САЛЕРНО. Преди дни писахме, че пещерецът Георги Връбчев спечели бронзов медал от международния конкурс за изкуства в Салерно. Пазарджишкият фотограф Александър Иванов също бе награден с два бронзови медала за свои фотографии. Българската група и тази година впечатли домакините, а подробностите разказва Калина Белчева, президент на Българо-италианския културен център в Салерно.
- Г-жо Белчева, очаквахте ли толкова награди за България?
- Най-напред искам да кажа едно сърдечно „Добър ден!” на всички читатели и едно сърдечно „Здравей, България!”. Наистина съм много радостна от факта, че и тази година българското знаме беше достойно издигнато на церемонията по награждаването на международния конкурс за литература и изкуства „ La piazzetta”. Дали конкурсът е покрил моите очаквания, това не е толкова важно, важното е, че българите, които участваха, са горди от своите резултати. Благодарение на Българо-италианския културен център, който играе ролята на „културен мост“ между България и Италия, участваха 13 българи, от които 9 взеха престижни награди и медали. Не искам да бъда максималистка, но мисля че очакванията и реалността се припокриха.“ Браво!“ на всички българи, участвали в конкурса!
- Преди време сме писали как започна всичко, но не е зле да го припомним.
- Знаете, че всичко започна с Виолета Дулчева, която днес е вицепрезидентка на Българо-италианския културен център. Тя е човекът, положил първия камък от моста между двете култури в Салерно. През 2008 година тя за първи път участва и стана първата българка, която спечели награда „Орден на Сената” в конкурса. Когато я попитах как започна всичко, тя сподели: „От години живея тук, в Салерно, но семейството ми остана в България. Много неща ми липсваха от България и усетих нуждата да създам своя среда, която да обедини двете култури.“
- Наградените български творби с какво се открояват?
- Мисля, че българското участие винаги е било много достойно в рамките на конкурса „La piazzetta“. Творбите на българските участници се открояват с това, че са много категорични, решителни и малко мистични. Усеща се онази атмосфера на бойният дух, който, ако не победи, „не заспива“. И ето - и тази година България е на второ място по броя на взетите награди. Вярно, след домакина Италия, но имайки предвид, че от България участваха 13 човека и взеха 9 награди, а от Италия участваха близо 150 човека и взеха 22 награди… Мисля, че сме на първо място, нали така? Цифрите говорят вместо нас. Тогава бих могла да кажа с право и гордост: „Честита победа на всички българи!”
- И за Българо-италианския културен център имаше награда…
- Да, спечелихме сребърна купа за културен принос в отношенията между България и Италия за последната година на творческа работа - за артистични изложби, представяне на издадени книги от българи в Италия и много други съвместни проекти и инициативи. Но тази награда е за всички вас.
- Догодина България пак ще е на конкурса, нали?
- Това е сигурно. България ще бъде там и ако домакините ще празнуват двадесетата си годишнина от конкурса, ние ще празнуваме поредната си победа. Не забравяйте, че конкурсът е „отворена врата“ за всички българи по света. Така че - очакваме ви!
„Знаме”
