Имам и други проекти, а пет пари не давам за мнението на недобронамерените
ПАЗАРДЖИК. Довечера в Zappa може да е малко по-шумно от обикновено, но причината е обяснима. Тогава е купонът, с който Ваня Иванова ще отпразнува вписването й в Книгата на рекордите „Гинес” за най-бързата фризьорка в света. Преди дни писахме, че “Гинес” вписа рекорда на Ваня с постижението й от 330 прически, направени за 8 часа (всъщност за 7 часа и 48 минути, а часовникът, който ги отброяваше, сега е на видно място в салона на коафьорката) на 4 декември миналата година. Сега е време за шампанско. „Всеки, който обича българската музика и е склонен да ме изтърпи как пея песните на „Сигнал”, е добре дошъл”, смее се Ваня и после съвсем сериозно добавя: „Шегувам се, аз мога да пея”. Шумът си е шум, още повече, шум от счупено стъкло предизвестил радостната вест от тази седмица. Два дни преди да получи известието от „Гинес”, че до 20 юли ще получи официално уведомление за вписването на рекорда, ненадеен вятър отворил вратата и я затръшнал, а стъклото й станало на сол.
- Ваня, ти влезе през парадния вход в Книгата на рекордите, както вятърът ти отвори вратата. Знак ли беше това?
- Направо! Два дни преди писмото се счупи стъклото. После получихме имейла, че до три дни ще се забавят с отговора и на втората седмица това стана факт. Но интересното е, че за втори път ми се счупва стъкло. Първият път беше непосредствено преди да отворя първия зелен салон в Пазарджик. Тогава пак вятърът го счупи. Но аз пък отвях „Гинес” (смее се).
- Имаш ли и други свръхестествени моменти?
- Имам много случки, които нямат обяснение и те карат да се замислиш, че има някаква скрита сила, която води света и хората в него. И мисля, че тази сила трябва да остане неразгадана. Но тя показва в дадени моменти пътя. Дали го показва на всички хора, не знам, но на мен ми е показвала. Знам, че показва на хората, които не само приказват и критикуват, но и вършат нещо. И тогава силата им помага. По време на поставянето на рекорда също ми се случи нещо, което е необяснимо. Но не искам да го споделям, само аз го изживях и ще си остане само за мене. Някои хора в залата може да са усетили. Ако са били на тази духовна честота в онзи момент, в която аз съм била.
- Тази сила ли ти помогна да издържиш тогава?
- Не, не, говоря за друго преживяване. Издръжливостта беше комплексен сбор от много фактори - аз съм тренирала страшно много, нахъсала съм се и съм се мотивирала, отделно и хората ме зареждаха. Но преди всичко дисциплината има най-голяма заслуга. Амбицията. Любовта на майка ми, баща ми и дъщеря ми, които бяха в залата. Мъжът ми не беше, ние сме разделени, но предполагам, че и той се гордее с мен. Не, че ми беше лесно. Бях рухнала психически по едно време, г-жа Кристияно, макар в последния момент, също повярва в мене като техен представител. Надявам се, че ще работим заедно и за в бъдеще, защото вярвам, че взаимно можем да се развием. Радвам се, че направих това нещо и го направих в Пазарджик. Знаеш ли, като дете не обичах Пазарджик, но сега го обичам. И мисля, че доказах това с рекорда, който направих именно тук. Можех да го направя и в София, но камъкът си тежи на мястото, пък аз съм Иванка Иванова от Пазарджик.
- В един момент у теб като че ли имаше колебание дали да го правиш тук заради хора, които не бяха добронамерени.
- Да, изпитах много удари под кръста, наслушах се на много негативни неща, които ме сриваха емоционално за част от секундата.
- Но оттогава досега добронамереността надделява ли?
- Надделява. Добронамереността като цяло и при мен винаги е надделявала и ме е спасявала, благодарение на добрите хора, на хората около мен, и на хубавите неща, които се случват. Защото на мен ми помогнаха страшно много хора, на които с огромни букви искам да им кажа „БЛАГОДАРЯ!”. Без тях нямаше как да успея. Със златни букви бих го написала в сърцата им. Може да казват, че сам воинът е воин, но воин без армия не става. Да, вярно, аз съм катализаторът, аз съм водещата фигура, но някой трябва да ти повярва, за да станеш водеща. Мисля, че успях да обединя много хора в нещо добро. А да си кажа честно, относно недобронамерените… Пет пари не давам. Който си е недобронамерен, си е за негова сметка.
- Сигурно имаш запитвания за интересни проекти у нас или в чужбина?
- Постоянно. Винаги е имало и ще има, около мен все се случват някакви събития, ха-ха-ха… Но аз трябва да се науча да подбирам, защото не можеш навсякъде да скачаш. Не можеш да приемаш всяко предложение. Вече разбрах, че силите са ми много важни, а аз изразходвах немалко. Вярно, аз си доказах, че съм физически много издръжлива, но след този рекорд тялото ми се промени с една идея. Много по-бързо се изморявам сега, много по-бързо се задъхвам. Предполагам, че това ще отшуми, но няма начин да не остане следа.
