Използват „четци”, електронни подписи и занемарена профилактика
ПАЗАРДЖИК. Бизнесмени и държавни учреждения не искат и да погледнат услугата „електронен подпис” заради удари на хакери в последните две години, разбра „Знаме”. В прокуратурата са образувани три подобни дела срещу неизвестен извършител и няма изгледи да се доведат до обвинителен акт. Ужилените са се простили с десетки хиляди левове следствие на неразрешени от тях платежни операции. Те са се обърнали и към съда, за да бъдат компенсирани от банките, но поне засега удрят на камък. Фрапиращ е случаят с държавна фирма, от чиито сметки са изтеглени близо 65 хиляди лева. От въпросното дружество предявиха претенция към Банка ДСК да им възстанови 49 хиляди лева, а претенциите им към Първа инвестиционна банка са за останалите почти 15 хиляди лева. Преди дни по първото дело състав с председател съдия Елеонора Серафимова прие, че
банката добросъвестно си е изпълнила задълженията
А евентуалното злонамерено използване на електронния подпис на управителя на дружеството от страна на неизвестния извършител се дължало на недобра профилактика на софтуера и неспазване на правилата за добра защита и сигурност. Сумата от 48 хиляди и 680 лева била изтеглена от сметката на фирмата на 14 август 2015-а, посредством електронно банкиране. Парите били преведени чрез системата РИНГС по банкова сметка №BG58UBBS80021022093840 в Банка ОББ АД
с титуляр „Анкор Ес 33" ЕООД,
с основание за превода - фактура 383/10082015. От държавната фирма твърдят, че не само не са имали задължение по такава фактура, но и че такъв документ не е получаван и осчетоводяван, нито пък въобще е имало някакви взаимоотношения с „Анкор Ес 33”. В същия ден имало неразрешени платежни операции и от сметките на дружеството в Първа инвестиционна банка. В едната имало около 7000, а в другата около 8000 лева. По една щастлива случайност часове по-рано от управата му изтеглили шестцифрена сума, за да правят разплащания към контрагенти. След като потърпевшите поискали блокиране на сметката, както и възстановяване на преведената сума, възстановяване не последвало, тъй като
парите не били налични по сметката на „Анкор Ес 33" ЕООД в ОББ
Въпросното „Анкор Ес 33” е създадено през май 2014-а и има капитал от 2 лева. Базирано е в софийското село Локорско и се занимава с консултантска дейност, търговия, производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, хотелиерски, ресторантьорски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, лизинг, внос и износ на стоки. Негов управител е Ивайло Петров Александров, който е и едноличен собственик на капитала. В интернет никъде няма и помен от координати на въпросната фирма или следа в жълти, розови и всякакви други страници.
От фирмата настояват, че
достъпът до електронните канали на „ДСК Директ” се извършвал по правилата
Че електронните документи се подписвали с електронен подпис от директора на предприятието, а техническото изпълнение, свързано с оформянето на счетоводните документи за платежните операции, се извършвало от главния счетоводител на дружеството. Средствата за достъп и идентификация при осъществяване на електронното банкиране се съхранявали така, че никакви други лица да нямат достъп и възможност за тяхното узнаване и ползване. В нито един момент същите не били губени, не били предмет на престъпление или оставени без контрол, с възможност за узнаване и ползване от други лица, твърдят потърпевшите. И настояват, че банката като доставчик на платежната услуга не е изпълнила задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.57 от ЗПУПС. Затова ще обжалват решението на съда.
Банка ДСК бе оневинена, след като експертиза установи, че
извършеният „хакерски” банков превод е разрешена платежна операция
(в хода на делото от банката твърдяха, че дружеството не било потребител по смисъла на ЗПУПС). В съдебната зала обаче не този довод натежа, а записите на телефонни разговори между главния счетоводител на ужилената фирма и банков оператор от колцентъра. Счетоводителят признал, че той е използвал потребителското име и парола за достъп до интернет банкиране „ДСК Директ” на управителя, тъй като последният никога не бил работил с електронно банкиране и не знаел потребителското си име и парола. Наред с това признал и че електронният подпис бил включен в неговия компютър в деня на извършване на процесния превод, в негово отсъствие. Така хакерската атака станала факт поради неправомерно използване на достъпа до „ДСК Директ”.
Експертът по делото пък е категоричен, че електронният подпис (КЕП) не може да се копира,
поради което единствено чрез физическия носител на електронния подпис, последният може да бъде използван, като се знае потребителското име и паролата за влизане в сайта на „ДСК Директ”. В изследването на компютъра на главния счетоводител, инженерът-вещо лице е установил, че операционната система, както и тази за защита, макар и лицензирана, не е била обновявана повече от две години, което е лоша практика, тъй като това е довело до заразяване на компютъра със зловреден софтуер (вируси, софтуер за дистанционен достъп и др.), посредством които могат да бъдат придобити неправомерно потребителските имена и пароли за достъп до различни сайтове, лични данни и друга чувствителна информация. Ето защо в случая, при наличието на такъв зловреден софтуер в компютъра на ищцовото дружество, е възможно трето лице да го използва и извърши неразрешени платежни операции, при които обаче
задължителното условие е включен в компютъра четец на карти и поставен в него КЕП
А се установи, че към момента на извършване на злощастната платежна операция КЕП е бил включен.
Пак от експертизата се установява, че преводът е извършен от интернет точка с IP 94.156.21.70, от който адрес са извършвани множество преводи през периода януари 2015 г. - август 2015 г. от потърпевшото дружество. Според вещото лице не е възможно да се отговори при наличието на компютърна мрежа, както е в случая, от кой точно компютър е извършен въпросният превод. Експертът установи, че достъп до „ДСК Директ”, освен управителя, имат главният счетоводител и ръководителят на отдел ТРЗ, които също са го ползвали, без да са били надлежно упълномощени.
Идентичен е случаят с две частни фирми
Те са ужилени през миналата година по същата схема. Управителите им подценили неприкосновеността на електронния подпис и редовната профилактика на фирмените компютри. Затова единият се простил с над 20 хиляди лева, а другият с над 15 хиляди. Не е изключено преди това да е имало и по-малки „ощипвания”, които не са били забелязани между по-големите транзакции, извършвани със знанието на фирмените ръководства. Факт е, че тези случаи са обеца на ухото на пострадалите, но не само за тях, а за всички ползватели на електронния подпис. Който може и да е надежден. Може и да не е.
Върбан ВИЧЕВ
