за мен лично като музикант дойде от факта, че американската и международната публика в Ню Йорк буквално се влюби в музиката на едно конкретно поколение български композитори-класици, чиято музика в България е почти напълно непозната. Това е музика, която в годините на тоталитарния комунистически режим бе квалифицирана като “упадъчна”, “неразбираема” и “небългарска”.
Г-жо Фандъкова, пиша Ви с изключителна загриженост по повод решението на Столична община да демонтира Паметника “1300 години България” в София. И тъй като вече със сигурност сте чули абсолютно всички правни аргументи против посегателството върху този толкова значим за България паметник, нека Ви изложа моите лични аргументи на човек, българин и музикант.
Г-жо Фандъкова, посегателството върху исторически или художествен паметник е престъпление по-тежко от посегателството върху надгробен камък. Защото ако с разрушаването на един надгробен камък се поругава паметта и честта на един единствен човек, с разрушаването на един паметник се поругава паметта и честта на един цял народ. За хората в България може би дебатът “социалистически/несоциалистически”, “красив/грозен” и “цял/полуразрушен” имат някакво особено значение, но от дистанцията на Ню Йорк това, което аз лично виждам, е безмилостната решимост на българските власти да разрушат един паметник с доказана естетическа и историческа стойност по начин не по-различен от начина, по който Сталин е взривявал църкви в съветска Русия и по който Хитлер е изгарял книги и произведения на изкуството във фашистка Германия. Каквито и да са конкретните причини на Столична община да премахне паметника на проф. Валентин Старчев, в цивилизования свят този акт ще бъде изтълкуван единствено като акт на варварско посегателство върху един културен и исторически паметник.
Паметникът “1300 години България” не съдържа в себе си никакви елементи или дори намеци за каквато и да е политическа доктрина или строй, но и така да беше - трябва ли днес да взривим Триумфалната арка в Париж, защото е поръчана и издигната от един от най-големите диктатори в историята на човечеството? Трябва ли да взривим Кремъл, защото е давал убежище в продължение на десетилетия на едни от най-големите сатрапи в историята на човечеството?
По въпроса за “красив/грозен” вече се изказаха абсолютно всички професионални сдружения в страната и тяхната оценка бе категорична, че паметникът на проф. Старчев е с неоценимо значение не само за нашата, но и за световната култура. Защо са създадени всички тези професионални сдружения, ако не за да ни съветват в моментите, в които се изисква експертна оценка? Широката публика никога няма да хареса и оцени модерен паметник от ранга и висотата на “1300 години България” и това е напълно в реда на нещата. Широката общественост във Франция не харесваше в продължение на десетилетия Айфеловата кула, която днес е едноличен и категоричен символ на френската държава. Голямото изкуство винаги върви години и понякога десетилетия пред мнението на широката общественост и, както се убеждаваме от историята, определения като “упадъчно”, “неразбираемо” и “небългарско”, често скоро се превръщат в “красиво”, “разтърсващо” и “представително”.
Дебатът “цял/полуразрушен” е най-малко основателен в случая, защото по тази логика римският Колизеум и атинският Акропол отдавна трябваше да бъдат разрушени. Само един истински творец може да разбере страданието на проф. Старчев, който навремето е положил толкова талант, енергия и ентусиазъм в нещо, към което държавата ни в последствие е проявила една открито престъпна безотговорност. Защо ние българите сме способни да изпитваме състрадание и съчувствие, когато някакъв психопат нападне и нарани с чук “Пиета”-та на Микеланджело в далечната Италия или когато талибаните взривят статуя на Буда в още по-далечния Афганистан, а не сме в състояние да изпитаме състрадание и съчувствие, когато един български паметник, символ на цялата ни държава, народност и култура, е обруган в самото сърце на България по начин, който може да бъде определен единствено като “варварски”?
Г-жо Фандъкова, паметникът “1300 години България” в момента е като едно болно и изоставено от родителите си дете. В първобитните общества такова едно дете се е оставяло на природните стихии или се е убивало, но в цивилизованите общества то се поема от държавата и се излекува, за да поеме по своя нормален път. През следващата 2018 година България поема председателството на Европейския съюз. Случаят с Паметника “1300 години България” предоставя на Вас и Вашите колеги изключителната възможност да покажете на Европа и на света по кой път върви България - по първобитния или по цивилизования.