- Тоест, вече „лудата Ваня” няма да е луда?
- Ха-ха, наскоро правих едно каскадно спускане от водопад с две мои дружки. Те ме накараха де, за което съм им много благодарна. Влаховският водопад в Кресненското дефиле е нещо уникално! Преживяването ме остави без дъх! Буквално ми спря въздухът точно под водопада. От адреналина и емоцията. Минахме под самата дъга! Беше изключително красиво! После, като слязохме оттам и отидохме в селото, където ни беше колата, изпих една чаша вода. Това беше най-хубавата чаша вода в живота ми. Чаша вода, която няма цена, няма никаква стойност. Пиеш и разбираш, че ти е все едно кой каква кола кара, кой какви дрехи носи и кой в каква къща живее. Не, че парите не са важни. Но има много по-стойностни, по-смислени и истински неща в този живот.
- Но лудостта може да ли те отведе в „Биг Брадър” и в „Плейбой”? Знам, че такива мисли не са ти чужди…
- Смятам да се пробвам, наистина. Смятам да се пробвам във формати тип „риалити” и мисля, че има какво да кажа. И да покажа. Включително и в „Плейбой”. Не знам защо,но ме привличат много и ми харесват. Адреналинът ми харесва.
- За „Биг Брадър” е повсеместно мнението, че взима повече енергия, отколкото дава.
- Аз съм от друг тип. Извън матрицата. Смятам, че „Биг Брадър” е моето риалити и искам да вляза там.
- Ти определено ще оцветиш Брадъра.
- Смятам, че с моето участие това предаване ще има голяма гледаемост. А за „Плейбой” съм убедена, ако се навият да ме снимат. Защото там са малко по-сложни схемите за снимките. Но ако направят фотосесия с мен, уверена съм, че ще им вдигна тиража. Споделяла съм тази си идея тук в моя салон и на базата на реакциите мисля, че 90 процента от хората в Пазарджик ще си купят този брой заради мене. Че и недоброжелателите даже.
- Мисля, че и много доброжелатели от цялата страна ще си го купят
- Ха-ха-ха. И много жени ми казаха, че ще си го купят. Казаха ми, Ванче, като излезе броят, да ни кажеш да не го пропуснем. Доста е хард, нали? Най-бързият фризьор, който в продължение на 15 години ги е подстригвал, изведнъж да се изтипоса в „Плейбой”, ха-ха-ха. Така че, чакам предложения!
- Ти си човек, който не се спира пред нови и нови цели. Какво да чакаме извън „Плейбой” и „Биг Брадър”?
- Няма да спирам да творя. Това ми костваше тренировки в продължение на години, както и много нерви. Но имам проекти в главата си, имам и цели. От няколко години ми се върти в главата нещо, което сега споделям пред читателите на „Знаме”. Иска ми се да направя нещо за нашите деца, в Пазарджик. Предполагам, че ще получа съдействието на общината. Представям си в спортната зала (аз тази зала много си я харесвам) или в Младежкия дом, където в продължение на три дни да се случват състезания между училищата, но свързани с красотата. Да има и исторически въпроси, и задачи по математика, но и упражнения, подчинени на естетическото, да има съчетание на ума и красивото, да творим и красота, но и да се изпитваме, а накрая да завършва с бал. По този начин ще стимулираме нашите деца да учат, а и те ще се почувстват значими. Ще бъде хубаво да се случи и смятам да пробвам да организирам нещо подобно.
- Като стана дума за деца, твоята следваща цел преди половин година бе да осигуриш повече време за дъщеря ти Габи. Постигна ли я?
- На мен много ми се иска, но пък тя е в друга фаза от живота, тийнейджърската… Но знам, че след година-две тя сама ще дойде при мен. Детето усеща любовта и подкрепата ми, а аз съм добър пример за нея. Не е толкова важно дали ще има тройка или шестица в даден ден по даден предмет. Искам само да е жива и здрава и това ми стига. Защото през всички тези години разбрах, че няма нищо по-ценно от здравето. Благодаря и на нея, и на родителите ми, и на всички останали за подкрепата и съпричастността. Благодаря на г-н Тодор Попов, който и сега ми прати есемес „Браво, Ванче!”, веднага след като е разбрал, че рекордът ми е вписан. Благодаря на журито - Михаил Караджов и Надя Копанова. На фризьорите Ели Дишкова и Десислава Обретенова, които бяха прикрепени към тях. На фотографите Иван Атанасов и Николай Пенев, на видеонаблюдателя Иван Велчев. На хората, които бяха зад гърба ми и мъжете, които помагаха - Иван Консулов, Димитър Атанасов, Васил Стефанов и Георги Георгиев. На преводачката, без която нямаше да се осъществи връзката с „Гинес” - Нели Овчарова и помощничката й Христина Петкова. На другите важни елементи – Бисерка Трайкова, Гергана Гергинчева, Ани Пенчева, Станислава Илиева, Десислава Атанасова, Светлана Койчева, Иринка Борисова, Таня Илиева, Малинка Тошева и Петя Тонева. Благодаря им от сърце!
Тодор ГРОЗДЕВ
