Американка ще прави докторат, доброволци от чужбина ще работят безвъзмездно
ВЕТРЕН. На 10 юли археолозите започват проучването на античния град Емпорион Пистирос край града. В 29-то археологическо лято ще участва екип с научен ръководител доц.Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН. Негови заместнички ще са археоложките Вяра Петрова и Валентина Танева - бивша директорка на археологическия музей “Мечеслав Домарадски” в Септември (сега пенсионерка).
Пръв на обекта ще стъпи Гавраил Лазов от Националния исторически музей в столицата. 15 дни той ще допроучва централната част на обекта - ключова за изясняване на най-ранните пластове от живота на селището, датирано от края на пети век преди Христа. След работата на терен той ще се захване с обработката на откритите в сектора археологически находки. Предстои събраният материал да намери място в научна публикация на археолога Лазов, поясни доц.Гоцев.
От 24 юли, с помощничките си Вяра и Валентина, научният ръководител Гоцев ще продължи проучванията в секторите откъм южната страна на главната улица за разкриване на продължението на крепостната стена. Там са открити
култови съоръжения и сгради
Заедно с екипа в археологическото лято ще се включат за пета поредна година представители на фондация “Балканско наследство”. Сътрудничеството на археолозите с неправителствената организация е от 2013-а. През обекта досега са преминали 57 млади археолози от САЩ, Австралия, Англия, Швеция, Холандия, Гърция, Южна Корея, Канада, Нова Зеландия и Германия.
Американката Ашли Хард отново се връща на Пистирос , за да подготви докторската си дисертация след спечелена стипендия по програма “Фулбрайт”. Младата археоложка ще работи на обекта до края на август. След това ще продължи с обработката на материалите и ще работи една година в България.
Помощниците от фондацията едновременно се учат на археология.
Проучването на пластовете в отделните сектори ще постави нелекия въпрос за цялостното пространствено оформление на обекта от началото на неговото създаване. Картината на поетапното натрупване на пластовете ще бъде съпоставена с натрупвания в други краища на древния град. Това ще покаже
приликите и разликите
Според доц.Гоцев, това е една от задачите на проучването.
За това лято се предвиждат разкопки и извън крепостната стена - до съвременния път, с цел бъдещото превръщане на Пистирос в интересно място за посещение. Според археолозите, след риголване на почвата в този сектор всичко е унищожено. Но при проучване там са открити интересни инфраструктурни ситуации, затова се предвижда разширяване на проучванията в северна посока.
Валентина Танева ще продължи да разкопава мястото около пещта.
Чешката и английската експедиция дълги години участваха в разкопките, но поради липса на средства тази година няма да се включат в проучванията.
През май на обекта за малко са гостували
50 преподаватели и студенти от три университета в Чехия,
водени от Петер Павук от Карловия университет. Той заменя проф.Ян Боузек, който дълги години оглавяваше чешката археологическа експедиция на Пистирос. Поводът за посещението на чехите у нас е опознаване на България.
За продължаване на съвместната работа с чужденците, екипът подготвя петгодишен договор, който все още не е финализиран. Той ще даде възможност от догодина
международната експедиция на обекта да продължи
Проучванията ще продължат до края на август. Доброволците от фондацията ще работят безвъзмездно. Средствата за работата на българския екип - 11 хиляди лева, са осигурени от Министерството на културата. Това се случва за пръв път от четири години насам.
Освен за разкопки, част от парите ще се използват и за т.нар. полева консервация, за грижи за опазване на разкритията в обекта и за реставриране на артефактите, доволен е доц.Гоцев.
Той уточни, че през 2018-а в столицата ще се проведе международна научна конференция, посветена на
30-то археологическо лято на Пистирос и 20 години от кончината на проф.Домарадски
Той е откривател и научен ръководител на Емпорион Пистирос. Научното събитие, организирано от Националния археологически институт с музей при БАН, ще отчете резултатите от проучванията в един отрязък от време през трите десетилетия работа на Пистирос и дейността на проф.Мечеслав Домарадски. В продължение на 20 години подобен форум у нас не е правен, а е важно. Защото обектът е по-популярен в чужбина, отколкото у нас.
В следващия етап на проучване на Пистирос се очакват нови изненади за археологическата наука.
Пенка МИХАЙЛОВА
